Първата в България интегрирана система от инсталации и съоръжения за рециклиране, третиране и оползотворяване на отпадъците

Представяме на Вашето внимание данни от новата платформа на Столична община, с цел информираност на гражданите и гостите на столицата за интегрираната система от инсталации и съоръжения за рециклиране, третиране и оползотворяване на отпадъците. Данни за 2017г. 480 563 тона събрани и обработени отпадъци 402 384 тона разделно събрани и оползотворени отпадъци -85% депонирани отпадъци 2109MWh произведена енергия 8 876т произведен компост 1 035 649лв. общи приходи от завода за отпадъци От 2010г. до 2015г. София изгради и пусна в експлоатация първите две фази от завода за отпадъците. Той е интегрираната система от инсталации и съоръжения за рециклиране, третиране и оползотворяване на отпадъците. [caption id="attachment_19844" align="alignnone" width="917"] Количество депонирани отпадъци в София[/caption] [caption id="attachment_19845" align="alignnone" width="916"] Количества рециклирани и оползотворени отпадъци в София[/caption] Инсталации за производство на енергия от отпадъци Системата работи с доказан успех и допринася за:

• Драстично намаляване на количеството депонирани отпад
• Екологично чисто производство на топло и електроенергия
• Качествено производство на евтина енергия

Инсталации за био отпадъци

От 2011 до 2015 г. София изгради и пусна в експлоатация първите две фази от завода за отпадъците. Той е интегрираната система от инсталации и съоръжения за рециклиране, третиране и оползотворяване на отпадъците. През януари 2014 г. започнаха работа инсталациите за биологично третиране на зелени и биоотпадъци, от които се произвежда компост и електроенергия. В тях се събират и преработват всички зелени отпадъци – клони, дървета, трева, които се събират от паркове, градини, междублокови пространства и дворове и хранителните отпадъци от училища, детски градини, търговски обекти, ресторанти, заведения за обществено хранене (598 обекта за 2017 г.). Инсталациите през 2014 г. бяха първите в България и осигуряват оползотворяване на биоотпадъците от града по модерен и екологосъобразен начин.

• 8558 тона преработен отпадък в инсталацията за био отпадъци през 2017 г.
• 13927 тона преработен отпадък в инсталацията за зелени отпадъци през 2017 г.
• 2109MBч произведена електроенергия през 2017

Продуктите от дейността на инсталациите за биологично третиране – компост и ферментационен продукт – са сертифицирани и притежават етикет за качество на „Arge Compost & Biogas“. От началото на 2015 г. предоставяме безвъзмездно до 10 кг. компост от инсталациите на всички столичани, които са заплатили такса битови отпадъци. Част от произведения компост се използва обратно в градините и парковете на София. През 2017 г. включихме и общинските пазари в системата за разделно събиране на биоотпадъците като от тях събрахме разделно 2 608 тона отпадъци (65% повече спрямо 2016 г.). Обособените места за събиране на зелените отпадъци – окосени треви, клони, листа и др. – са 73.

Инсталация за зелени отпадъци Инсталацията за зелените отпадъци преработва разделно събраните зелени отпадъци от паркове и градини. Постъпващият материал се подлага на предварителна механична обработка за отстраняване на примесите и постигане на подходяща структура. След това се зарежда в компостни клетки, където протича фазата на интензивно компостиране. Следва изкарване в зона за зреене, където материалът се оформя в компостни редове, които периодично се смесват и оросяват. Целта на размесването е материалът да се аерира, за да протече нормално процеса компостиране. След приключване на фазата на зреене материалът постъпва към барабанно сито, където се пресява, при което се отделят три фракции компост: • Груб компост от 10-40мм 4,136 т/г (35%); • Фин компост от 0-10мм от 5,318 т/г (45%); • Третата фракция е съставена от материал >40 мм. Фината фракция представляван готовият компост, а грубата се връща обратно като структурен материал за новия цикъл. Третата фракция се използва като структурен материал в отдела за биоотпадъци. Инсталация за преработка на хранителни отпадъци и производство на енергия В инсталацията за преработка на хранителните отпадъци, събрани разделно, органичният материал се обработва до получаване на суспензия, която се отвежда за третиране в зоната за анаеробно разграждане. Суспензията при механичната обработка постъпва в буферен резервоар, чиято роля е да смеси и хомогенизира материала. Буферният резервоар е оборудван с две бъркалки за изравняване на пиковете в концентрацията и предотвратяване на утаяването. Процесът на ферментация се осъществява в биореактор при мезофилен режим. В резултат на това се получават биогаз и частично стабилизиран ферментационен продукт. Системата за биогаз събира и анализира биогаза и след неговото пречистване и изсушаване го преобразува в електрическа и топлинна енергия в когенератори. Произведената електроенергия се подава към електроразпределителната мрежа, а топлинната се използва за нуждите на процеса и от различните консуматори на площадката. Частично стабилизираният ферментационен продукт се хигиенизира чрез пастьоризация, след което се обезводнява, за да се подготви за последващия процес на аеробно компостиране. Обезводненият продукт се смесва със структурен материал и след хомогенизиране в декомпактор се зарежда в компостни клетки. Там се извършва допълнително подгряване поради ниската биологична активност на входящия материал. Времетраенето на процеса на интензивно компостиране е три седмици. След приключване на процеса компостът се подлага на фина обработка. Поради специфичния състав на биоотпадъците фината обработка включва пресяване през барабанно сито и отделен сепарационен модул за отделяне на фината от грубата фракция и примесите. Отработеният въздух от помещенията предварително се подгрява и се използва за аерация в компостните клетки, след което се пречиства от амоняк в киселинен скрубер. В резултат на това се получава амониев сулфат, който се използва за наторяване в земеделието.

Завод за битови отпадъци

През септември 2015 г. въведохме в експлоатация завода, който преработва битовите отпадъци, генерирани от домакинствата на територията на Столична община. Още от следващата година (2016 г.) всички битови отпадъци на София се приемат и третират в съоръженията.

Заводът за механично-биологично третиране на битовите отпадъци произвежда РДФ-гориво, като преди това се отделят всички материали, годни за рециклиране. С дейността на цялата система от инсталации за преработка на битовите, зелените и био отпадъците през 2017 г. постигнахме 84% на рециклиране и оползотворяване на отпадъцитеи 16% депониране. Целта ни да постигнем 90% оползотворяване и рециклиране и само 10% депониране на отпадъците. Затова разработихме и проекта за Фаза 3, която оползотворява произведения РДФ като произвежда енергия, позволява вторично рециклиране и намалява с 90% количествата отпадъци, които стигат до депо. 410000т/г капацитет на завода 106204кв.м. обща площ на завода Преработка на отпадъците и включва следните стъпки: • Приемане и предварително сортиране, отделяне на опасни и едрогабаритни материали; • Механично третиране с цел отделяне на рециклируеми материали и производството на RDF-гориво; • Биологично третиране чрез патентован процес на биологично сушене, стабилизиране и производство на висококачествено RDF гориво и последващо отделяне на рециклируеми материали. Целият процес на преработка е напълно автоматизиран и контролиран в реално време чрез интегриран мониторинг на процеса и система за събиране на данни (SCADA). Потоците на отпадъци се пренасят чрез лентови транспортьори от една сграда в друга. Въздушните емисии от завода са контролирани от интегрираните обезпрашителни и обезмирисителни системи. Отпадъчните води се третират в отделна пречиствателна станция. Заводът за отпадъците е оборудван с модерно технологично оборудване от водещи европейски производители. То позволява обработка на отпадъците в съответствие с най-добрите налични техники за третиране на отпадъците и в съответствие с най-високи екологични стандарти. [caption id="attachment_19846" align="aligncenter" width="1920"] Завод за битови отпадъци[/caption]

Основни съоръжения на завода

1. Сграда за механично сепариране; 2. Сграда за биологично сушене; 3. Сграда за получаване на компост; 4. Сграда за производство на RDF; 5. Сграда за съхранение на RDF; 6. Сграда за пречистване на компост (CLO); 7. Сграда за зреене и съхранение на компост (CLO); 8. Понижаваща и разпределителна подстанция за 110/20KV; 9. Инсталация за пречистване на отпадни води; 10. Мостова везна с командна зала за напускащи територията на обекта автомобили; 11. Биофилтри; 12. Филтри за обезпрашаване; 13. Пътна мрежа и зелени площи;   Изградихме и въведохме в експлоатация и депото за неопасни отпадъци със система за подпочвените води и пречиствателната станция в м. “Садината”. Стойността на системата за третиране на отпадъците на София (Фаза 1 и Фаза 2) е 345 997 368,34 лева, от които 84,2% са европейско безвъзмездно финансиране, което защитихме по оперативна програма “Околна среда”. [caption id="attachment_19847" align="aligncenter" width="1160"] Инсталация за енергия от РДФ-гориво – Фаза 3[/caption]

Инсталация за енергия от РДФ-гориво – Фаза 3

С инсталацията за производство на топлинна енергия от РДФ-горивото, произведено от преработени битови отпадъци, гарантираме екологично, сигурно и дълготрайно решение за управлението на отпадъците на София. Инсталацията ще завърши изградената и работеща в момента система от компостиращи инсталации за зелените и био-отпадъци и инсталациите на завода за механично-биологично третиране на битовите отпадъци с производство на РДФ. Строителството на инсталацията е предвидено още през 2012 г., с решението, с което Европейската комисия одобрява финансирането на Фаза 2 – завода за преработка на битовите отпадъците. Инсталацията е проектирана от датската компания Ramboll A/S и с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. С разработения проект София ще кандидатства за безвъзмездно финансиране пред Европейската комисия, като избраната технология е съобразена с най-добрите налични технологии, които единствено се финансират по оперативните програми.

Цели:

С инсталацията за производство на топлинна енергия от РДФ постигаме следните резултати:

• Намаляваме под 10% отпадъците, които депонираме.
• Намаляваме емисиите на фини прахови частици от ТЕЦ София с 6,2 т/г (9,6%).
• Намаляваме емисиите въглеродни оксиди с 87,2 т/г (7%).
• Произвеждаме 58 MW топлинна енергия за 40 000 домакинства.
• Произвеждаме 20 MW електро енергия за 30 000 домакинства.
• Осигуряваме максимално високи екологични стандарти и най-висока степен на сигурност
• Стари производствени мощности на ТЕЦ София няма да работят на пълен капацитет и ги заменяме с ново поколение когенерационна мощност.
• Спестяваме 17 млн. лв. на година от такса за депониране, която през 2020 г. ще е 95 лв. на тон.
• Спестяваме 65 млн. куб. м природен газ, който заместваме с РДФ-гориво, безплатно за “Топлофикация София” ЕАД.
• Спестяваме между 15 и 18 млн. евро от природния газ, който заместваме с РДФ-гориво.
• Спестяваме 5 млн. лв., които в момента плащаме на циментовите заводи за оползотворяване на РДФ-горивото от завода за отпадъци.

Какво представлява инсталацията за производство на енергия от отпадъци на София:

Инсталацията на София за производство на топлинна и електрическа енергия от РДФ-гориво е проектирана от датската компания Ramboll A/S. Компанията е одобрена след публичен конкурс, в който участват 22 кандидата, в процедура по правилата на Европейската инвестиционна банка. Проектантът Ramboll A/S, Дания е участвал в проектирането на над 70 такива проекта в Европа, САЩ и Азия. Разработените технологични варианти, включени в идейния проект, са разглеждани на технико-икономически съвети и Управляващ комитет, в който влизат представители на „Топлофикация“, Столична община (СО), СОС, МИЕТ, Технически университет – София, БЕХ, Балкански научно-образователен център по екология и опазване на околната среда и др. Технологията за оползотворяване на отпадъци, както и техническите решения заложени в идейния проект, са окончателно приети от Управляващия комитет през 2014 г. Капацитетът на инсталацията на София е за оползотворяване на 180 000 тона РДФ. От него ще се произвеждат 58 MWt топлинна енергия и 20 Mwe електрическа енергия. Количеството произведена топлинна енергия е достатъчна да осигури нуждите на 40 000 домакинства, а електроенергията – за 30 000 домакинства. В летните месеци топлата вода в центъра на София ще бъде осигурена изцяло от инсталацията за производство на енергия от РДФ. С нея “Топлофикация София” ЕАД ще намали с 10-11% потребявания природен газ, който ще бъде заменен с безплатното гориво. Така цената на топлоенергията в голяма степен се стабилизира, тъй като при определяне цената на парното, цената на природния газ е основен ценообразуващ фактор. С инсталацията осигуряваме и диверсификация на горивната база на “Топлофикация София” ЕАД, която сега е 100% зависима от доставките на природен газ. Между 15 и 18 млн. евро на година ще са спестяванията от намалените доставки на природен газ. Оперативните разходи на инсталацията са 6-7 млн. евро. Реализираните приходи от изграждането на инсталацията са 10 млн. евро на годишна база.

Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС):

За инвестиционно предложение „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък“ е извършена Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) съгласно Глава шеста, Раздел III от Закона за опазване на околната среда. В изготвения доклад за ОВОС подробно са разгледани и проучени алтернативи за местоположението на инсталацията и алтернативи за технологията, съгласно най-добрите налични техники. Изборът на най-добра налична техника се извършва след сравнение на съществуващи и прилагани в промишлен мащаб техники за дейността. Следвайки правилата на най-добрите налични техники са разгледани и сравнени двете най-утвърдени и предпочитани технологии- технология за изгаряне на скара и изгаряне в кипящ слой. При отчитане на доказаните предимства – широк диапазон на изменение на количеството, състава и едрината на RDF, както и по-малкото летяща пепел в димните газове, е избрана технологията със скарно изгаряне. През годините технологията на скарно изгаряне непрекъснато се усъвършенства с нови технически и иновативни решения. В резултат на това тя е широко разпространена като доказана технология. Само в Европа са изградени и функционират над 450 подобни инсталации предимно в големите градове. В доклада за оценка на въздействието на инсталацията върху околната среда се показва, че не се очаква въздействие върху повърхностните и подземните водни обекти. Съоръжението не е свързано с генериране на производствени отпадъчни води, които да бъдат зауствани в повърхностни водни обекти или в градската канализация. Генерираните отпадъчни води от системите за очистване на димните газове ще се използват в рециркулация. В доклада за оценка на въздействието на инсталацията върху околната среда са представени данни за вида и количествата на отпадъците, които ще се генерират при строителството и експлоатацията. При работата на инсталацията ще се генерират около 20% неопасни инертни отпадъци (в т.ч. дънна пепел) от входящия отпадък и от 4 до 6% опасни отпадъци. Предвижда се шлаката да се транспортира и депонира на депо за строителни отпадъци или да се предава за последващо третиране. Опасните отпадъци ще се транспортират до специално депо за опасни отпадъци. Заключението на доклада за оценка на въздействието на инсталацията е, че спазвайки всички заложени изисквания за управлението й, тя няма да създаде риск за здравето на работещите, както и за населението в района. Процедурата по ОВОС е консултирана и съгласувана от Столична регионална здравна инспекция.

Пречиствателни съоръжения на инсталацията:

Пречиствателните съоръжения са водещите технологични компоненти на инсталацията за производство на енергия от отпадъци на София. Инсталацията е проектирана с комплексна 4-степенна система за очистване на отработените газове. Тя включва третиране с активен въглен, натриева основа и амонячна вода; ръкавни филтри за отстраняване на фините прахови частици; мокър скрубер и утилизационна инсталация с кондензация за допречистване. С новата инсталация емисиите на площадката на ТЕЦ „София“ намаляват, както следва:

• Фините прахови частици от ТЕЦ „София“ с новата инсталация намаляват с 6,2 т. на година или с 9,6%
• Емисиите на въглероден оксид намаляват с 87,2 т. на година, което е със 7% по-малко
• Азотните оксиди намаляват с 46,4 т. на година или 2% по-малко.

РДФ-горивото представлява предварително сепариран и третиран отпадък, от който са извлечени тежките метали, хлора и т.н. Работната температура на инсталацията разгражда диоксините и фураните, чийто стойности са в пъти по-малки от тези, емитирани от дейности по горене в бита. В инсталацията не се допуска приемането и изгарянето на опасни отпадъци, като цялото количество РДФ се контролира още на входа на инсталацията.

Съоръжения и технология:

Изграждането на инсталацията включва строителство на основната производствено административна сграда, склад за дънна пепел, резервоари за гориво и за амонячна вода, топлинен акумулатор, електронни везни и транспортна зона. В производствената зона се изграждат: производствено хале, котелна зала, турбинна зала, зала за третиране на димните газове, силози за консумативи и отпадъчни продукти. В част от производствената сграда се разполагат хале за разтоварване и бункер за съхранение на РДФ. От бункера за суровината, посредством мостов кран с накрайник тип „товарач“, горивото се подава към приемен бункер. От там той постъпва в пещта за изгаряне. В производственото хале се разполагат помещения за разтоварване на шлака, пещ, котел, съоръжения за очистване на димните газове.

Основни технологични компоненти и процеси на новата инсталация:

1. Горивна камера и конвективна част на котела. Избрана е технология тип „скарно изгаряне“ на горивото. Камерата е оразмерена за пълно изгаряне на димните газове при минимална температура 850°С и минимален престой от 2 секунди време за горивните частици при тази температура. Горивото се подава в камерата чрез захранваща шахта, след което постъпва върху тласкаща скара, в която протичат процеси на сушене и изгаряне.
2. Хоризонтален котел. В него се използва топлината на димните газове за производство на пара. Състои се от три вертикални радиационни газохода, следвани от хоризонтална конвективна част, в които протичат процесите изпаряване, паропрегряване и екомайзерно подгряване. Във вертикална изпарителна радиационна част, конфигурацията на котела е оразмерена за скорости на димните газове в диапазон 3,5 – 5,5 т /сек., а в хоризонталната конвективна паропрегравателна част и екомайзерната част скоростта на димните газове е 8,5 — 9,5 т /сек. В края на горивната камера се монтира система за редукция на NOх от продуктите на изгаряне, реализирана чрез селективна некаталитична редукция.
3. Турбина и бойлер-кондензатор. От котела парата с налягане 60 бар и температура 425°С се отвежда до парната турбина, генерираща електроенергия. Турбината е оразмерена да поема 110% от максималното количество пара от котела при непрекъснато производство и е с номинална мощност 20 МWe, като нетната енергийна мощност е приблизително 19,5 МWe. Произведената електрическа енергия ще бъде доставяна към електропреносната мрежа през трансформаторна секция, която ще преобразува напрежението до 110 KV.Отработената от турбината пара се отвежда до присъединен бойлер-кондензатор, в който парата се кондензира и генерира топлинна енергия, захранваща топлофикационната мрежа на София. Предвидени са два кондензатора, като системата ще бъде с конфигурация от 3 топлофикационни помпи (две в експлоатация и една – резервна). Нетната топлинна мощност на бойлер-кондензатора е около 50 МWt, към нея се добавя и топлинна мощност от 5-8 МWt от утилизация на енергията на димните газове.
4. Пречиствателни съоръжения. Изгражда се четири степенната системата за пречистване. Системата за селективна некаталитична редукция в радиационната част на котела намалява концентрациите на NОх. В пещната камера на котела се монтират 2-3 нива от дюзи, които впръскват амонячна вода и система за пулверизиране на амонячната вода.

Инсталацията е оборудвана и с комбинирана сухо-мокра система за очистване на димните газове с ръкавни филтри и реактор за впръскване на активен въглен и хидратна вар. Чрез впръскването на сухата гасена вар по посока на филтъра се абсорбират киселинните съставки на димния газ (НСl, SО2 и НF), които се отделят като соли на калция, излишен варовик и летяща пепел. Впръскването на активен въглен води до абсорбция на живака, тежките метали и диоксините. Ръкавните филтри отстраняват фините прахообразни частици хидратна вар и активен въглен. За допълнително очистване на димните газове се монтира и мокър скрубер, който допречиства киселинните газове и фините прахови частици, абсорбирали тежки метали. На входа на скрубера ще се впръсква вода за охлаждане на димните газове, а отделената изтичаща вода от него се използва в полу-сухото стъпало за овлажняване на хидратната вар или охлаждане на димните газове. В края на веригата от пречиствателни съоръжения се инсталира кондензаторно стъпало, чрез което се възстановява топлоенергията чрез прехвърляне на топлина от кондензацията на водните пари в димните газове към топлофикационната система. Изходящите газове се изпускат от 80 м комин. Допълнително се предвижда монтиране и на спомагателни горелки, които се задействат автоматично, когато температурата на получените в резултат от процеса на изгаряне газове след последното подаване на въздух за поддържане на горенето, се понижи. По този начин се осигурява поддържането на минималната температурата по време на операциите по пускане и спиране на инсталацията. Освен това са предвидени и системи за автоматично преустановяване на подаването на отпадъци, в случаи на понижение на температурата под 850°С, при превишение на една или повече от установените норми за допустими емисии, при смущение в работата или повреда на пречиствателните съоръжения, регистрирано от задължителните непрекъснати измервания по време на работа. За инсталацията е предвидено изграждането на мониторингова система, която следи изпълнението на всички задължителни технически параметри, условия за експлоатация, норми за допустими емисии. Освен това се предвижда изграждане на мониторингова система и на подземните води. Предвидено е поставяне на електронно информационно табло, което в реално време ще показва измерените емисии от системата за непрекъснато измерване. Складовите помещения за временно съхранение на отпадъците са съобразени с най-високите нормативни изисквания, като всички зони за съхранение са закрити. При строителството бетоновите съоръжения се проектират и изпълнят с водоплътен бетон, който не допуска течове и пази почвите и подземните води.

Транспортен достъп:

Площадката на ТЕЦ “София” е избрана, за да може да се използва цялата налична техническата инфраструктура – топлопреносна мрежа, електроснабдителна мрежа, водопроводи и газопроводи и канализационна мрежа, транспортен достъп и градоустройствени ограничения. Модифицираното твърдо гориво от отпадъци в завода край село Яна се доставя с 2 товарни автомобилa до инсталацията.

Финансови параметри на инсталацията за производство на енергия

Инвестиционна стойност на проекта е 157 538 011 евро без ДДС. От тях безвъзмездната финансова помощ от Оперативна програма “Околна среда” е 58,2% или 91,8 млн. евро. Собственият принос на София, в това число и заем от ЕИБ е 41,8% или 65,7 млн. евро. Параметрите на заема от ЕИБ е до 67 млн. евро, за 19 години. От тях 4 години са гратисен период, 15 години е срокът за изплащане, лихвата е фиксиран лихвен процент около 1,5%. Произведеното количество РДФ от завода за механично-биологично третиране на отпадъците се оползотворява временно с циментовите заводи на страната, което струва 5 млн. лв.

Етапите, през които е преминал проекта/ Хронология:

С решение на Европейската комисия от 20.12.2012 г., с което се одобрява изпълнението на завода за механично-биологично третиране на битовете отпадъци на София (т.нар. Фаза 2) е одобрено и производство на Refuse Derived Fuel (RDF). В решението е записано, че РДФ-горивото “може да се използва като алтернативно гориво в съоръжение за когенерация на енергия в инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД и/или само като временно решение в циментови заводи в България”. В изпълнение на това решение от 2012г. до настоящия момент Столична община и „Топлофикация София“ ЕАД подготвят проектно предложение „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък“, която да бъде финансирана по ОП “Околна среда 2014-2020” на ЕК. С решение №482 от 28.07.2011 г. СОС дава съгласие и възлага на „Топлофикация София“ ЕАД да започне изпълнение на проект „Проектиране и изграждане на инсталация за оползотворяване на гориво, получено от битови отпадъци с производство на енергия (топлинна и електрическа), с цел повишаване на енергийната ефективност и диверсификация на горивната база на „Топлофикация София” ЕАД“ – етап проектиране. На 01.06.2012 г. “Топлофикация София” ЕАД подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в качеството й на администратор на средствата от Международен фонд „Козлодуй“ предоставяне на гранд за изпълнение на проект за техническа помощ за проектирането на когенериращата инсталация с оползотворяване на RDF“. На 08.03.2013 г. съгласно правилата на ЕБВР „Топлофикация София“ ЕАД подписа договор с Ramboll A/S, Дания за предоставяне на консултантски услуги. Договорът е 100% финансиран от Международен фонд „Козлодуй”. Ramboll A/S, Дания е избрана сред 22 кандидати. В периода 2012 -2014 г. в резултат на изпълнението на проекта са изготвени следните необходими документи за подготовката на изграждането на инсталацията: Встъпителен доклад; Предложение за проектно решение с избор на технология за оползотворяване на RDF; Предложение за избор на площадка за разполагане на инсталацията; Техническо задание за възлагане на Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС); Идеен проект за инсталация за оползотворяване на RDF. През 2014 г. стартира процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда с изготвяне на доклад.

• През 2015 г. са проведени поредица от обществени обсъждания на доклада за оценка на въздействието върху околната среда и представяне на проекта за инсталация
• На 23.06.2016 г. Столичният общински съвет одобрява Подробният устройствен план за исталация за комбинирано производство на енергия с оползотворяване на РДФ-гориво на площадката на ТЕЦ „София“.
• На 20.07.2017 г. Столичният общински съвет дава съгласие Столична община в партньорство с „Топлофикация София“ да кандидатства за финансиране на предложението за изграждане на инсталация за производство на енергия от РДФ по ОП „Околна среда“. Със същото решение се дава съгласие Столична община да подпише договор за предоставяне на техническа помощ с ЕИБ и да води преговори с ЕИБ за осигуряване на съфинансиране на проекта с цел последващо сключване на договор за отпускане на кредит.

Данни на Евростат за работата на общините за третиране на отпадъците. Графиката показва дела на рециклирането (включително компостиране), отпадъците, използвани за производство на енергия и депонирането на битови отпадъци в европейските държави.

Плюсове на термична преработка на отпадъци с производство на енергия:

• Намаляват до 90% отпадъците, които се депонират.
• Системите за почистване на димните газове гарантират в пъти по-ниски емисии от тези на конвенционалните електро и топлоцентрали.
• Произвеждат нисковъглеродна, евтина и надеждна енергия за домакинствата.
• Произвеждат топлинна енергия за централното отопление.
• Работещите инсталации в Европа могат да се осигурят изцяло нуждите от електричество и топлинна енергия на населението на Финландия, Дания и балтийските държави взети заедно.
• Намаляват зависимостта от изкопаеми горива.
• Допринасят за сигурността на енергийните доставки.
• Могат да покриват над 50% от нуждите от топлинна енергия в градовете.

Какво представляват инсталациите, които произвеждат енергия от отпадъци?

Всички домакинства произвеждат отпадъци, които не могат да бъдат предотвратени или рециклирани. Производството на енергия чрез изгаряне на отпадъците е най-чистият начин за третирането им, при който обемът им се намалява с около 90%. В Европа работят над 300 големи инсталации, като най-много са те в Норвегия, Финландия, Дания, Франция, Англия и Германия. Те отговарят на най-строгите норми за допустими емисии, определени от европейската директивата за промишлените емисии. 80% от инсталациите в Европа се намират в най-развитите държави и са до жилищните райони в градовете, доставяйки им топлинна енергия. Инсталациите произвеждат енергия – пара, топла вода и електричество, която се използва от семействата и бизнеса. Произведените ток и топла вода се подават към преносната мрежа и така се разпределят към крайните потребители – домакинства, училища, болници, офиси и т.н. Парата може да бъде използвана от индустрия, която се намира в близост. Съвременните инсталации за оползотворяване на отпадъците са екологично чисти и безопасни.

Каква е ролята на инсталациите, които произвеждат енергия от отпадъци?

На първо място тези инсталации намаляват в пъти депонирането на отпадъци, което най-важната цел за по-чиста околна среда и грижа за природата. На второ място, те са част от цялостни интегрирани решения за управлението на отпадъците. Материалите, които могат да бъдат рециклирани и оползотворени, се отделят предварително, изгарят се замърсените отпадъци и тези, които не могат повече да бъдат използвани. На трето място, енергията, произведена от отпадъци, допринася за опазването на околната среда и повишава сигурността на енергийните доставки. Важно е да се знае, че когато използваме отпадъците като ресурс, ние заменяме изкопаемите горива, които са невъзобновями ресурси. Част от тези горива като въглищата и нефта, при горене изпускат сериозни количества вредни емисии.

Защо трябва да оползотворяваме отпадъците и чрез изгаряне? Не е ли рециклирането достатъчно?

Системите за управление на отпадъците съчетават превенцията, повторната употреба, рециклирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци. Инсталациите за изгаряне на преработените отпадъци оползотворяват нерегулируемите и нерециклируеми отпадъци и ги превръщат в енергия. По този начин ние намаляваме в пъти количествата отпадъци, които отиват в депа, а депонирането има най-силен негативен ефект върху природата и вредните последиците от него остават за стотици години напред. Важно е да се знае, че много от ежедневните отпадъци, които ние произвеждаме, са направени от смесени или замърсени материали, които не могат или е много трудно да бъдат рециклирани директно. Затова рециклирането е важен етап от системите за управление на отпадъците, но не може да бъде единствен.

Има ли риск изгарянето на отпадъци да възпрепятства усилията за предотвратяване и рециклиране на отпадъци?

Инсталациите за оползотворяване на отпадъци чрез производството на енергия не са конкурент на рециклирането. Напротив, това са последователни етапи. Повечето страни с много високи нива на рециклиране – като Австрия, Белгия, Германия и Холандия – също имат високи нива на отпадъци, които изгарят и по този начин депонирането е почти нулево. Процесът на изгаряне почиства и отделя металите от смесените отпадъци, които в противен случай не могат да бъдат рециклирани. Това прави възможно по-нататъшното им рециклиране: останалите метали се извличат от дънната пепел и се използват отново за нови продукти, основно в автомобилната промишленост. Минералната част на дънната пепел може да се използва като вторична суровина в строителството.

Какво е влиянието на инсталациите за опазването на природата и чистотата на въздуха?

Ефикасните инсталации за оползотворяване на отпадъци с производство на енергия третират термично отпадъци, които остават след рециклирането. По този начин те намаляват в пъти емисиите на метан, който се получава при депонирането. Метанът е мощен парников газ, който има 25 пъти по-вредно въздействие върху климата от въглеродния двуокис, който от своя страна се емитира при производството на енергия от конвенционалните електроцентрали. Най-важно е, че термичното оползотворяване на отпадъците избягва генерирането на парникови газове, които се отделят при депонирането и имат силно влияние за изменението на климата. В последните 20-ина години, в които тези инсталации се използват в Европа, те са дотолкова високо технологично развити и притежават най-съвременни филтри, че почти не произвеждат емисии. Между 1990 и 2000 г. емисиите на диоксини от инсталации за отпадъци в енергетиката в Германия са намалени от 400 g годишно на по-малко от 0,5 g годишно, като в същото това време количеството термично обработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти.

Колко енергия произвеждат отпадъците?

Инсталациите за оползотворяване на отпадъци в Европа могат да предоставят електричество за 18 милиона души и топлинна енергия за 15,2 млн. души. В градовете в Европа през 2015 г. са били термично обработени 90 милиона тона отпадъци. По този начин заменяме между 10 и 49 млн. тона горива като газ, нефт, въглища и спестяваме между 24-49 млн. тона CO2, който би бил изпуснат при производството на това количество енергия в конвенционалните електроцентрали. Технологиите за оползотворяване на отпадъци чрез термична обработка са най-стабилните и ефективни алтернативни енергийни възможности за намаляване на емисиите на CO2. В същото време така спестяваме и ограничените ресурси от изкопаеми горива, които използват традиционните електроцентрали и намаляваме зависимостта от техните доставки.

Как се третира пепелта и къде отива?

Инсталациите за термично оползотворяване на отпадъците намаляват обема им над 90%. Остатъчната дънна пепел се състои от незапалими материали и се събира в края на решетката на пещта. Голяма част от отпадъците не могат да се рециклират по конвенционалния начин, защото са смесени. При термична обработка обаче от тях се извличат металите, които така вече могат да бъдат рециклирани. След изваждането на металите, останалата част от пепелта, която се състои от минерали, се пресява за чакъл или пясък, и се използват в пътно строителство. Около 1% остава и се депонира в сметища. Рециклиране на дънната пепел:

• 1 тон дънна пепел съдържа между 10-12% метали
• 1 тон рециклирани метали от дънната пепел спестява 2 тона CO2 емисии

М