Адриан Николов пред Столица.bg: Икономиката на София е сред по-подготвените за оцеляване

Епидемията от COVID-19 още не е достигнала своя пик в България, а вече се усещат сериозни затруднения в бизнеса. Извънредното положение, обявено на 13 март т. г., и наложените противоепидимични мерки, ще окажат сериозен удар върху малкия  и средния бизнес.  Още с първата заповед на здравния министър се затвориха заведения, ресторанти, хотели и туристически обекти. Коронавирусът удари тежко и дано не е непоправимо икономиката в София, най-голямата областна икономика, която поризвежда 40% от БВП на страната. За ситуацията в момента в столицата, последиците и механизмите, които могат да повлияят на икономическото възстановяване пред Столица.bg коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. 

- Каква е в момента икономическата ситуация в София?

- Предвид, че говорим преди да сме видели и първите солидни данни за март, работим с доста допускания и „по усет“. Забраната върху ресторанти, барове, спортни и културни събития няма да остане без последствия. Като цяло икономиката на София е сред по-подготвените за оцеляване в точно тези, специфични условия и е разумно да очакваме спад на БВП в рамките на 1-3% и ръст на безработицата до поне 5-7% от активното население в столицата, при това ако видим края на извънредното положение скоро. Особеното на този тип кризи е, че обикновено са последвани от много бързо възстановяване, а и на фона относително ниската смъртност от коронавируса не можем да говорим за значително свиване на работната сила. Като цяло, колкото по-ниска е заболеваемостта и колкото по-бързо се върнем към нормален режим на работа – и ние, и търговските ни партньори – толкова по-малко са крайните щети.

- Има ли специфика, която да отличава икономиката на София от другите големи градове в страната, съответно и какви по-различни мерки са приложими?

- София е най-вече икономика на услугите. От една страна, Информационни и  комуникационни технологии (ИКТ) и аутсорсинг секторите заедно вече формират почти една четвърт от целия обем на икономиката, от друга – търговията отговаря за още толкова. ИКТ и аутсорсинг секторите са сред най-адаптивните, и съответно много лесно преминаха към модел на работа от разстояние, без да прекъсват дейността си задълго, и на практика остават незасегнати от ограниченията. Търговията от своя страна също не спира работа, тъкмо напротив – снабдяването с храни и лекарства тече по нормалному. Ако говорим за спад, той е най-вече при луксозните стоки. Като цяло, София е доста по-модерна икономика, ако можем така да се изразим, на фона на повечето останали части на България, и това я прави доста по-гъвкава и адаптивна в кризата.

- Ефективна и адекватна ли е мярката 60/40, след като при безработища се получава 60% от брутното възнаграждение?

- 60/40 схемата цели най-вече запазване на съществуващите работни места, а и работникът на практика получава пълната си заплата, заедно с доплащането от работодателя. Очаква се също така и че повечето работници ще предпочетат да задържат досегашната си работа, вместо да разчитат на несигурността на пазара, особено след криза. Доколко мярката ще е успешна е рано да се каже, но ми се струва, че е избран подходящ баланс между отговорността на работодателите и на държавата, пък и този модел на практика дублира прилаганият в много западноевропейски държави.

- Какви регулаторни механизми трябва да се приложат, за да не продължи повишаването на цените на храни и лекарства?

- На този етап трудно можем да говорим за систематичен ръст на цените на храни и лекарства, камо ли за продължаване на тяхното повишаване. Ако оставим настрана краткотрайното презапасяване в първите дни след 13 март т. г., търсенето и предлагането на тези стоки работи повече или по-малко по обичайния си начин. Обратно, опитите за ценови контроли и налагане на тавани неизбежно водят до опразване на щандовете и напомпване на черен пазар, по тази причина трябва да се избягват на всяка цена.

- Какво бихте препоръчали на столичани като финансово поведение, за да не се стига до физически фалити?

- Дори и в най-добри времена препоръчвам консервативни харчове и спестяване. Разбира се, за предпочитане е дори и да бъде дадена отсрочка от плащания по кредити и битови сметки домакинствата да продължат да ги плащат, за да не им се струпат наведнъж след кризата няколко месечни плащания. Отвъд това, домакинствата по моему трябва да имат разчет за поне 2-3 месеца оцеляване и задоволяване на основни нужди, в случай че основният им източник на доход изчезне внезапно, но това важи и за всяка друга ситуация, не само за настоящата.

- В какво трябва да се инвестира в момента?

- Купуването на недвижимост в момента е трудно и изглежда, че ще е така още известно време. Обратно, акциите на много големи фирми, особено на американския пазар са относително евтини, и съответно сега може да е време за дългосрочна инвестиция в тази посока. Учудващо, златото все още не е поскъпнало значително, а то винаги е добър отговор при очакване на политическа нестабилност. Нито едно от горното не е формален инвестиционен съвет, разбира се!

- Вашата прогноза за пазара на труда в София след епидемията, в сравнение с кризата от 2008 г.?

- София влиза в тази криза с безработица от едва 1,6% и заетост на хората в активна възраст, която гони 80%, съчетани с голям брой свободни работни места. Имаме основания, разбира се, да очакваме спад спрямо миналогодишните рекорди при безработицата и заетостта, но не до нивата от предишната икономическа криза. Доста вероятен изглежда и отлив на работна сила от хотели/ресторанти и насочването им към пощадените отрасли в услугите, както и от традиционната към онлайн търговията

- В един от докладите на СОАПИ се твърди, че от особено важно значение след кризата ще е преквалификация на кадри, за кои професии се отнася това?

- Вече споменахме в предишния въпрос – на пазара на труда ще се намерят най-вече предишни работници на ресторанти, барове и фитнеси, но и такива от строителството и транспорта. Тепърва ще видим каква част от тях ще успеят да се насочат към нови професии, тъй като много от заетите в тези сектори не са с много високо ниво на образование и умения, но определено има нужда от подобряване както на програмите за преквалификация и допълнителна квалификация, така и повишаване на желанието на фирмите да обучават по-продължително новите си служители.

- Хипотетично при извънредно положение от 3 месеца, за колко време ще се възстанови икономиката в столицата.

- Тримесечна пауза би се „лекувала“ поне 2 години. Разбира се, има разлика и как дефинираме възстановяване – до предкризисните равнища, или към по-бърз ръст от преди. При всички случаи, София има потенциала да се върне към растеж относително бързо, със сигурност по-бързо от останалите части на страната.

- Какви мерки трябва да се вземат и колко биха стрували на София?

- Инструментите в ръцете на общината като цяло не са много широки – може да се мисли за отсрочки на плащане на местни данъци и такси, например, или временно прекъсване на плащането на тротоарно право за заведенията, които безтова в момента нямат право да го ползват. Финансовата подкрепа за творците и културните институции, чиято дейност е силно засегната също е подходящо. Всъщност, голяма част от тези мерки вече са факт, София вчера обяви своя пакет от мерки в подкрепа на бизнеса, и надали ще бъдат допълвани значително.

- Ще се наложи ли Столична община да вземе заем при бюджет от 1,723 млрд. лв.?

- На този етап това не изглежда наложително, но при значително продължение на кризата (мислете, 3+ месеца) не е изключено.

- Каква мярка е необходима за свободните професии?

- Неподходящо е те да бъдат изключвани от общите мерки. При самонаетите би било адекватно, да беше предоставена възможност за финансова подкрепа, сходна с тази на работещите, въз основа на доходите им в рамките на кратък предишен период.

Александра Георгиева