Анализ: В София се наблюдава плавно намаляване на пътуванията с градски транспорт

В София се наблюдава тенденция за плавно намаление на пътуванията с обществен транспорт, независимо от пускането на метрото. Градският транспорт все още е водеща форма на придвижване, но увеличаването на дела на пътуващите с метро не успява да компенсира спада при останалите видове обществен транспорт, въпреки инвестициите в масовото обновяване на превозните средства. Общото намаление на годишния брой пътници с обществения транспорт за периода 2011 - 2017 г. е 8,6 процента.  

 

Това са само част от данните, които могат да се открият в анализите за актуалното състояние на транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура в Столична община. Те са направени от екипа на "Софияплан" като подготовка на Програма за София. Анализите са част от пространно проучване на различните аспекти на градското развитие на столицата. 

 

 

Експлоатационното състояние на уличната мрежа в Столична община постепенно се подобрява. Липсващите връзки от първостепенната улична мрежа се доизграждат през последното десетилетие, но все още изостават спрямо темповете на разрастване на града и на моторизацията на населението. Последните данни за новорегистрираните и дерегистрираните автомобили в Столична община показват, че степента на моторизация е скочила от 515 авт./1000 души в края на 2016 г. на 663 авт./1000 души през 2020 година. Това е увеличение от 28.7%. За сравнение много от големите европейски градове имат нива на моторизация под 450 авт./1000 души.  

 

Пешеходната свързаност в рамките на отделните градски зони е добра, но част от зоните са изолирани една спрямо друга. По този начин пешеходните маршрути на кратки разстояния често са значително удължени, което ограничава този тип придвижване. Големите инфраструктурни обекти в града нерядко се явяват бариери, възпрепятстващи свободното пешеходно движение. В някои случаи пространствената изолираност води до социална такава, както и до липса на достъп до базови услуги на близко пешеходно разстояние. 

 

Велосипедният транспорт има огромен потенциал за развитие, тъй като делът му в транспортния микс все още е незначителен - между 1% и 2% според последните проучвания от 2017 и 2020 година. Основната бариера е инфраструктурна, тъй като в момента центърът и основните бизнес зони не са достъпни за голяма част от населението през качествена и безопасна веломрежа. Реализирането на мрежа от безопасни, обособени трасета първо по главните радиални направления към центъра, както и обвързването ѝ с вече съществуващата велосипедна инфраструктура, са най-важните стъпки към повишаването на атрактивността на велосипеда като средство за ежедневно придвижване.