Как се е появил апаратът за кръвно налягане

Знаете ли, че името на апарата за кръвно налягане е сфигмоманометър? Как се е появил той и през какви перипетии е преминало изобретяването му, прочетете в следващите редове.

Първите идеи

Още в Древна Гърция философът Гален пръв предполага, че в човешкото тяло функционира кръвоносна система. Той смята, че системата е съставена от взаимосвързани артерии, но в тях тече „пневма“ (животворна сила). Според него пневмата и кръвта идват от сърцето, което постоянно ги произвежда и блика, подобно на фонтан.

XVII век

Опровержение на Гален се появява чак през 1616 година, когато лекарят Уилям Харви описва своето твърдение, че кръвта вероятно е ограничено количество и не се движи в една посока. Това внася смут в тогавашната медицина, която често използва кръвопускане за лечение на почти всички болести.

Първото измерване на кръвно налягане

Минават още двеста години преди да стигнем до първото измерване на кръвно налягане… или поне нещо, което прилича на такова. През 1856 година по време на ампутация на крайник лекарят Февр успява да покаже, че кръвта в тялото има определено налягане, което се движи между покачвания и спадове.

Оттук нататък започва надпреварата да се открие лесен начин това налягане да бъде измерено, без да се налага да се отварят артериите.

Сфимографът

Почти по същото време Карл фон Виерорд създава сфигмографа – надуваем маншет, който се слага около ръката и стеснява артерията, докато пулсът изчезне. Това устройство обаче е високо 168 см и не е никак надеждно. През 1860 година френският лекар Етиен Жул Марей доразвива идеята и неговият сфигмограф може да измерва пулса и кръвното налягане, макар и не съвсем надеждно. През 1882 година Робърт Елис Дъджън успява да създаде преносим сфигмограф.

Сфигмоманометърът

През 1881 година обаче се появява сфигмоманометърът – гумена топка, пълна с вода или живак и свързана с манометър за измерване на налягане. Топката притиска артерия, докато пулсът изчезне, като измерването се базира на палпация, при която лекарят трябва да усети пулса с пръстите си. Осем години по-късно Потейн заменя водата с въздух, което прави устройството значително по-точно.

През 1986 Рива-Рочи добавя живачен манометър и това е най-точният прототип на днешните апарати за кръвно налягане.

Едва през 1905 година започва да се говори не само за систолно, но и за диастолно кръвно налягане – открива го руският лекар Николай Коротков, който слуша звуците от артерията със стетоскоп. Именно той е създателят на днешната технология, която използваме и в модерните апарати за кръвно налягане.

Последното изобретение е на Panasonic, които през 1974 година създават първия цифров осцилометричен уред. Оттук нататък домашното наблюдение на кръвното налягане става обичайно срещано.