От 4000 лв. да започват глобите за подвеждаща инфо...

Двойна санкция за рецидивно нарушение при производство и представяне на хранителни продукти предлага Асоциация „За достъпна и качествена храна. Глобата трябва да важи както за производители, така и търговци, които заместват, подправят или представят подвеждащо даден хранителен продукт.

В момента санкциите са от 2000 до 4000 лева, а за бизнес оператор – от 4000 до 6000 лв. Освен това се предлага и системните нарушителите да бъдат публично оповестявани, което в момента закона не позволява.

Предложението за промяна в Закона за храните бе дискутирано днес на кръгла маса по темата за качеството на българските млечни продукти. Участие взеха млекопреработватели, производители, представители на ръководството на Българска агенция за безопасност на храните и Комисия за защита на потребителите.

От сдруженията на млекопреработвателите заявиха, че подкрепят подобно предложение. Това обаче трябва да стане със законова промяна, а не чрез наредби и подзаконови нормативни актове, коментира Димитър Маков член на УС на Българска асоциацията на млекопреработвателите. Той обаче заяви, че трябва много внимателно да се помисли как се представя негативната информация, а същевременно да се представят и добрите практики и производители, които работят при спазване на всички правила.

„Като неправителствена организация вече от година и половина взаимодействаме с институциите и партнираме добре с тях, затова и решихме да излезем с тази законодателна инициатива“, каза председателят на Асоциация „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев.

Млекопреработвателите настояха за по-активна превантивна работа от страна на БАБХ, вместо „да се гасят пожари“, тоест да се действа след сигнали. Те ясно заявниха, че ще потърсят правата си по админитративен път от името на бранша срещу Асоциация „Активни потребители“ за изнесения „черен списък“ на некоректни млекопреработватели, който хвърля сянка върху репутацията на целия бранш.

Поискаха и по-висок стандарт при производството на млечни продукти, тъй като и в момента някои производители предлагат на пазара мляко с 86 на сто съдържание на вода, както и сирене с 80 на сто водно съдържание. Посочиха също, че заради тиражирана масово информация за некачествени млечни продукти в момента вносът на млечни продукти у нас превишава количеството, което изнасяме.

“Над 50 на сто от жълтите сирена са внос”, напомни Владислав Михайлов, председател на УС на Сдружение на национланата асоциация на плекопреработвателите. От своя страна Димитър Зоров посочи също, че всичко с над 62% водно съдържание не трябва да носи името „сирене“, макар че това не фигурира в нормативната уредба.

Предложението гласи:
§ 1. Създава се ал. 3 на чл. 128 от Закона за храните с текст: „(3) Който допусне повторно нарушение на забраната за съзнателно заместване, добавяне, подправяне или невярно представяне на храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представяне на неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна се наказва с глоба или имуществена санкция в двоен размер“
§2. Създава се ал. 3 на чл. 131 на Закона за храните със текст: „(3) За повторно нарушение на разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.“
§3. Създава се чл. 131а с текст: „Чл. 131а (1) Информацията за повторно нарушение на разпоредбите, забраняващи съзнателно заместване, добавяне, подправяне или невярно представяне на храна, хранителна съставка или опаковка на храна, както и представяне на неверни или заблуждаващи потребителите хранителни или здравни претенции за храна, както и на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. идентификация на стоката;
2. описание на характера на нарушението;
3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на нарушението.
(3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на задължението си, която по своето естество представлява професионална тайна.
(4) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност.
(5) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.