Заведения по "Графа" приключиха и освобождават помещения, напускат и по "Витошка"

Столичната централна улица "Граф Игнатиев" опустява, много от заведенията вече за затворили и се изнасят, освобождават помещенията, тъй като не могат да си плащат наемите. На пешеходната зона на бул. Витоша собственици на заведения също са се приготвили да напускат.

В кварталите в София също има масово приключване на ресторантьорската дейност, потвърди пред Столица.bg Ричард Алибегов от Българска асоциация на заведенията. Браншовата организация излезе с декларация, с която предупреждават, че се очакват фалити на над 50% от заведенията.

"Няма никакви мерки за малкия и средния бизнес. Заведенията в момента не работят, поради забраната и тази схема не може да се приложи, обясни пред Столица.bg Алибегов. Той е категоричен, че проблемът за заведенията ще бъде когато отворят. Тогава започва трупането на сметки, наеми, връщане на кредити, а клиенти нула, няма потребление.

"Хората са изплашени и дори когато паднат мерките, нали не вярвате, че заведенията ще се напълнят", коментира той. Прогнозата на БАЗ е, че до края на обявеното извънредно положение - 13 май 2020 г. 30% от фирми и предпирятия в малкия исредния бизнес изобщо няма да отворят.

Справка за Благоевград сочи, че за последните 10 дни 48 заведения за приключили окончателно. В София тенденцията се наблюдава освен в крайните квартали, но и по центъра.Най-големият удар от извънредното положение за епидемията от COVID-19 се стовари със страшна сила върху заведенията. Те затвориха още на 13 март т. г.

Ние не работим и служителите са освободени, когато отворим ще наемаме отново, ето затова схемата 60/40 не помага за ресторантьорския бизнес, аргументира се Алибегов. От БАЗ настояват за спешни мерки, за да се спаси бранша и да имат поне шанс да се възстановят.

Ето и декларацията на БАЗ:

Българската асоциация на заведенията изразява своята загриженост, че вече месец от началото на кризата с COVID-19 липсват адекватни мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес в бранша.
Същевременно имаме готовност да предложим пакет от работещи механизми за подпомагане на сектора и като първа стъпка предлагаме спешна среща с вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов, на която конструктивно да обсъдим приемливи и възможни за реализиране мерки.
Наясно сме, че от първостепенно значение е излизането на страната ни от здравната криза, за което се взимат адекватни мерки и ние изцяло ги подкрепяме. На карта обаче е поставено не само здравето на нацията, но и оцеляването на цели сектори от българската икономика.
Смятаме, че до момента показваме изключителна толерантност към критичната за цялото ни общество ситуация и поехме основната тежест на извънредното положение, защото не желаем да нагнетяваме излишно напрежение. Очакванията ни бяха, че както се действа своевременно по отношение на овладяването на заразата, така и бързо ще се предложат решения за справяне с последствията от нея. За съжаление, към момента не виждаме реални постъпки в тази посока.
Нещо повече – вече има случаи на фирми, които са дадени на публичен съдебен изпълнител за данъчни задължения, декларирани на 16 март. Това води до блокиране на сметки и допълнително засилване на кризата, което, с цялото си уважение, определяме като геноцид над малкия и среден бизнес!
Затова нашият екип от икономически експерти в бранша разработи свой пакет от предложения, който искаме да представим на вниманието на правителството и да постигнем, надяваме се, приемливо за всички страни решение за справяне със ситуацията.
В туристическия, ресторантьорския и всички съпътстващи ги браншове са заети около 480 000 души, като прогнозите сочат фалит на около 50% от фирмите, ангажирани в тях. Дори след края на извънредното положение, тези които оцелеят, ще могат да работят с половината си капацитет, което за голяма част от тях означава на загуба, защото последствията от кризата за нашия сектор ще бъдат овладени най-рано след година. Стотици хиляди работници ще легнат на социалната ни система, без да внасят по никакъв начин добавена стойност в нея. Ние сме готови да поемем нашата част от отговорността, но настояваме за адекватна грижа от страна на правителството за всички тези хора и техните семейства!
Държавата предложи да поеме 60% от заплатите на служителите, които в момента не работят, а по-късно бе обявено, че се ангажира и с осигурителните вноски към въпросните проценти. За съжаление за ресторантьорския и туристическия браншове тази мярка не работи докато сме в извънредна ситуация и всичките ни обекти са затворени. Тя вероятно е полезна за сектори, които работят с намален капацитет, но не и при нас, които сме лишени от каквито и да е приходи. Освен това мярката съдържа условие, което е неизпълнимо за почти всички, които правят малък и среден бизнес у нас, а именно – да нямат никакви задължения към бюджета. Това силно ограничава ползването й, дори да има желание за това.
В тази връзка, като част от предложения от нас пакет, настояваме мярката 60/40 да бъде въведена за първите три месеца, след като отворим заведенията и хотелите, когато работата ще е със значително намален капацитет. Тогава тази мярка ще бъде реална помощ за нас, докато сега е утежняваща за и без това трудното положение, в което се намира бизнесът ни.
Все още са неясни и правилата, по които ще може да се кандидатства за кредити по програмата на Българската банка за развитие. Обявено беше, че това ще бъде изяснено до края на настоящия месец, което е твърде дълъг срок за нашия бизнес, който не работи. До момента не са изяснени дори условията, при които ще се отсрочват кредити на физически и юридически лица и такива продължават да се дължат.
Ние вярваме, че икономически мерки ще бъдат взети. Въпросът вече не е дали, а кога?! Всяка минута е важна за нас. Защото в момента сме в невъзможност да разчетем разходите си и да разработим кризисни планове за излизане от положението. Както на нас, така и на служителите ни и техните семейства. Затова призоваваме за бързи и адекватни мерки, които да помогнат не само за оцеляването на бранша ни, но и на българската икономика като цяло.