Времето в София

Въздухът в София

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (22%, 29 Гласове)
  • Няма да избере (27%, 35 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (13%, 17 Гласове)
  • Ще има нови избори (29%, 38 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (10%, 13 Гласове)
Общо гласували: 132 Обратно към гласуване
comment 0
visibility 1020
-

Столична библиотека връчва Деветите годишни награди за Читател и Писател на 2023 г.

Библиотеката на София организира церемония по връчване на Деветите „Годишни награди“ на Столична библиотека Писател на годината & Читател на годината – 2023. Церемонията ще се състои на 22 януари 2024 г. (понеделник) от 12:00 ч. в Столична библиотека, зала III етаж.През 2023 г. Столична библиотека предложи на читателите си близо 22 хил. нови томове книги, като 25% от тях са на български класици и съвременни наши автори. И през 2023 г. в тренда остава търсенето на съвременна българска художествена литература, на издания по история, философия и политика, приложна психология, книги за самопознание, здравословен начин на живот, екология, пътешествия и туризъм, съобщават от библиотеката.С голяма популярност сред читателите се ползват и мемоарните издания, биографиите и автобиографиите на наши видни обществени личности и известни творци. Неизменен остава интересът на читателската аудитория към родната литературна класика – култовите творби на големите български поети и писатели винаги се четат от читатели от различни поколения.Тазгодишното издание на „Годишни награди 2023“ включва категориите: Читател на годината, Писател на годината, Поет на годината, Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература, Най-четен автор на детска литература и медии, популяризирали дейността на библиотеката. Изборът на най-четените съвременни български автори се прави от читателската аудитория на Столична библиотека въз основа на статистика от електронния каталог. Писател на годината 2023Георги Господинов („Времеубежище“, „В пукнатините на канона“, „Физика на тъгата“)Писател на годината – автор на най-четена книгаЗахари Карабашлиев („Раната“) Най-четени автори на художествена литература са:Здравка Евтимова („Резерват за хора и вълци“, „Пернишки разкази“)Теодора Димова („Не ви познавам“, „Поразените“, „Майките“)Георги Мишев („Мир на страха ни“, „Патриархат“, „Матриархат“, „Дунав мост“)Сред най-четените съвременни български писатели в библиотеката са:Алек Попов, Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров, Стефан Цанев, Александър Секулов.Най-четен поет:Иван Ланджев („Ти, непрестанна новина“, „Ние според мансардата“, „По вина на Боби Фишер“)Подгласници в категория поезия са Мирела Иванова („Седем“, „Бавно“) и Валентина Радинска („Поне“, „Всичко“, „Душата расте“).Сред най-четените автори на поезия са: Владимир Левчев, Ани Илков, Георги Гаврилов, Виолета Кунева, Недялко Йорданов.Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература:  проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев („Историко-философски изследвания“ – 3 тома, „Другото Средновековие“, „Нощта през Средновековието“, „Средновековни философи“)Подгласници в категория „Най четени автори на научна и научнопопулярна литература“ са :д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“, Тревожността“)Георги Милков („Истории от ръчния багаж“) Ади и Милен Цанови („Жива клетка за супер имунитет“, „21 дни да промениш живота си!“, „Непрочетена книга за здравето“)Други четени автори в категорията са: проф. Вили Лилков, д-р Петър Величков, Слави Панайотов, доц. д-р Тодор Чобанов, Юлияна Антонова-Мурата, Виктор Топалов.Най четен автор на книга за София – Тони Николов, („Бленувана София“, „Спомнена София“)Най-четен автор на детска литература:Мария Донева („Азбука с животни професионалисти“, „Мишките отиват на опера”, „Нетърпение в кутия”)Подгласници в категорията са:Иван Раденков („Истории от големия двор: Изчезналото слънце“, „Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство Патладжания“, „Вкусът на приключенията“)Цанко Лалев („Моята първа книга“, „Приказки и легенди за владетели и герои“, „Най-великите личности на България“)Евгения Войнова („Давид“, „Сто жаби“, „Цветна бъркотия“, „Матея“, „Вкусна бъркотия“)Сред най-четените автори на книга за деца са : Цвета Брестничка, Катя Антонова, Николай Пенчев, Майя Дългъчева, Юлия Спиридонова.Специална награда на Директора на Столична Библиотека: Владимир Зарев и Георги КонстантиновНай-активни читатели:-Читател на годината – Ирена Въжарова -Читател на годината (дете) – Виго Георгиев (7 год.)-Читател на годината (ученик и доброволец) – Александра Петрова-Най-четящо семейство: Матей (5 г.), Светлозар (2 г.) и техните родители Диана и Тонислав Атанасови-Най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература – студенти: Михаил Лалов – студент II курс медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ и двама чуждестранни студенти: Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.Категория „Медии“- за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столична библиотека:-Българска телеграфна агенция-bТV – НОВИНИТЕ-Сутрешният блок „Здравей, България“ на NOVA-Сутрешното ток шоу на БНТ „100% будни“-Предаването „Закуска на тревата“ на програма „Хоризонт“, БНР-Журналистката Яна Спиридонова (радио „София“)Днес читателската аудитория на най-старата културна институция на София и най-голямата публична библиотека в България наброява 91 хиляди читатели (с 10 хил. повече от 2022). От активната читателска публика над 60% са млади хора до 28 години. Читателите на библиотеката през м.г. са се увеличили с нови 21 хиляди (с 3 хил. повече от 2022). Заетите от софиянци книги за дома са вече 630 хиляди ( с 100 хил. повече от 2022), а посещенията дневно са близо 1500. За деветгодишната история на Годишните награди на Столична библиотека читателската аудитория на библиотеката се е увеличила над 3 пъти, а заетите книги – повече от 2 пъти. През новата 2024 г. Столична библиотека очаква своя сто хиляден читател.

comment 0
visibility 846
-

В столичната галерия Средец откриват фотоизложба "Артисти за деца"

В галерия „Средец“ към Министерство на културата днес, 16 януари, ще бъде открита фотоизложбата „Артисти за деца“, съобщават от галерията. Събитието ще е от 18:00 часа. Изложбата комбинира фотоси от пътуващата изложба „Далеч от Африка“, за която театралната режисьорка Елена Панайотова и фотографът Атанас Кънев получиха награда „Пловдив“ 2023 за изключителни постижения в сферата на "фотографията“ и изложбата „Артисти за деца“ открита миналата година в Смолян на фотографите Атанас Кънев, Иван Дончев и Мария Ангелова. Фотографиите отразяват дейности по програмата „Артисти за деца“ - уникален български модел за прилагане на театрално изкуство за социална промяна. Програмата въвлича мултикултурни екипи от артисти и деца в риск в творчески обучения и приказни театрални фестивали, които се реализират вече петнайсет години в България и шест години в Африка. Изложбата включва кадри от Кения, Занзибар и родопското село Широка лъка, където са се реализирали фестивалните дейностите по програмата. Двете фотоизложбите са финансирани в две поредни години от Национален Фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“. Експозицията може да се разгледа до 31 януари в галерия "Средец" в София.

comment 0
visibility 818
-

"Топлоцентрала" представя в София "И всички животни крещят"

Премиерата на спектакъла "И всички животни крещят: и това заглавие вече не може да спаси света" на режисьора Марий Росен ще е довечера, 12 януари, в регионалния център "Топлоцентрала". Постановката поставя важните въпроси за реалната или въображаема власт на човека върху природата, за отговорността и за това кое можем да спасим, отбелязва режисьорът. Текстът е на младия немски драматург Томас Кьок и за пръв път попада пред публика в България в ранното лято на 2022г. под формата на сценично четене в рамките на фестивала за нова драматургия New Stages Southeast, тогава под режисурата на Василена Радева. Това не е обикновен текст и не може да се подходи към него по обикновен начин, отбеляза още Марий Росен, като добавя, че езикът е силно поетичен, гневен, на моменти много политически. "Само по себе си това е изкуство, което аз трябваше да интерпретирам чрез друго изкуство - театъра", каза той пред БНР. В Постановката участват актьорите Ани Вълчанова, Александър Митрев и Деница Даринова и студентите от БП "Театър" на НБУ: Даниела Кичилиева, Десислава Йорданова, Доброслав Белицкий, Екатерина Енева, Екатерина Кондов, Ида Дамянова, Йоана Попова, Стефани Сталева, Христиана Спасова. Музиката е на Александър Евтимов - Шаманчето.  

Реклама
comment 0
visibility 853
-

Столичният Театър 199 започва годината с нова премиера

Театър 199 „Валентин Стойчев” представя в петък вечер, 12 януари, новата си премиера - „Списък на всички страхотни неща“. Моноспектакълът на актьора Милко Йовчев е по текст на Дънкан Макмилан и Джони Донахю. Преводът, използван за спектакъла е на Калина Лазарова, а постановката е на Боряна Йовчева. „Списък на всички страхотни неща“ е представление за човешката устойчивост в моменти на сериозни изпитания. Една история за надеждата, която съществува в малките неща около нас. Героят в пиесата расте, а заедно с него расте и неговият списък от сктрахотни неща. В този свят на мечти и страх, несигурност, страст, любов, тъга, риск, вина и прошка… разказвачът ни въвлича в своята история. Кара всеки един от нас да погледне в себе си и да се замисли върху своя собствен списък, който със сигурност се крие там. Спектакълът е изграден на принципа на импро театъра и публиката се превръща в „съучастник“ в това, колкото комедийно, толкова и докосващо душата изживяване. Въпреки сериозната тема и затрогващия разказ, усещането е за светлина и лекота. И – най-вече – за споделеност!

comment 0
visibility 871
-

Столична библиотека с документална изложба за 176-годишнината на Христо Ботев

Поредица от събития, посветени на 176-годишнината от рождението на Христо Ботев, организират Столична община и Столична библиотека. Документалната изложба „Жив е той, жив е!“ беше открита в сградата на Столичната библиотека. Експозицията представя ценни екземпляри и редки първи издания от фонд „Книжовно наследство“, фонд на сектор „Изкуство“, както и оригинални вестници и списания от съхранявания в библиотеката уникален архив на детския периодичен печат преди 1944 г. Могат да се видят първите биографии на Христо Ботев от Захари Стоянов, Стоян Заимов, както и най-пълната – от Иван Клинчаров. Представени са и първите събрани съчинения на поета под редакцията на дъщеря му Иванка Ботева и на Иван Клинчаров и второто издание на „Песни и стихотворения от Ботева и Стамболова“ от 1880 г. Акцент в изложбата е факсимиле на последното писмо на Ботев от парахода „Радецки“, публикувано в първото издание на съчиненията му под редакцията на Захари Стоянов от 1888 г., както и превод на Христо Ботев на драмата „Кремуций корд“ от Костомаров от 1893 г., юбилейните "Ботеви листове" и др. Представени са също и малко познати заглавия, посветени на личността на големия поет и революционер: „Народ и поет“ от Антон Страшимиров, „Сергей Нечаев и Христо Ботев“ от Георги Бакалов, „Христо Ботев 1848 – 1948: Споменна книга“, драмата „Христо Ботев“ от Фани Попова-Мутафова. В детския периодичен печат, издаван преди 1944 г., се съдържат над 100 публикации за Христо Ботев. На страниците на вестниците и списанията „Венец“, „Весела дружина“, "Градинка“, „Детска радост“, „Детски живот“, „Детски свят“, „Другарче“, „Майска китка“, „Поточе“, „Първи стъпки“, „Светулка“, „Славейче“ и др. са издавани стихотворения, очерци, разкази, статии за великия българин. Сред авторите на творбите за живота и творчеството на Христо Ботев се открояват имената на Иван Вазов, Елисавета Багряна, Христо Смирненски, Никола Ракитин, Змей Горянин, Ран Босилек и други известни писатели. В експозицията са представени и богато илюстровани албуми със съществуващите в България и чужбина паметници на Ботев и ценни грамофонни плочи с изпълнения на негови стихове и песни от известни наши артисти и състави. Експозицията „Жив е той, жив е!“ може да бъде разгледана до 15 януари.  

comment 0
visibility 777
-

Виртуална изложба на НИМ разказва историята на Народния театър в София

  Виртуална изложба по повод 120-годишнината на Народния театър показват специалисти от Националния исторически музей на сайта на музея. Изложбата съдържа снимки, афиши, документи и пощенски картички, свързани с историята на Народния театър и с дейността на артистите, режисьорите и сценичните майстори от трупата. В експозицията може да се види още любопитният шарж на Иван Вазов, направен от Райко Алексиев, както и снимки на основателите Кръстьо Сарафов и Адриана Будевска. В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър” и това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата вече се казва „Народен театър”. Сградата на театъра е открита тържествено на 3 януари 1907 година. Построена е по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, а средства са събрани с продажбата на гербови марки и лотария на софийската община. Специално за случая Иван Вазов написва пролога „Слава на изкуството“. Зданието е реконструирано няколко пъти – след големия пожар през 1923г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена. Част от програмата на театъра при създаването му са най-популярната по онова време историческа драма „Иванко“ на Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов, разказа пред БНР Мариана Първанова, уредник от НИМ. Най-играният автор е бил самият Вазов, с неговите „Към пропаст“, „Борислав“, „Казаларската царица“, „Под игото“ и по-късно – „Хъшове“. Голям принос за творческия облик на театъра имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов.

comment 0
visibility 1005
-

Софийската опера представя спектакъл за 70 г. от възстановяването на Българската патриарши...

  70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия ще бъде отбелязана в Софийската опера с представянето на спектакъла "Рилският пустинник". Събитието ще бъде на 14 януари, неделя, 11 часа, в Камерна зала в Софийската опера. През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба „Рилският пустинник“, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955г.) я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение. Събитията в спектакъла се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. На сцената в ролята на Рилския пустинник ще видим Ириней Константинов. Рилският пустинник като млад играе Атанас Младенов, а Цар Петър - Ангел Христов. В спектакъла участват още Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Хорът на Софийската опера, Детска вокално-театрална формация с ръководител Димитър Костанцалиев. Музикалната поема в две действия е постановка на режисьора Пламен Карталов. Първата среща на спектакъла с публиката беше през септември 2023 г., под открито небе в крепостта Цари Мали град в близост до Самоков.  

comment 0
visibility 1077
-

В НАТФИЗ отбелязват 100 години от рождението на Петър Слабаков

Фотоизложба ще бъде подредена във фоайето на Б сграда на НАТФИЗ в първите дни от новата година, съобщават организаторите. Поводът за събитието е 100 години от рождението на актьора Петър Слабаков. Инициативата за експозицията, която се открива на 5 януари, е на сина на актьора Андрей Слабаков. Осъществена е със съдействието на Българска национална филмотека, Български визуален архив, Национален филмов център, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и издателска къща „Знаци“. Това е последното от поредица събития, отбелязващи рождението на големият ни актьор. Веднага след официалното откриване всички гости ще имат възможност да видят документалния филм от 2003 година „Баща ми“ с режисьор Андрей Слабаков. В допълнение този януари всеки вторник в аулата на НАТФИЗ студенти, преподаватели и гости ще могат да гледат по един игрален филм с участието на Петър Слабаков в главната роля. На 9 януари ще бъде прожекцията на „Щурец в ухото“, реж. Георги Стоянов, 1976, (Петър Слабаков е в ролята на Георги Черния) За 16 януари е насрочен филмът „Илюзия“, реж. Людмил Стайков, 1980, (Петър Слабаков е в ролята на Данил). В програмата за 23 януари е „Здрачаване“, реж. Никола Минчев, 1976 (премиера 1989 г.), (Петър Слабаков е в ролята на Николай Манев – Папи), а на 30 януари ще бъде прожектиран „Златната река“, реж. Иванка Гръбчева, 1983, (Петър Слабаков е в ролята на Сладкият). Входът е свободен за всички желаещи, информират организаторите.

comment 0
visibility 886
-

Две изложби в рамките на кинофестивала Sofia MENAR

Две фотографски изложби ще бъдат представени в рамките на фестивала за кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка - Sofia MENAR, който предстои в столицата. Мая Дойчинова - Сапунджиева и Ивайло Сапунджиев ще представят сериите „Мигове от живота” и „Безкрайност”, съответно в пространствата на Дома на киното и Културен център G8, съобщават организаторите. Официалното откриване ще е на 15 януари. И двете изложби ще бъдат съпътствани с представянето на книгите „Мигове от живота” и „Безкрайност”, които посетителите ще могат да закупят по време на откриването на изложбите. Фотографиите, включени в „Мигове от живота” и "Безкрайност" са заснети в Мароко, Тунис, Египет, Турция, Узбекистан, Индия и Иран. „Най-истинските мигове в живота са тези, които са запечатали най-ярки спомени в сърцето ни. Тези, които често ни намират неподготвени и които оставят сладък вкус в душата ни. Хората с болките, усмивките, тъгата, вярата, надеждата, любовта, щастието, радостта, сълзите, създаващи най-безценните мигове“, разказват от екипа на събитието.

comment 0
visibility 1034
Народният театър изпраща 2023-та с моноспетаклите "Камбаната" и "Боже мой"

Народният театър изпраща 2023-та с моноспетаклите "Камбаната" и "Боже мой"

С представления на трите си сцени ще изпратят старата година актьорите на Народния театър   "Иван Вазов", предаде БНР. На голямата сцена, 19 часа, ще се играе моноспектакълът на Деян Донков "Камбаната" по едноименния роман на Недялко Славов. Срещу всеки закупен билет от касите на Народния театър се получава комплимент от театър -  втори билет. В постановката участват и музикантите от "Карандила", а режисьор на "Камбаната" е Деян Донков. В камерната зала, пак от 19 часа, е "Боже мой", моноспетакъл на Христо Мутафчиев и  режисьора Стоян Радев. Текстът на тази премиера е вдъхновен от романа "Жажда" на белгийската писателка Амели Нотомб и е написан специално за Христо Мутафчиев от Теа Денолюбова. Два часа преди полунощ на сцена "Музите"  е авторският спектакъл на румънката Андреа Гаврилиу "Фиеста". За това представление билети няма, както и за моноспектакъла "Боже мой".

comment 0
visibility 1006
-

Обичани спектакли в Новогодишна галавечер в столичния Музикален театър

В последния петък на годината, 29 декември, балет "Арабеск" представя на сцената на Музикалния театър "Стефан Македонски" в София двa от най-успешните си спектакъла - "Кармина Бурана" и "Болеро". Двата спектакъла са сред най-обичаните от публиката и са включени във всички турнета на трупата. "Кармина Бурана" е по музика на Карл Орф, а версията, която ще се играе, е от 2004 г., когато Боряна Сечанова я прави за турне в САЩ. Художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова. "Болеро" по музика на Морис Равел е с хореографията на Маргарита Арнаудова. Художник на костюмите е Мария Трендафилова. Спектакълът е поставен за пръв път през 1987 г.

comment 0
visibility 1340
-

В "Топлоцентрала" представят книга за историята на графитите в София

В Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" в София тази вечер, 21 декември, предстои дългоочакваната премиера на първата книга, разкриваща богатата история на графитите и уличното изкуство в столицата от 90-те години до днес. Книгата "SOFIA URBAN ART" съдържа снимки, документални материали, интервюта и статии. Изданието стъпва на дългогодишно изследване, събиране на архивни кадри, множество разговори с артисти и организатори. Дело на Sofia Graffiti Tour и проследява пътя от експерименталните и протестни надписи през първите „бомби“ и „бума“ след 2000 година до големите стенописи и превръщането на графитите в неизменна част от съвременната градска култура. В 256 страници изданието събира над 600 архивни кадри, както и интервюта с градски легенди като Nasimo, Ndoe, Vapsky, Destructive Creation, еmircA, 140 ideas, More, Jay63 и други. Книгата е двуезична, като сред целите, които си поставят авторите ѝ е да направи постиженията на нашата графити сцена по-достъпни навън, а графитите да станат по-забележими и оценени. "В създаването на книгата не сме се ограничавали тя да бъде насочена само към феновете и активните участници в графитите и уличната култура, а към по-широка аудитория", каза пред БНР Николай Бизев от екипа на Sofia Graffiti Tour. По думите му авторите на книгата са се опитали и да очертаят какви са тенденциите в съвременното графити изкуство.   На представянето от 19,00 ч. в “Топлоцентрала” авторите на книгата ще разкажат повече за процеса по създаването. В събитието ще се включи и знаковия артист Yeto, който ще сподели спомени и разкази за развитието на графити сцената в София. Графитите не могат без хип-хоп музика и за озвучаването ще се погрижи DJ JUJU.  Проектът е осъществен с подкрепата на програма “Култура” на Столична Община, и Национален фонд „Култура“.

comment 0
visibility 1485
Библиобусът на Столична библиотека тръгва на коледно турне

Библиобусът на Столична библиотека тръгва на коледно турне

В навечерието на коледните празници Библиобусът на Столична библиотека ще потегли на своеобразно празнично турне. Маршрутът включва благотворителни дарителски инициативи в ЦНСТ „Детство“ на фондация „За нашите деца“, Дома на ветераните на културата и изкуствата и Дома за стари хора в кв. „Горна баня“, съобщават от Столична библиотека. Вече трета година екипът на библиотеката организира дарителски акции в различни домове за социални услуги в София. Тази година за първи път Библиобусът ще гостува на Центъра за настаняване от семеен тип. „Детство“ и на единствения по рода си в България -  Дом на ветераните на културата и изкуствата (ДВКИ) в София. Децата от ЦНСП ще получат атрактивни образователни и занимателни игри и интересни илюстровани книжки за най-малките. „За самотните възрастни творци от ДВКИ и старите хора от Дома в „Горна баня“ - наш постоянен партньор, са приготвени търсени и популярни нови книги от български и чужди автори, интересни илюстровани списания, както и различни лакомства, сладкиши и плодове“, посочват от библиотеката. Домът на ветераните на културата и изкуствата и Домът за стари хора в кв. „Горна баня“ ще получат и по една оригинална картина на художничката на Валентина Ганева-Щерева, нарисувани в уникалния древен японски стил „Ошибана“. Благородната дарителска инициатива „Kоледни маршрути на Библиобуса на Столична библиотека“ обхваща все повече домове за социални услуги за деца и възрастни хора в София и се превръща в една от знаковите социални кампании на Библиотеката.                        

comment 0
visibility 1658
Лучано ди Мартино ще дирижира концерта на Италианската търговска камара в С

Лучано ди Мартино ще дирижира концерта на Италианската търговска камара в Софийската опера

Софийската опера представя Коледен концерт на Италианската търговска камара, който ще се състои на 19 декември. Участие ще вземат солистите Атанас Младенов, Силвия Тенева, Росен Ненчев, Диана Василева, Венцеслав Анастасов, Цветана Бандаловска, Станислава Момекова, Костадин Андреев, Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Емил Павлов. В програмата са включени арии и дуети от „Травиата“, „Риголето“, „Сицилианска вечерня“ от Джузепе Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“, „Тоска“от Джакомо Пучини, както и оркестрови фрагменти от „Норма“ от Винченцо Белини, „Кармен“ от Жорж Бизе, „Селска чест“ от Пиетро Маскани. Специален гост е Луна Вини, която ще изпълни Брилянтна фантазия по „Кармен“ за флейта и оркестър от Бизе - Борн. Ще прозвучи и „Panis angelicus“ от Цезар Франк. Съпровожда оркестърът на Софийската опера под палката на Лучано ди Мартино. Лучано ди Мартино завършва дирижиране в Университета в Хамбург и специализира в Академия „Киджана“ в Сиена с големите диригенти Иля Мусин, Мунг–Вун Чунг и Валерий Гергиев. Работи като гост диригент в Държавната опера в Хамбург, театър Ла Фениче във Венеция, Мариински театър в Санкт Петербург, Оперния театър в Нюрмберг и операта във Вашингтон. Сътрудничи с оркестър на Театър Капитол в Тулуза, Сицилианския симфоничен оркестър, Филхармонията на Новосибирск, Оркестъра на БНР, Израелския симфоничен оркестър, Солунския държавен симфоничен оркестър, Филхармонията на Марке, Италия и Филхармонията на Тампере, Финландия, Класик ФМ оркестър. Дирижирал е изпълнения на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Анна Нетребко и  симфонични концерти със солистите Летисия Мoрено, Пепе Ромеро, Уто Уги, Антон Бараховски, Пламена Мангова, Максим Венгеров. Работи редовно с хореографа Джон Ноймайер и хамбургския балет в новите им постановки в Държавната опера в Хамбург.  Елиана Митова  

comment 0
visibility 1528
-

Маргарита Петкова отново омагьоса публиката с „Още бели нощи“

Магията на белите нощи на Маргарита Петкова събра стотици почитатели в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, съобщиха издателите. В продължение на часове любимата на публиката поетеса дава автографи на почитателите си, препълнили централното фоайе на библиотеката за премиерата на „Още бели нощи“. Стихове от книгата, написани от мъжка гледна точка, прочете актьорът Мариус Донкин и получи овациите на публиката и най-искрената благодарност на авторката. Приятелски думи за Маргарита Петкова каза и проф. Боян Биолчев: „С последните й две книги имаме една Песен на песните – за чувството за близост, за любов между мъжа и жената… Маргарита служи само на поезията, която е в нея и която е за всички… Всъщност какво е поезията: не е рима, не е бял стих. Поезията е… бели нощи.“ За магията на поезията говори и Маргарита Петкова – че тя е нещо, което идва отвътре, идва спонтанно. „Тази работа е като онези кукли със затварящите се очи. Като я отвориш, вътре има едни грозни ластици… Когато разбереш едно нещо как става, то вече не ти е интересно, не е същото и преставаш да го правиш. Засега все още не съм отвъртяла главата на куклата.“ След този силен старт „Още бели нощи“ тръгва към читателите и от днес тя е във всички добри книжарници.    

Култура

София е културен център на страната и това е логично, тъй като тук са съсредоточени най-големите институции на културата. Медията ни ежедневно публикува десетки новини за културни събития и инициативи, свързани с българската култура. Огромният брой театри, кина, галерии, музеи, библиотеки, концертни зали и читалища са гаранция за качествена и богата култура, на която се радват столичани и гостите на столицата. Новините за всяко ново събитие от областта на културата,  допълнително засилват интереса на гражданите.

Театрална култура

Театрална култура

Факт е, че всички театри на територията на София не спират напълно дейността си извън сезона. Нормално е културата да няма почивен ден. Трупите на Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър и Музикалния театър имат чудесни инициативи, които поддържат непрекъснато интереса към тях на хората от всички възрасти. В репертоара на всички театри присъстват заглавия, които са непреходни и трябва да се видят от всеки любител на театъра. Много активна е и дейността на учебния театър на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Театралната култура е в своя възход. 

Студентите са пълни с енергия и нямат търпение да дадат всичко от себе си, за да намерят мястото си в театралните среди на родните театри и да се влеят в културата на страната. Новини за представленията им присъстват в медията ни всяка седмица.  

Новините за бродуейските мюзикъли, поставяни в Музикалния театър се радват на голям интерес от страна на читателите. Културата на мюзикълите намери чудесна почва у нас.

Кино култура

Кино култура

Традиционните кина от миналото вече са рядкост. Тази култура е претърпяла своето развитие. Повечето кина вече съчетават модерна визия и иновации в преставянето на филмите. Това определено увеличава многократно публиката, а новините за новостите в програмите им са доста четени. Няма как да се спрат иновациите в културата.

Последните събития в културата на София - кинофестивалите - привличат не само родни фенове и звезди, но и редица известни имена от световното кино. Кристоф Ламбер остана очарован от професионализма и таланта на българските артисти, режисьори и сценаристи, както и от културата на българите.  

Музикална култура

Музикална култура

Столицата е предпочитана за провеждането на концерти на известни певци и музиканти не само от България, но и от целия свят. Медията ни ежедневно публикува новини, отразяващи музикалната култура в столицата. Предпочитани места за провеждане на големи концерти са новата зала Арена Армеец, Зала 1 на НДК. Зала България е домакин предимно на симфонични концерти. Изобилстват новини за редица културни събития, които се провеждат в НДК. Програмата за културните прояви там е известна месеци напред и хората търсят информация за всичко актуално. Музикалната култура има своите привърженици.

Книжовна култура

Книжовна култура

С гордост можем да отбележим, че столичните библиотеки са средище на културата. Нашата медия се стреми да отразява всичко това с актуални и изчерпатени новини. 

Фондовете на най-големите библиотеки – Националната библиотека и Столична библиотека – непрекъснато се обогатяват. Екипите им се стремят да достигат до сърцата на всички възрасти по подобаващ и съвременен начин и да обогатяват културата на населението. Из районите се движи мобилна библиотека, която осигурява забавление и приятен отдих за деца и възрастни в столичните паркове. Така културата отива при хората. Редовно се публикуват новини за инициативите на библиотеките в сътрудничество с други институции, свързани с културата. В началото на учебната година имаше чудесна инициатива за училища и университети - всеки учащ, закупил карта за градския транспорт, получи безплатна карта за ползване на библиотека и си избра книга за личния си архив. Нашите новини отразиха тази проява на културата.

Традиционната инициатива Поет и Преводач на месеца в Столична библиотека също се радва на успех, а новините за предстоящия месец се чакат с нетърпение. Видно е, че културата винаги е водеща.

Музейна култура

Музейна култура

София е древен град. Историята е на всяка стъпка. Историческата култура е на особена почит. Нашите новини неведнъж информират за безценни исторически находки, на които се натъкват строители съвсем случайно. 

Новините за уникалните и забавни събития за деца в Античния комплекс Древна Сердика в района на Ларгото са особено предпочитани. Тези събития  са тематични и обогатяват културата на подрастващите. 

Националната художествена галерия наскоро беше домакин на уникална изложба – гостуваща изложба, представяща меча и златният пръстен на хан Кубрат. Новините, които нашата медия публикува, изкушиха множество любопитни почитатели на историческата култура да разгледат изложбата. 

За традиционните български празници музеите организират забавни работилници за деца. В тях децата изработват козунаци, великденски яйца, мартеници или сурвачки. Новините насочват любознателните към правилните събития и съдействат за повишаване на интереса към националната култура.

Художествена култура

Художествена култура

Голяма част от населението на столицата обича изобразителното изкуство и скулптурата и приветства всяко събитие, свързано с художествената култура. Многобройните галерии в София предлагат уникална възможност за забавление и обогатяване на културата. Някои предлагат чаша вино по време на разглеждане на изложбата. Други предлагат възможност на гостите да създадат своя картина. Всичко това се харесва от посетителите и новините за предстоящите изложби определено се чакат с нетърпение. 

Много от столичните галерии организират детски арт работилници, които се провеждат през почивните дни. Така децата успяват да научат много ценни уроци за рисуването с различни техники и да разкрият таланта си, както и да обогатят личната си култура

Медията ни отразява новините от редица мащабни събития на културата като Панаира на книгата, Новогодишен музикален фестивал и др. 

Няма как в милионен град с наличието на редица културни институции културата да не е на достатъчно високо ниво. Доказателство за това е и споделеното от редица чуждестранни гости в столицата. Столичната култура се радва на огромен интерес.

Покрай многобройните новини за дейността на столичната администрация, спортните събития, трафика и новите постижения на лекарите в столичните лечебни заведения, тези за водещите събития от културата са като свежа глътка въздух сред злободневните новини.

Новините за култура се следят с интерес не само от столичани, но и от жителите на населените места в цялата страна. Те получават актуална информация за всичко в София от нашите публикации и успяват да присъстват на избрани от тях събития от различни направления на културата

Като цяло, информацията, която дават публикуваните от медията ни новини за култура  е актуална, изчерпателна и полезна и това се потвърждава от коментарите за всяка една от тях, както и многократните споделяния в социалните мрежи. Целта ни е да достигнем до душата на всеки човек и да му дадем ценната за него информация и да му помогнем да се доближи максимално до културата. 

Театрална култура

Кино култура

Музикална култура

Книжовна култура

Музейна култура

Художествена култура

Прочетете още