Амелия Личева: Още дълго хартиената книга ще доминира

След броени дни в София започва международният литературен фестивал в рамките на Панаир на книгата - едно от най-обичаните събития през декември. Столичани и гостите на столицата, автори, критици и читатели го очакват с нетърпение. Тази година фестивалът навършва 10 години.

От позицията на своя вече утвърден авторитет, той ще постави за дискусия въпроси, които всички си задаваме, но рядко стигаме до отговорите - въпроси за бъдещето, за травмите от миналото, за това какво крие многообразието на настоящето и къде е нашето място в него. Всички дискусии ще бъдат обединени от една голяма тема, озаглавена "Четене с разбиране", защото именно разбирането е онова, което много често ни липсва и което поставя граници в общуването и развитието ни като хора.

Какво са подготвили организаторите тази година, кой ще гостува и какви са тайните в подготовката на един толкова голям форум - за това Столица.bg поговори с Амелия Личева, доктор по филология, преподавател в Софийския университет и програмен директор на фестивала.

- Трудно ли се организира литературен фестивал в София?

- Трудностите около организирането на литературен фестивал произтичат от факта, че той се прави в България. И тук няма да говоря за образа на страната, който никак не е маловажен и който винаги рефлектира върху такъв тип начинания. Специално в литературните среди пробивът на Георги Господинов ни дава известни шансове. Вече много от големите писатели, дори и да не са чели българска литература, са го чели него, или поне са го чували. А част от важните съвременни автори са и негови лични приятели. И идват, или могат да дойдат у нас, заради него.
Трудността идва от факта, че сме много малък пазар. Не можем да обещаем сериозни продажби, тиражи, големи читателски общности. И това ни прави непривлекателни. Третата трудност е свързана с факта, че много от големите писатели вървят срещу мейнстрийма - не обичат да дават интервюта, да пътуват на големи разстояния, а дори и да участват онлайн в събития, и това отново води до откази. И така постепенно списъците от възможни автори стават много къси.
Международният литературен фестивал е софийски, погледнат откъм мястото на провеждане, но в действителност той е по-скоро национален. Длъжници сме на публиките в провинцията и трябва да решим въпроса със стриймването на събитията, за да гарантираме истински широк достъп до срещите с гостуващите писатели.

- Има ли достатъчно четящи хора, които се интересуват от нови книги? Какъв е профилът на съвременния читател?

- Обикновено при отговора на подобен въпрос съдим по своите кръгове. Да, виждам пълни книжарници, в тях влизат много млади хора. В същото време последното социологическо проучване на „Алфа рисърч“ от преди няколко месеца ни показва, че в национален план хората, които четат повече книги, не са много. Данните показват, че възрастта на четящите е доста висока и най-активно четящи са жените във възрастовата категория 40-60 г. И че имаме огромни групи, които изобщо не четат. Усилията ни трябва да са насочени натам – да мотивираме тези кръгове от обществото, за които четенето е луксозно и излишно занимание. Ако не го направим, не ни чака нищо добро, защото нечетящият човек не може да развие не само вкуса си, но и функционалната си грамотност, и той става негоден дори по отношение на професията, която практикува.

- Кои са европейските и световни автори, които ще гостуват тази година, и как ги избрахте?

- На живо идват световни величия от ранга на Жизел Сапиро и Дейвид Дамрош, които са сред най-известните хуманитаристи днес. Двамата ги свързва заниманието им със световната литература – понятие, поставящо въпроса за границите на националното, за общочовешките послания на произведенията, за глобалното и връзките му с канона. Събрахме значими автори от различни националности, сред които Рута Сепетис, Мануел Вилас, Ирис Волф, редица автори, удостоени с Наградата на ЕС. Сред българските участници са автори, издали нови книги през годината – Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Михаил Вешим, Георги Тенев, Йордан Ефтимов, Йорданка Белева... А гвоздеят ще бъдат няколко онлайн интервюта със звезди като Маргарет Атууд, Пол Теру, Саманта Швеблин, Донал Райън, Стефания Аучи.

- Има ли бъдеще книгоиздаването, или е занимание за идеалисти? Каква е разликата между книгоиздаването у нас и това в Европа?

- Още от 60-те години на миналия век изследователи като Маршал Маклуън пророкуват смъртта на книгата, пък тя си е съвсем жива. И понеже в България всичко се развива по-бавно, а сме държава с големи проблеми в сферата на авторските права, смятам, че още дълго хартиената книга ще доминира. Също така смятам, че за стойностните автори – и класици, и съвременници, винаги ще има публика. В последните години нашето книгоиздаване напредна много и днес то успешно се съизмерва с европейското.

- Какво прави една книга успешна?

- Има много форми на успех. Едната е пазарът, но той невинаги отсява добрите книги. Много често в нашите класации на първите места са книги, които са пълни с клишета, които подменят фактите, които забиват в националистически тези, спекулират с историята и идеята за българското. В същото време има и добри пазарни книги, обикновени това са трилъри и, естествено, в това няма нищо лошо. Средният читател трябва да чете прилични книги, написани на добър език или преведени добре.
Друга форма на успеха е оценката на критиката, която е нужна и важна, защото предлага професионално мнение на писателя, а и ориентира читателите. Успехът на една книга се измерва и с литературните ѝ стойности, особено с езика.

- Един от фокусите на тазгодишния фестивал е ключова дискусия, озаглавена „Преводачът – човек или машина?“. Защо сравнително малко наши автори успяват да стигнат до читатели и публика извън страната?

- В момента българските автори стигат до чужда публика благодарение на усилията на преводачите българисти. На тях дължим пробивите. Нужна е сериозна политика за подпомагане на издаването на българска литература в чужбина, за да стане малко по- активно присъствието ѝ. А самата тя може да си помогне, като не се вглежда само в родни проблеми, като се обърне и към големите теми на настоящето – бъдещето на света и на Европа в частност, екологията, технологиите и влиянието им върху човека, човекът и машините и пр.

- 10 години вече е утвърдена традиция, накъде ще се развива фестивалът и какво ще се промени?

- В следващите години планираме да съчетаем географския фокус с присъствието на водещи световни автори, които можем да привлечем, независимо от литературата, към която принадлежат. И втората ни цел е да направим фестивала част от мрежи, тоест да установим по-трайни връзки с други литературни фестивали в Европа и по света.