"Белите ми нощи" на Маргарита Петкова с премиера в Националната библиотека

Първата дама на родната поезия Маргарита Петкова представя "Белите ми нощи" на 15 март от 18.30 ч. в Централното фоайе на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий". Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова ще бъде украсен с опияняващите стихове на книгата й, прочетени от Мариус Донкин и вино на Tipchenitza Winery.

Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете й хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите й още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са „Белите ми нощи" – спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на новата й книга.

Маргарита Петкова отново е предизвикателна. Стихотворенията й те завихрят и издигат, политаш с тях, с цялата свобода на любовта като чувство, а не просто като мачкане на чаршафи. Влизаш и в един лабиринт, събрал цялата култура и познание на човечеството. Интелигентният читател ще се превърне в съавтор, ще разчита с възхита и удоволствие знаци, които ще го препратят към червения карамфил за Шибил или към Дебеляновата любима, към Рембранд със Саския на коленете или Пармския манастир с Жерар Филип. Ще бъде един от народа на Вазов или ще плува в еротиката на „Пеперудите са свободни". И накрая – без да е силен по математика, химия или нови технологии, ще говори за любов с понятия от тези науки. Защото за любовта няма граници – и за чувството, и за думите, с които може да бъде описано, пише издателят на "Белите ми нощи".

„Белите ми нощи ме сполетяха внезапно. И сами започнаха да се пишат. При мен всички стихове така идват – самостоятелно, без да ме питат, без да мога да ги управлявам и без да искам да им държа юздите. Затова са верлибри, свободни стихове, които едва успявах да догонвам, когато успявах. Никога не съм държала сметка на стихотворенията си защо са такива – в момента, в който изписваш думите, те вече престават да са твои, живеят си своя живот. И тъй като са свободни, си избраха да прескачат пунктуацията, да не се препъват в точки и запетайки. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора във възприятията си – нека всеки си слага препинателните знаци според вътрешния си ритъм, придиханията и задъхванията. Според собствените си усещания. Така, мисля, е честно. Както казва Томас Хигинсън, „Когато една мисъл ти взима дъха, изискванията за граматика са несъстоятелни". Та няма лошо да си глътнете граматиката в някоя бяла нощ, напротив, напротив..." – споделя самата Маргарита Петкова.