Ицко Финци разказва своята 93-годишна история със София

В книгата-албум „В София, каквато беше“ Ицко Финци връща читателя към София от своето детство – града на трамваите, семейните истории, срещите и местата, които вече ги няма. През личните си спомени 93-годишният актьор проследява дългата си връзка със столицата – с любовта към нея, промените, разочарованията и тъгата по изгубеното.

За книгата са избрани 35 текста на Финци, свързани по различен начин със София. Спомените не следват хронология – появяват се чрез улици, срещи, разговори, хора и места, които градът неочаквано връща в паметта.

Особено място имат трамваите – от тези в детството му до очуканите и скърцащи мотриси от 90-те, които за Финци имат особен чар и изглеждат почти живи.

Книгата съдържа и около 30 фотографии, които не илюстрират текстовете, а разказват свои истории. На корицата е малкият Ицко с колело сред софийските трамваи. Сред останалите кадри има и съвсем неочаквани – Финци с кучешка каишка в центъра на София, сниман от Армен Джигарханян, или репетиция в кухнята, където актьорът дирижира с шиш вместо палка.

Самият Финци определя фотографиите като снимки с „по-малко поза, а с повече живот“.

Важна роля в създаването на книгата има редакторът Лиза Боева. Основната ѝ задача е била да запази характерния „усукания“ стил на Финци – асоциативен, изпълнен с пояснения, вмъквания и допълнения.

По думите ѝ актьорът говори леко и бързо, но пише бавно, защото търси най-точните думи. За него е важно разказаното да остане вярно на преживяното. Именно този стремеж към точност Боева свързва с Валери Петров и начина, по който той е търсел правилната дума, докато говори.

В спомените си Финци избягва „красивостите“ и „прелестите“. Оставя фактите, случките и картините сами да изградят образа на неговата София.

Историята продължава да се пише дори след приключването на албума. Часове след предаването му за печат Финци написва още два кратки разказа. Те остават извън книгата, но актьорът ги прочете при представянето ѝ на 12 септември в Малък градски театър „Зад канала“.

„В София, каквато беше“ събира един град, преживян почти цял век – през хората, трамваите, улиците и малките случки, които остават в паметта.

„Нищо предвидимо няма в тази книга“, казва Лиза Боева.