Ивайло Калоянчев пред Столица.bg: Поне ме сравняват с нещо голямо - баща ми

Намирам се в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Имам честта да седна на стола в гримьорната на великата Стоянка Мутафова, а още по-развълнувана се чувствам и заради факта, че ще разговарям не с кого да е, а със сина на великия Георги Калоянчев - Ивайло Калоянчев. Един достоен син и наследник на баща си, който поема по пътя му, за да радва публиката. Пред Столица.bg Ивайло Калоянчев разказва за живота си, за ролите и театъра, който е неговият начин на живот. Дали ще надмине баща си, той не отговаря, но обещава да ни радва още дълги години и  да пълни театралните салони.

- Здравейте г-н Калоянчев, ще ни издадете ли над какво репетирате в момента в Сатиричния театър?

- В момента тук играя в две постановки - „Шеги на любовта“ по миниатюри на Чехов и „Провинциални анекдоти“ на Александър Вампилов. През май ще има разпределение на постановките, но докато не се потвърди и не излезе на таблото, не мога нищо да кажа.

- Казваха, че баща ви е искал да изиграе ролите на „Ричард III“ и Ромео. Това му желание предаде ли се и на вас?

- Той никога не е искал да изиграе Ромео! Дори и аз не искам, просто не мога. Дори да ме върнете назад в годините, чисто визуално пак няма да мога да бъда този персонаж. Всъщност, мога да бъда Ромео под формата на гротеска. Но „Ричард III” бих могъл. И баща ми можеше. Това бе негова мечта, до която така и не стигна, макар и да бе от артистите, които можеха да избират къде да играят.

- Преди 19 години слизате от сцената. Защо, какво ви накара да се оттеглите и какво ви върна след това?

- Ние артистите имаме една приказка: Дано не ти влезе тая муха в главата, защото един път влезе ли, излизане няма!. Аз се отказах от театъра поради стечения на обстоятелства и разминавания с тогавашния му директор. Имаше страшни промени, заплащането се сведе до хонорари, дори не разбрах какво се случва. Така трудно се гледа семейство, но поне децата израснаха.

- Вече имате две внучета, те вървят ли по вашия път?

- Внучетата ми са много малки още, за да се каже накъде ще се ориентират. Единият ми син имаше желание да се пробва в театралната сфера, но така и се размина с нея. А аз се върнах, защото онази муха ме бодеще, бучкаше ме отвътре и само ми казваше: Дай, дай, дай още от себе си!.

- Тази ли е професията, за която сте мечтал от малък? Какви бяха другите ви мечти?

- Винаги съм казвал, че за друго не съм си и помислял. Е, в най-ранните ми детски години исках да стана боклукчия, защото ми беше интересно как се возят на камионите. Но когато съзрях, не излизах от театъра. Така че не ми е хрумвало да ставам нещо друго, различно от артист. Много се впечатлявах по време на репетиции, как от нищо става нещо!

- Баща ви беше ли амбициозен към вас по отношение на актьорството?

- О, не! Дори като кандидатствах, той не знаеше за намеренията ми. Искаше да стана оператор в киното, но аз му казах, че не е за мен - не ми е интересно, не разбирам, не искам. Брат ми стана оператор, но аз не съм за това. Баща ми минаги ми казваше, че когато работата, която върша, ми доставя удоволствие, тогава стават нещата.

- Професията пречи ли на личния ви живот? Това, че забавлявате хората от сцената изиграва ли лоша шега вкъщи?

- Баща ми беше такъв, не беше от най-забавните вкъщи. И аз съм като него. Тази работа отнема много време - както мисловно, така и физическо. Ако си натоварен, както той беше, а сега и аз, ми ти нямаш никакво време да обърнеш внимание на семейството си.

- С кой партньор ви е най-приятно да сте на сцената?

- Да, не е нужно да се поставят шаблони, наистина. Хората, с които ми е приятно да работя, са истинските хора. Имам колеги, които смятат, че тази работа е малко като волейбола - трябва да ти подадат, че да има добра забивка – така мислят за себе си. Имам и такива партньори, които не търсят собственото Аз. Има най-различни номера в нашия бранш.

- Коя е ролята, която много искате да изиграете?

- За всичките казвам, че хубавата роля е вече изиграната. Занапред най-хубавата роля ме очаква, така мисля. Аз имах две, които много исках и ги получих. Едната е образът на Бай Ганьо.

- Преди време баща ви беше казвал, че никой не може да я изиграе като него. Така ли е?

- Прав е! Никой не може като него! Аз играя като себе си, като него не мога. Защото не съм Георги Калоянчев, аз съм Ивайло Калоянчев. Сянката на баща ми винаги ще я има, но никой не избира родителите си. Като човек никога не съм искал той да ми е баща, но така или иначе е факт. Поне ме сравняват с нещо голямо!

Интервю на Мира Еленкова