Кирил Топалов представи "Софийски истории"- за съд...

Различни поколения, различни идеали, различни ценности в съдбата на живеещите в столицата - за това става дума в историите, разказани така увлекателно от Кирил Топалов. А книгата, която вече може да се намери на пазара, се казва „Софийски истории“. Тя вижда бял свят с логото на издателство „Бард“.

А кой е Кирил Топалов и защо толкова обича София и нейните жители?

Роден е през 1943 г. в София. Професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Почетен гражданин на Атина и София. Член на две световни елинистични академии, на съюзите на писателите, преводачите, журналистите, кинодейците.

Автор е на много научни изследвания, на 3 книги с разкази, на 11 романа – сред тях: „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“, „Бягай... Обичам те“. Сред най-нашумелите му пиеси е прочутата „Нерви за любов“, която години наред пълнеше салона на Театър 199. В тази пиеса Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев създадоха незабравими образи. Сред другите драматургични творби на Топалов са „Игра на мъж и жена“, „Спасителят“, „Маймунска история“.

Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани. Той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в „Софийски истории“.Книгата се вглежда в драмите на три поколения софиянци – от дядовците , през синовете, до внуците и правнуците. Две дати – 9 септември 1944-та и 10 ноември 1989-та, оказват влияние върху съдбите на героите. Някои групи от разказите носят усещане за циклични цялости. По-голяма част от сюжетите се разиграват в Подуяне, около „Оборище“ и „Черковна“. Боянските манастирски ливади също са място, свързано с детството и младостта на автора.

В тези диаметрално разположени спрямо центъра на София квартала живеят хора с различен манталитет. През годините те са получили различно образование. Детството в двете махали е и сходно, и различно, но времето за всички е едно и също – затова почти идентични са и предизвикателствата, и драмите, и смешките.

Похвала за издателство „Бард“ че дава шанс на читателите отново да заживеят с героите на Кирил Топалов. Да се надяваме, че някой театрален колектив ще посегне отново и къв „Нерви за любов“. За жалост Васил Стойчев отдавна се пресели в отвъдното, но Виолета Бахчеванова е жива и здрава, обгрижвана от децата си. Тя би могла да даде безценни съвети на онези, които ще се превъплътят в персонажите на „Нерви за любов“.