Маестро Живко Петров за София като музика: Тя е енергична, заредена, динамична… тя е вкъщи

Живко Петров е доказал, че владее до съвършенство изкуството да комуникира чрез мелодия. Виртуозният музикант и неговото трио JP3 ще представят в София най-новия си албум On the way („По пътя“). Той идва като естествено продължение на „Change the Way”. Няколко дена преди концерта, който ще се състои на 28 ноември - понеделник, от 20:00 ч. в Sofia Live Club, разговаряме с маестрото, за да ни сподели в аванс какво могат да очакват почитателите на красивата музика в столицата.  
 

- Две години след като излезе „Change the Way”, ще зарадвате публиката с нов проект – „On the way”. Ако се заиграем със заглавието на албума „По пътя“ - накъде продължава този път, къде води, какво приключение ще предложи на слушателите?

- Това е петият поред албум. Той включва 11 приказки, които ще разкажем с моите колеги и приятели Димитър Карамфилов (контрабас) и Димитър Семов (ударни). Всъщност това са произведения, свързани с 15 места, които сме посещавали – Рим, Лондон, Мароко, Аржентина, Монреал, Виена, Цюрих, Ню Йорк, Стокхолм, Осло и накрая се завръщаме в София – когато една сутрин се събуждаш и си щастлив, че си видял толкова много прекрасни места, но най-накрая си вкъщи.

- Ако трябва с думи да обясним мелодията, как звучи София? Каква музика е тя?

- София е енергична, заредена, динамична. Тя е позитивна, с мажорно звучене. И това не е толкова заради самата София, колкото заради усещането, че има толкова хубави места по света и едно от тях е именно тук. Това е и лайтмотива на албума – Животът е прекрасен!

- Тази година е ползотворна за Вас. Преди няколко месеца издадохте и една уникална книга-албум „20 прелюдии за пиано“, която включва не само текстове и снимки, но и музика – в нея са поместени нотите на пиесите от двата соло албума – After 4 и Ten. Ако приемем, че нотите са буквите в музиката – как Ви е по-лесно да се изразявате и да общувате – с мелодия или със слово?

- Разбира се, че за музиканта е по-лесно да се изразява с музика. Това е нашето изразно средство за връзка с хората. Ние даваме любовта си чрез музиката и очакваме тя да се върне към нас.

- Мислите ли, че музиката може да измести напълно думите – възможно ли е всичко да се изкаже само с мелодия?

- Да! За мен това е много по-висш пилотаж, защото музиката не е за разбиране, тя е за усещане. Именно в това е нейната красота. Музикантът предава посланието чрез мелодия и всеки го разбира по неговия си начин. В това се крие истинско щастие – да усетиш и да разбереш, без някой да ти втълпява, че това е „бяло“ или „черно“, защото за теб може да е „розово“, а за друг да е „червено“ – ако използваме цветовете като пример. По-важното е, че благодарение на музиката човек усеща, впечатлява се, зарежда се, вдъхновява се, усмихва се…

- А не съществува ли тогава риск в тази непосредствена комуникация творецът да остане неразбран… посланието му да не е било разгадано?

- Това зависи от твореца. Когато твориш, трябва да си много конкретен в изказа си и да бъдеш откровен. Много е важно и да нямаш очаквания, а просто да даваш любовта, да споделяш това, което си създал. Тогава то намира своите хора. Разбира се не е задължително музиката да се приема от всички.

- И ако продължим паралела между словото и мелодията – клише ли е според Вас твърдението, че там, където думите са безсилни, на помощ идва музиката?

- Това е самата истина. Дори и да е клише, то потвърждава истината. Музиката е най-голямото изкуство за мен – не можеш да го видиш, не можеш да го пипнеш, но то докосва душата.

- Казвате, че музиката е универсален език, и все пак има ли разлика в това как се възприемат изпълненията Ви в Рим, Лондон, Цюрих… София?

- Красотата е именно в това, че чрез музиката намираш сродни души по цял свят. Дори да не знаеш езика на човека, който слуша твоята музика, ти общуваш с него, събуждаш в него емоция, въздействаш му. Няма значение къде си – в София, в Африка или на Луната, чрез мелодията ти можеш да вълнуваш.

- В този период от годината някак естествено се замисляме за доброто, за топлината, за това, което можем да дадем… и като че ли започваме да откриваме щастието в нещата, които иначе сякаш не забелязваме. В този ред на мисли – какво ви кара да се чувствате добре, къде намирате щастие?

- Вдъхновението. Насладата от завършеното. Когато „облечеш“ вдъхновението в нещо реално – албум, пиеса, книга – тогава се чувстваш завършен и можеш да продължиш напред. Иначе се получава нещо стихийно и животът ти се накъсва. Много е важно за мен всичко да е подредено. И другото много важно нещо е да ангажираш хората със себе си само когато има защо. Не трябва да крещиш и да бъдеш в пространството просто ей така, за да се чувстваш значим. Не! Много важно е за един музикант да знае, че приоритет трябва да бъде музиката. Ние сме проводници на идеята, която ни е спусната отгоре, и нашето задължение е да я облечем по най-добрия начин и да я предадем.  

- Хващам се за думата „вдъхновение“. Когато създавате музика, къде намирате най-често вдъхновение – в прочетен текст, във видяната картина, в изживяна емоция…?

- Намирам вдъхновение във всичко. Във всеки човек има нещо добро. Затова аз опитвам да комуникирам с хората. Целта ми е да спечеля всеки човек, да го накарам да се усмихне, да го подтикна да разбере, че има и хубави неща. В природата съществува съвършен баланс. Ако се загледаш, ще можеш да намериш вдъхновение във всичко. И обратно – ако неглижираш всичко, животът ти няма да има никакъв смисъл. Трябва да се любуваш на живота, да го усещаш и да виждаш хубавите неща в него.

- Казахте, че не трябва да „крещиш“, за да се заявиш и да се покажеш на света. А смятате ли, че щастието обича тишината… или може би нежната тиха музика?

- Да, за мен тишината е също толкова важна, колкото и музиката. Тишината може да е начин на живот – да има контрол в изказа ти, защото тогава енергията е концентрирана и изпращаш посланието по най-добрия начин. Когато крещиш, тогава демонстрираш безпомощност – и в изкуството, и в живота.