„Никой на прага“ събира най-новите стихотворения на Калин Донков

Винаги е удоволствие да четеш стиховете на Калин Донков. Той е от онези поети, вечните, дето препрочиташ отново и отново, защото ти отваря не само очите, но и душата. Неговият свят и омагьосва, и те изпълва с надежда. Напомня, че за да го има сладкото, трябва да си опитал горчивото. Свят, в който потъваме, за да излезе от нас добротата на повърхността.

На 9 юни от 18:30 ч. в Народната библиотека „Кирил и Методий” издателство „Жанет 45” ще представи новата книга на Калин Донков „Никой на прага”. Сборникът съдържа избрани и най-нови стихотворения на поета. Рисунките в него са създадени от Светлин Русев по мотиви от лириката на автора и се представят за първи път. Ще говори Бойко Ламбовски. Поканват се читатели и любители на поезията.

Калин Донков е роден в с. Беглеж през 1941 г. Израства в Плевен и още в училищна възраст показва умения и като журналист. В поезията си не се придържа към установена рамка. "Имам и бели стихове, имам съвсем кратки стихотворения, но всяко стихотворение си идва с формата, с размера, със звука", казва Донков и добавя: "Аз обикновено му се доверявам. Каквото ми носи, това приемам".

Калин Донков е един от най-превежданите съвременни български поети. Сред стихосбирките му са "Внезапна възраст", "Очевидец на съдбата", "Елегии и тържества", "Ето я нощта". Освен поезия той пише проза и публицистика, като е работил в БНТ, БНР, сп. "Септември", в. "Континент" и други.

Носител е на наградата "Орфеев венец" за 2016 г., Яворовата награда през 2013 г. и други. Миналата година поетът стана носител и на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов" за цялостно творчество.

 НИКОЙ НА ПРАГА

 Онзи век си замина!

 Без да каже кому ни оставя...

 А животът объркан своя шанс и до днес не отгатна.

 Проветрете нощта! Изключете фалшивите славеи!

 Тишината лекува. (Безплатно.)

 Тишината остава.

 Тя безгрижно развъжда надежди.

 Милостиво обвива любовните пакости смешни.

 На съдбата във книгата нищо не пише, изглежда.

 Или - пише погрешно.

 Просто - никой на прага!

 От отвъдното вее прохлада.

 Битието по навик в нас банално се впива.

 А поезията? Поезията е като шоколада:

 когато е истинска, е горчива...