Оперетната прима Катерина Тупарова пред Столица.bg: Видин Даскалов бе много взискателен, но и много ни обичаше (СНИМКИ)

Катерина Тупарова е сред най-ярките сопрани у нас, един от най-обичаните звездни гласове на Музикалния театър "Стефан Македонски". От малка мечтае да се занимава с оперета. Казва, че е щастлив човек, защото работи това, което обича. В репертоара ѝ са почти всички субретни роли- Щаси от  “Царицата на чардаша”, Лиза – „Графиня Марица“, Полина от “Великата неизвестна” , Лила и Янка – „Българи от старо време“, Елайза Дулитъл в мюзикъла „Моята прекрасна лейди“, Пепи Плайнингер – „Виенска кръв“. Пред Столица.bg  Катерина Тупарова споделя за мечтите и успехите в  оперетата.

- Катя, някога имали ли сте колебания опера или оперета?

- О, никога, от най-ранна детска възраст. Ние в Ракитово, в нашето училище, имахме детска оперета и оркестър. Аз от дете винаги съм искала да се занимавам с музика. Никой от нашите не са се занимавали с музика. Аз съм единстветно отроче, което някак си излиза в семейството извън рамките на професионалните им занимания. Майка ми беше счетоводител, баша ми беше началник на цех, дядо ми счетоводител. Въобще всички смятаха, че може би ще се насоча към тази област. Много хубаво пееха моите баби и моята прабаба- те имаха гласове звънци. Аз не съм искала нищо друго- мечтата ми е била Музикалния театър. И съм най - щастливият човек на света защото работя това, което ми харесва.

- А какво трябва да притежава човек, за да реализира мечтата си- инат, упоритост или да вярва в себе си?

- Да, аз съм много упорита. Никой не беше в състояние да ми каже, че ще се занимавам с нещо друго. Освен това бях влюбена във Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. И националната телевизия като излъчваше техни клипове, аз всеки път си казвах: "И аз ще стана такава".

- Като споменахте Видин Даскалов, кои са житейските уроци, които научихте от него?

- Аз първо се срещнах с него в Пазарджик. Той дойде да прави там "Бал в Савоя", където аз играех. Много приятелски беше настроен към младите, които работихме в тази пиеса. Той казваше: "Хайде деца, чакам ви един ден, като завършите Консерваторията, идвате при мен. Защото вие сте кадри за оперетен театър". Той ни подкрепяше винаги, той ни обичаше,той ни даваше всичко от себе си. Той ме е назначил в този театър.

- А какъв беше той- приятел, строг или справедлив началник? 

- Строг и справедлив приятел. Разбирате ли, много е важно да си приятел в истинския смисъл на думата. Защото има приятели, мили и добри, но в същото време може да ти забият нож в гърба. Докато той беше взискателен, той беше човек, който обичаше изкуството и искаше ние да вървим по правилния път.

- А правилният път е да не се прави компромис  с достойнство и да вярваш в себе си, така  ли е ?

- Да, точно така. Аз съм имала много уроци от театралния свят, не всичко е идеално. Но когато си устремен, когато си работлив, нещата ти няма как да не се получат. Аз съм маниак на тема работа. В смисъл, че обичам да си изработвам всичко. Ние така сме и двамата със Сашо /Александър Мутафчийски-бел.ред./Вероятно и заради това толкова години сме заедно и успяваме да се задържим и като двойка да имаме успехи.

-  Двамата с Александър Мутайфчийски сте сравнявани с Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Как приемате това ?

- Да, ние сме знаков дует и наистина ни сравняват с Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Това е много хубаво, но и много висока летва. И слава Богу, че и двамата сме достатъчно умни, за да приемаме всичко това. Защото в крайна сметка аз си имам моето име, той си има неговото. Приятно ни е, като ни сравняват с Видин Даскалов и Лили Кисьова. Аз, между другото, стоя на гримьорката, на която стоеше Лили Кисьова.

- Вярно ли е,че имате подарък от нея?
- Вярно е. От нея имам много подарци. Много ме обичаше тя, въпреки, че малко се срещахме с нея на сцената. Играли сме в конерти, когато тя и Видин бяха водещи. Беше много мила и добра към нас. Дойде един път и каза: "Подарявам ти това колие. Аз съм играла Елайза Дулитъл с него. Искам един ден и ти да играеш с него". Така и стана - играх Елайза Дулитъл в "Моята прекрасна лейди" с това колие.
Малко са ролите като Елайза Дулитъл, които силно съм искала да изиграя. Но аз съм щастлив човек, защото всичко, което съм поискала, ми е дадено. Дори и неща, които не съм искала, ми се случват. Например ролята на Примадоната във "Фантомът на операта". Това е една благодатна роля, в която всеки артист и певец би могъл да се разгърне. Благодарна съм на хората, с които работихме по тази опера - нашият главен диригент маестро Юли Дамянов и маестро Карталов също.

- Как се работи с толкова взискателен човек като Пламен Карталов?

- С него се работи много добре. Аз обичам такива хора, които са перфекционисти. Не обичам бавна, мудна работа,не обичам повърхностна работа. Обичам човекът срещу мен да е взискателен. Аз харесвам такива режисьори, които знаят какво искат.

- Като заговорихме за режисьори, какъв режисьор е Александър Мутафчийски?

- Работихме с него в "Българи от старо време". Той е много взискателен към мен. По-взискателен е в сравнение с всички останали. В "Българи от старо време" ние правихме нов вариант, в който текстовете са почти едни и същи, но трябва да бъдат точно каквито иска той. И аз, по инерция, тъй като другото ни е още съвсем прясно, казвам текст от първия вариант. То може да е една думичка, обаче той: "Не, Катерино, как може. Казвай правилния текст". Ти си в процес на работа и в един момент като те спрат така, ти се разсейваш и аз почвам : "Моля ти се, престани." Сашо е много взискателен и е много голям перфекционист. Освен това той има, според мен, това качество да бъде режисьор, защото не на всеки му се отдава.

- Да очакваме ли и от вас режисьорски опит ?
- Никога. Аз смятам, че трябва да притежаваш много специални качества, за да бъдеш режисьор. Мисля, че не притежавам такива. Искам докато мога да бъда актриса, да бъда актриса. След това може да се занимавам нещо с обучение, с деца. Или въобще с колеги, които имат нужда от това да им помогна за интерпретацията, а не вокално.

- Разкажете за ситуации, в които сте обръщали дефекта в ефект и публиката не е разбирала?

- О, те са много. Някога се забравят реплики от говорни диалози. Друг път се забравят реплики от певчески диалози. Със Сашо ми се случвало например- пеем някакъв дует и, естествено, аз казвам някаква друга дума или две- три, защото не се сещам за точната. И срещу мен виждам едни такива големи очи. Другото, което е - падала ми е полата на сцената. Свършва ни танца в "Графиня Марица" и аз усещам, че просто полата ми пада. Слава Богу имам фуста отдолу. И се навих около Сашо, завършихме дуета и аз само стъпках полата с крака. И публиката се засмя и ни ръкопляска. Ние вече имаме достатъчно опит, за да не се притесняваме от такива неща.
Понякога се е случвало и колеги да спасяваме. Чакаме например, но той не се появява. А всяка секунда на сцената се струва часове. И започваме да водим някакъв диалог, който е свързан с предишния или е като продължение, за да можем да изчакаме колегата да влезе и да продължим.
Играем в "Граф фон Люксембург" със Сашо. Обикновено ние с него си казаме текстовете предварително. Финал. И аз трябва да кажа "Сега трябва да ни поздравите с нашия официален годеж". Започва финалната музика и свършва пиесата. Аз излизам с апломб, и казвам " А сега можете да ни официте с нашия поздравялен годеж". При което всичко живо пада от смях

- Имате дъщеря. Тя по вашия професионален път ли ще тръгне?

- Дъщеричката  в началото тръгна по моя път, защото като малка пееше в "Като лъвовете", тук е участвала в наши спектакли. Пели сме на една сцена в концерти. В "Евита" имаше роля, в детски спектакли играеше. Свиреше и на пиано. И в седми клас ми каза: "Мамо, аз приключвам с музиката". И каза: "Мен ме е страх, не се чувствам сигурна". А тя е много музикална, много гласовита, просто няма достатъчно силна психика. И тръгна по пътя на баба си и дядо си- завърши УНСС. Иначе като се събираме пее, много е артистична. Има много по-красив глас от моя.

Ани Ефремова