Отбелязваме Деня на театъра, в София се връчват на...

По традиция в Международния ден на театъра в София се раздават Националните награди за сценични изкуства „Икар“ на Съюза на артистите в България.

Церемонията тази вечер ще бъде под мотото „Сертификат за изкуство“. Събитието ще се състои от 19:00 ч. в Народен театър "Иван Вазов".

Предварително са известни единствено носителите на специалните награди „Икар“ за 2022. Тазгодишният лауреат на престижната награда „За чест и достойнство” е един от доайените на Пловдивския театър „Николай Масалитинов” - Симеон Алексиев.

Другите носители на награда в специалните категории са режисьорът Асен Шопов, отличен с наградата „За изключителен принос към българския театър”, и певицата Мими Николова – "За изключителен принос към музиката”.

За Международния ден на театъра

Датата е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.

Приема се, че театралното изкуство възниква в Древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум 3 актьори, които са задължително мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.

Първият професионален театър у нас е създаден през 1881 г. в Пловдив. Драматичният театър носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Двама французи – Босси и Брюн, създават първия у нас професионален театрален салон в Пловдив, благодарение на отличния си бизнес нюх. Чужденците току-що били купили голямата къща на местен бей и я превърнали в хотел. Те решават да конкурират два други пловдивски хотела и изграждат в двора сграда за театрални представления.

Така се появява първият театрален салон у нас, наричан Международен театър „Люксембург“. Вътрешността му е била кокетна – от типа на средновековните театри. Разполагал е с 300 места, 17 ложи, разположени подковообразно на нивото на сцената.

За начало на летоброенето на Народния театър в София се счита заповед на министъра на народното просвещение Иван Д. Шишманов, с която от 1 януари 1904 г. управителят на подкрепяната от държавата Народна драматическа трупа „Сълза и смях“ Илия Миларов е назначен за „Интендант“. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър.

От 1906 г. до 1951 г. трупата носи името Народен театър, а от 1951 г. до 1962 г. – Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. и до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов“.