Писателят Еди Румян представи втората си книга "По...

"Последен шанс" е втората книга с разкази на писателя Еди Румян. Очакваната премиера на книгата беше на 25 октомври в столичен клуб, който едва събра многобройните почитатели на българската проза, видя Столица.bg.

Еди Румян е роден през 1978 година в София, в емблематичния "Люлин". Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура в Техническия Университет в София. Както и първата му книга "Баница с локум", и в "Последен шанс" читателят ще намери и весели, и тъжни, но при всички положения истински и добре разказани градски истории.

Общо взето, животът и творчеството на Еди са свързани с градските хора с техните мечти и идеи, с това, което може и (по-често) с това, което не може да се постигне в съвременни градски условия. В разказите му читателят ще намери и копнеж по неосъщественото, и надежда, и светъл оптимизъм, и болезнен реализъм, и самоирония. Човекът, който е част от града, и неговият опит да се впише в околния свят, са темата, която авторът поставя в центъра на разказа си. Най-често краят е неочакван - както се случва и в реалния живот, от където са взети сюжетите.

"До сега не съм си намирал сюжети точно в Люлин. Хората живеят в някаква илюзия, че в Люлин е по-различно, но не е точно така. Всяка географска точка си има своите герои със своите особености", каза Еди Румян за Столица.bg, без да отрича, че кварталът си има своите особености. По думите му, в момента Люлин е доста по-добро място за живеене, отколкото в тийнейджърските му години. "Тогава до квартала се стигаше с т.нар."Експрес Люлин", който беше малко чудо да се хване, а сега има и метро", отбеляза той.

Писателят разказва обикновени, човешки истории, в които не е трудно читателят да открие себе си.

"Опитвам се да разказвам за образи, в които не вярвам много, такива, които дори са несъвместими с моя начин на мислене - така избягвам да разказвам за себе си, което би дотегнало на читателите. Така давам и възможност на читателите да намерят образите както те ги възприемат, а не както авторът би искал да им го втълпи", сподели той.

По думите му неговото желанието е да търси емоция и да провокира въпроси, като оставя на читателя свободата да намира за себе си отговорите.
"Човек е склонен да съди за себе си през очите на другите, а не през собствените си очи, а това е проблем. Трябва да имаме смелостта да се погледнем през собствените си очи, през собствените си критерии и високи изисквания", казва Еди Румян.

Това, от което откровенно се страхува е - да не събуди в читателя отегчение. Еди е убеден, че то се събужда най-лесно, а тази опасност винаги присъства, независимо дали разказът е кратък или дълъг.

По отношение на това, как стига до публика, има ли в столицата хора, които имат време и желание да четат, посателят сподели своите лични впечатления:
"Има проблем с намирането на широка публика в София. Много от авторите не искат да ползват комерсиални похвати, за да не "олекнат" в очите на читателите, от друга страна пък без тях не могат да намерят достатъчно читатели и така се получава един омагьосан кръг. Много автори, дори стойностни, стават жертва на този кръг", каза Еди.

В края на разговора с Еди Румян поговорихме и за това, което хората намират разказите му. Според него, това е известна човечност, което ги кара да се чувстват по-хора, и известно забавление, което прави живота им по- лесен. Може би това е тайната на успешния кратък разказ.
Желаем успех и много читатели на Еди Румян и "Последен шанс"!