По стъпките на Атанас Далчев с поетесата Албена Тодорова

"Литературни маршрути" е една интересна инициатива, която набира популярност сред малки и големи и увлича все повече хора, които търсят близост едновременно с града, с неговата история и с писателите, живяли и творили в него. Инициативата се реализира от фондация „Прочети София“ със съдействието на Столична община и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

В поредния маршрут на 29 май поетесата Албена Тодорова представи творчеството и личността на Атанас Далчев, а Столица.bg се разходи с разнородната група от близо 100 човека, която я следваше по малките софийски улици от площад Славейков до ул. Поп Богомил.

Освен поетеса, Албена е още японист, преводач, преподавател, кулинарен блогър, инфлуенсър, доброволец и сигурно още хиляда неща, всичките посветени на вътрешния свят на човека и възможността той да бъде разбран и реализиран. Може би затова именно текстовете на Далчев тя приема твърде лично, това е и причината да избере точно този маршрут, за да го представи в навечерието на 119-ата годишнина от рождението на големия поет. „Атанас Далчев е един от най-важните ни автори, през неговите текстове можем да намерим много отговори за самите себе си“, сигурна е тя.

В групата имаше и младежи, и млади автори на поезия или проза, майки с децата си, две стари приятелки, бременна жета - много различни хора, потърсили една интересна разходка из миналото, за да научат още нещо. Включи се и един цял клас ученици, заедно с учителя си по литература - в момента те изучават творчеството на Далчев и учителят решил да разнообрази програмата им. Албена Тодорова избра да поведе любопитната група от площада пред Столична библиотека, през градинката срещу бившето емблематично кино "Глобус", към Двореца, а от там - към живописните улици Будапеща, Екзарх Йосиф и Поп Богомил, с китни вътрешни дворове и красиви, стари балкони.

В района тече смяна на поколенията и това видимо се забелязва - старите, живописни къщи се редуват с нови постройки с фасади от метал и стъкло, на места все още стърчат отдавна изживелите времето си, доста ръждясали стълбове с порцеланови бушони, новите тротоари пред новите сгради се редуват с безнадеждни пропадания, строшени бордюри и локви. Нищо не успя да ни попречи обаче да видим София точно такава, каквато я е видял и поетът - тихата, абсолютно тъмна улица пред Двореца, сега площад "Александър Батенберг"; разрухата на града след войната, хората, които се поздравяват, чудото на задните дворове, прозорците и стрехите, дъждът, който не заваля, но сякаш ни съпътстваше неизменно.

Маршрутът беше посветен не толкова на биографията на поета и преводача, колкото на неговата личност. Затова и Албена съпроводи разходката с четене на откъси от текстове на Далчев, които помогнаха да видим столицата и обществото от преди век през неговите очи. Помогнаха да разберем и думите, и мълчанието му.

"Не е правилно да определяме Далчев само като един депресивен поет, той има и много различни, много светли и живи текстове. Въпросът е как избираме да го представим на децата - на тези, които се срещат с него за първи път", каза Албена Тодорова за Столица.bg. Тя отбеляза, че децата невинаги имат достатъчно опит, за да разберат какво всъщност им казва един литературен текст. Затова е важно да съобразяваме с техните възможности програмата, по която ги обучаваме, за да запазим техния интерес към нея.

София е необикновен град, сподели още Албена Тодорова. Тя не е просто средище на култура, тя е място, през което преминават различни хора и епохи, като оставят свой отпечатък. За Албена, която не е родена в столицата, но е отраснала в нея, тя е Градът. "Много пъти съм се опитвала това да не е така, но не ми се получава", сподели тя. Поетесата сподели и интересен личен факт - в момента тя живее между София и Пловдив, но стихове успява да пише само в столицата. "В Пловдив например много повече чета, отколкото пиша", сподели тя.

"София ми дава усещането, че не съм излишна, че на някого съм нужна - точно това, което и Далчев отбелязва в текстовете си, и което го прави толкова жив и актуален поет". Защото точно това е една от най-характерните отличителни черти на твореца, заедно с вниманието към детайла и способността да съпричаства – да се чувства нужен, да не се обезличава, да усеща значението на това, което прави и което е. Въпреки обстоятелствата и обществените нагласи към дадения исторически момент, градът успява да даде на поета светлината, която му е нужна. А за поетите и творчеството им трябва да се говори именно така – бродейки по стъпките им, сигурна е тя.

Всеки намери за себе си нещо в тази спокойна и поетична обиколка на града. „За мен е изумително, как сто човека обикалят улиците заедно и искат да чуят и да научат още и още“, отбеляза Албена. След края на обиколката никой не си тръгна – всички останаха на ъгъла на „Поп Богомил“ и „Веслец“, под един стар, метален балкон, за да чуят още малко стихове, да споделят още нещо, да запазят усещането за близост. И да разберат, кога ще тръгне следващият "Литеатурен маршрут" и за кого ще разкаже.