Руският Културно-информационен център с две български премиери за 3 март

За първи път българи и руснаци се запознаха с детайли как България е освободена през 1877-1878-а.  В навечерието на годишнината от Освобождението на България от Османско робство в Руския Културно-Информационен Център в София бяха премиерите на документалните филми „Плевенските руски мемориали: Печал и вдъхновение“ и „Малката Бяла столица на Руската империя“ на режисьора Степан Поляков.

Документалните ленти не са излъчвани досега и бяха изненада за зрителите. 

Плевенските руски мемориали: Вдъхновение и печал

Филм за една от най-епичните обсади в света – Руската над Плевен в Османската империя. Фокусът на филма към нея обаче е напълно необичаен. Тя вече е завършила. 30 000 воини от Руската армия са оставили костите си по бойните полета там. А техните офицери са давали дума, че ще загинат, но няма да се предадат. И още в първите години след Освобождението на България техните оцелели другари и българи започват да строят паметници на честта, благодарността и паметта. За около 30 години са вдигнати 160 бели и черни скръбни произведения на изкуството от камък.

Този филм е небесно-призрачно пътешествие из региона на Плевен, както никой никога не го е виждал. През тези мемориали, често отдавна погълнати от дива растителност. Но чрез тях ще оживеят съдбите на генерал Олдекоп, оставил костите си в България, на финландския войник, който пише прословутото писмо: „Скъпа Хилда, всичко може да се случи...“ На бащата, изгубил и двамата си доблестни синове-офицери, на Белия паша, както го наричат турците, генерал Скобелев. Филм с аромат на барут и разложение, но също и на хайвер, водка и одеколон.

Днес ние съживяваме историята, не само, съживяваме духа на едни изключително доблестни мъже.

Руските офицери са давали дума на военачалниците си, че ще загинат, но няма да се предадат. И като истински рицари са отстоявали на думата си, усмихва се тъжно режисьорът Степан Поляков, който също е внук на белогвардеец. „Не тъжете за онова, което изгубихме, господа офицери, то никога няма да се върне“, цитира той известна руска песен.

Малката бяла столица на Руската империя

Малкото българско селище Бяла в Османската империя за две седмици изживява своята звездна слава през 1877-а. - съдбоносна за последната Руско-турска война. Там се събира елитът на руското общество. Може да се каже, че Бяла за 14 дни на практика се превръща в столица на Руската империя. Филмът проследява забележителните позиционни битки между турските и руските военачалници за овладяването на стратегическото селище край великата река Дунав и подстъпите към Плевен. Как живее цветът на руското общество в бившия харем на Мехмед бей. Тук са императорът Александър Втори, Великия княз, елитът на руския генералитет, дипломати, политици, художници, както и отрядът от милосърдни сестри на Юлия Вревская. Музата на писателя Иван Тургенев е умира трагично именно в Бяла. Тя, дошлата наскоро направо от светските салони на Санкт Петербург. Как живее целия този елит начело с един от 6-те най-влиятелни мъже в света – императорът Александър Втори. Къде нощува, как пие шампанско със сода и вечеря най-скъпите риби в света, докато край тези аристократи падат снаряди – това е романтично-трагичната история на Малката Бяла столица.

Дария Захариева