Ученичка на Кабаиванска ще пее във Вердиевия Реквием в столичната зала "България"

Великолепното мецосопрано Мария Радоева – шлайфала гласа си при Райна Кабаиванска, ще участва в „Реквием“ на Верди на 29 септември под палката на гениалния маестро Густав Кун. Заедно със Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор произведението ще прозвучи в зала „България“. Останалите солови партии са поверени на Летиция Вителару - сопран, Валерио Борджони - тенор и Йозеф Бенци - бас.

Верди пише “Реквием” на своя характерен, чувствен, горещ, контрастен и конкретен език, както в най-ярките му оперни опуси. Седемте части на произведението изразяват океан от чувства – от гневен протест и дълбоко страдание до страстна мечта и надежда за свобода и щастие. Реквиемната меса се изпълнява от четирима солисти, хор и оркестър, които композиторът съчетава по гениален начин.

Макар и написан върху традиционния латински текст, във формата и каноните на католическата заупокойна меса, Реквиемът носи необичайна, „оперна изразност“. Наситената с непосредствена емоционалност, богато разгърнатите солови вокални линии, импозантните хорови платна, сгъстената драматика и ярки контрасти между отделните „сцени“ се доближават до музикалната образност на създадената малко по-рано „Аида”, а в Lacrimosa композиторът въвежда в преработен вид дуета Qui me rendra ce mort? Ô funèbres abîmes! от ІV действие на „Дон Карлос”.

В края на 60-те и началото на 70-те на години на XIX век, един след друг умират скъпи хора на Верди - баща му, неговият патрон Антонио Бареци (баща на първата му съпруга Маргерита), близкият му приятел и либретист Франческо Пиаве, Джоакино Росини и Алесандро Мандзони. След смъртта на Росини през 1868-ма, Верди замисля да се създаде Реквием в негова памет от дванадесет най-известни за времето композитори, като по жребий на него се пада да напише частта Libera me.

Реквиемът трябвало да прозвучи на 13 ноември 1869-та, на годишнина от смъртта на Росини, но премиерата била отменена.

Но смъртта на дълбоко уважавания от Верди писател Александро Мандзони през 1873 отново събужда желанието на композитора да създаде Реквием. Той завършва творбата на 10 април 1874 – та и тя е изпълнена на 22 май 1874 в катедралата „Сан Марко” в Милано - на първата годишнина от смъртта на Мандзони. Три дни след премиерата, на 25 май, Реквиемът е изпълнен в Миланската Скала с огромен успех. През следващата 1875-та звучи под палката на Верди в Париж на сцената на Опера Комик.

Великият Артуро Тосканини прави първия й запис. Голям почитател на Реквиема е бил Джордж Бърнард Шоу, завещал Libera me да звучи на неговото погребение. През 1943-та-1944-та творбата е била изпълнявана 16 пъти от музикантите затворници в лагера „Терезин“ под диригентството на Рафаел Шехтер, а и от 1990-та редовно звучи там в тяхна памет.

Елиана Митова