Вълчитрънското златно съкровище гостува в София

Вълчитрънското златно съкровище гостува на Националния исторически музей в София. То е изложено в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи, и ще остане в столицата до есента, съобщават от музея.

Ценната находка е представена в НИМ благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН.

Вълчитрънското златно съкровище е намерено в края на 1924 година в с. Вълчитрън, Плевенско. Открито е случайно, при копане на лозе.

То е един от най-великолепните паметници на тракийската култура с общо тегло 12.4 килограма. Състои от 13 предмета: голяма и дълбока купа с две дръжки, голяма чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд.

Съдовете поразяват с изключителното си изящество въпреки опростената линия и пестеливата украса. Всички са еднородни по художествен стил и изработка и са от самородно злато, обработвано на листове. Предполага се, че Вълчитрънското съкровище вероятно е било притежание на тракийски племенен вожд.

Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материалът е злато.

Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.

Изключително любопитен факт отнасящ се за малките чаши е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

Вълчитрънското златно съкровище е датирано в периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.), каза в студиото на Радио София Михаил Ваклинов – директор „Комуникации“ в НИМ.