Във всеки от нас живее един малък принц

Добромир Банев за книгата, която винаги ни завръща към същественото. На 6 април се навършиха 78 години от излизането на книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“.

„Малкият принц“ е поетична книга, нищо че като жанр се определя като повест. Тънка книжка, която четем и препрочитаме безброй пъти, защото това е свят, който по неотразим начин събира на едно място небето, земята, звездите и всичко онова, което въплътява животът ни. Да се научиш да опитомиш лисица, да разпознаваш пеперудите в гъсениците, да познаеш щастието, заобичвайки едно единствено цвете са неща, които възпитават в нас отношение към красотата на света.

Подарявал съм „Малкият принц“ с повод и без повод, защото във всеки от нас детето оцелява и има нужда да продължи да изпитва възхита. Като възрастни губим много ценно време, забравяйки че има хора, които са истински ценни за нас. Цветето, за което сме се погрижили, е по-важно от всички други цветя и това е съвсем естествено. Стъклените похлупаци не ни предпазват от тъгата и разочарованието, но винаги е хубаво да помним нещата, които са ни носили радост. Подарявайки копие от книгата, искам да не преставаме да помним, че същественото е невидимо за очите, но е достатъчно за миг да затворим очи, за да изпитаме отново насладата от детство, което никога няма да ни напусне.

„Малкият принц“ е верният съветник, който няма да ни подведе по пътя към планетите, за които сме мечтали. Да, ставаме отговорни за онези, които сме опитомили, и само търпението може да ни разкрие в пълнота смисъла от това да остаряваме заедно, уважавайки се, подкрепяйки се, обичайки.  Важно е да не спираме да поглеждаме към звездите, а ако думите пречат да се разбираме помежду си, достатъчно е да помълчим в компанията на някого. Тогава същественото винаги става достъпно.

На 6 април се навършиха 78 години от излизането на първия екземпляр на „Малкият принц“. Книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери е преведена на над 300 езика и това е прекрасно. Защото всеки читател се разпознава в поетичната приказка за краткия живот, който ни е отреден, припомняйки си, че е „много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

Добромир Банев