Над 200 древни артефакта от фондовете на НАИМ-БАН разказват историята на вярванията по българските земи в продължение на 6000 години
Бронзови статуетки, древни скулптури, оброчни релефи и епиграфски паметници ще покажат пред посетителите на София забравения свят на древните божества. Националният археологически институт с музей при БАН представя изложбата „Забравените божества“, която събира 213 ценни експоната от собствените му фондове и ще бъде достъпна за публика от 6 август до 17 януари 2027 г.
Новата експозиция на НАИМ-БАН представя предмети, открити при археологически проучвания на територията на днешна България и съхранявани десетилетия в музейните фондове. Сред тях са едни от най-ценните образци от колекциите „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“ и „Каменни паметници“.
Директорът на музея доц. д-р Христо Попов определи изложбата като поредно доказателство за ролята на институцията като пазител на археологическото наследство на страната. Той припомни, че още при откриването на първата музейна експозиция през 1905 г. княз Фердинанд определя музея като национален трезор.
По думите му изложбата има и друга важна задача – да даде възможност на публиката да види част от огромните музейни фондове, които обикновено остават недостъпни заради ограниченията на постоянната експозиция. В НАИМ-БАН се съхраняват над един милион експоната, а временните изложби позволяват част от тях да бъдат представяни пред посетители.
Сред акцентите в изложбата са антропоморфни съдове от къснонеолитен обект край село Капитан Андреево, сребърна пластина с изображение на Сабазий от светилището при местността Баланташ, червенофигурен кратер от могилно погребение край Симеоновград, както и оброчни релефи и дарове, посветени на Аполон от светилището при връх Аламура.
Експозицията е разделена в три основни тематични части. Първата проследява религиозните представи на ранните земеделски общества и култа към природата и Великата богиня майка.
Втората част е посветена на тракийската култура, а третата представя религиозния живот през римската епоха и развитието на античните градове по българските земи.
Особено място заемат 137 експоната от римския период – бронзови статуетки, скулптури, оброчни релефи и надписи, които разкриват многообразието на древните вярвания. Сред тях са три епиграфски паметника от Дионисопол, Филипопол и Кабиле, представени с преводи за посетителите.
Кураторът на изложбата гл. ас. д-р Калоян Праматаров обясни, че голяма част от представените предмети са постъпили в музейните фондове между края на XIX век и края на Втората световна война, но има и по-нови археологически открития.
Дизайнерът и съкуратор на експозицията Чавдар Чомаков посочи, че целта на екипа е била посетителите да не разглеждат само отделни експонати, а да попаднат в атмосферата на древния духовен свят.
За тази цел е използвана мултимедия, която символично насочва вниманието към небето и към представите за божественото в миналото. Идеята е изложбата да провокира въпроси и интерес към темата за религиите и културите, оставили следи по българските земи.
Посетителите ще могат да проследят развитието на религиозните представи от праисторическите култове към плодородието и природните цикли до почитането на божества като Зевс, Дионис, Митра и Тракийския конник.
Изложбата показва как през различните исторически периоди по нашите земи са се срещали и взаимодействали различни религиозни традиции – тракийска, елинска и римска.
За жителите и гостите на София експозицията е възможност да видят уникални артефакти, които рядко напускат музейните фондове, и да се докоснат до история, започваща преди повече от шест хилядолетия.
Изпрати Новина

Сподели
Виж Резултатите