Времето в София

Въздухът в София

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (21%, 31 Гласове)
  • Няма да избере (25%, 37 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (12%, 18 Гласове)
  • Ще има нови избори (30%, 44 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (11%, 16 Гласове)
Общо гласували: 146 Обратно към гласуване
comment 0
visibility 980
-

Страхът ще е тема на "Нощ на четенето" във Френския институт в София

Една интересна инициатива на Френския институт в столицата ще се осъществи за пръв път. "Нощ на четенето" ще се проведе за първи път в София на 20 януари 2023 г. от 18:00 часа до полунощ. Темата на литературното събитие ще е страхът. От приказки до фантастични истории, от дистопична научна фантастика до полицейски разследвания, та чак до съвременни есета и разкази, които разкриват нашите вътрешни страхове от кризите, които преживяваме, темата за страха присъства в литературата и ни кани да изживеем всички форми на разказ, всички видове четене… особено нощем, казват организаторите на инициативата. Малки и големи читатели ще могат да участват в различни събития - четене на страшни книги на глас в цялата сграда на Института, кинопрожекция, игри, свързани с книгите и четенето, литературни ателиета за най-малките, зона за електронни игри. Входът за събитието е безплатен. Нощите на четенето от 2022 г. се организират от Националния център на книгата. През 2023 г. за първи път Френският институт в България инициира събитието в София.

comment 0
visibility 1613
-

Конкурсът за есе по повод 100 г. от рождението на Ивайло Петров - до 16 януари

До 16 януари ще се приемат творби за конкурса за есе, обявен по повод 100 години от рождението на Ивайло Петров. Конкурсът се организира от Столична община, Столична библиотека, Съюзът на българските писатели и семейството на писателя. Столична община организира конкурс за есе в памет на писателя Ивайло Петров Мотото на конкурса е „Преди да се родя и след това“, като темата не обвързва есетата на кандидатите с анализ на романа на писателя. В текстовете си участниците могат да използват подходящи препратки към текста на Ивайло Петров, както и да формулират собствена гледна точка към съвремието, поясняват организаторите. Конкурсът ще се осъществи в две възрастови групи: за ученици от 16 до 19 години, и за студенти и млади автори от 20 до 30 години. Произведенията ще се оценяват от жури с председател Недялко Йорданов и членове д-р Митко Новков и д-р Анжела Димчева. Наградите за лауреатите са грамоти, таблет или смартфон и книги, а семейството на Ивайло Петров ще отличи победителят и с принт на оригинална картина на писателя. Церемонията по връчването на отличията ще е в Столична библиотека на 19 януари, когато се навършват 100 години от рождението на Ивайло Петров.

comment 0
visibility 1210
Софиянци отбелязват 160 години от рождението на Алеко Константинов

Софиянци отбелязват 160 години от рождението на Алеко Константинов

В първия ден на Новата година жители и гости на столицата ще отбележат 160 години от рождението на Алеко Константинов. Церемонията ще се състои от 18:00 часа при скулптурата на твореца, намираща се на бул. „Витоша"  67-69 в София. Годишнината от рождението на големия писател и общественик ще бъде почетена с четене на откъси от „Бай Ганьо".  Очаква се сред присъстващите да бъдат писателите Георги Господинов, Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Алек Попов, Елена Алексиева, Деян Енев, Калин Терзийски, Иван Ланджев, Кирил Василев и др. Честването е и своеобразен граждански протест срещу подмяната на патриотизма с неговите фалшификати, а мотото му гласи:  „Изберете: патриотизма на Алеко или патриотизма на бай Ганьо!", съобщават организаторите.

Реклама
comment 0
visibility 1056
Валери Йорданов влиза в ролята на „Караконджул“ пред софийската публика

Валери Йорданов влиза в ролята на „Караконджул“ пред софийската публика

Обичаният български актьор Валери Йорданов застава пред софийската публика в образа на „Караконджул“. Спектакълът по популярния разказ на Николай Хайтов „Дервишово семе“ ще се играе днес от 19:30 ч. на сцената на Народен театър „Иван Вазов“.   „Караконджул“ е трагикомична равносметка на една необичайна съдба. Героят Рамадан Дервишов споделя с опитомения от него мечок, но най-вече със зрителите, житейския си път: оженен в невинността на своите 14 години, той губи любимата си, и любовта, изгаря от мъка, от страст по отмъщението – но с много вътрешни перипетии и колебания намира път към себе си. Проправя го трудно – защото е мъж див и неподчиним, изсечен като планинска скала. Рамадан води спорове с кмета Чаталбашев, спомня си първите мигове на своя брак, който всъщност е една детска игра, копнее да е край любимата жена и това го смирява понякога, а понякога го прави велик в посвещението към нея. Целият блика от природна сила, от наивни, но и мъдри открития, от смешни до сълзи разкази на случки, които разширяват представите за силата и смисъла на човешкото същество и неистовите му битки с и за живота. Затворен в планинската си колиба и в непреживяната си любовна мъка, Рамадан Дервишов споделя себе си и своя първичен опит сякаш с целия свят – с хора, близки и далечни, случайни и съкровени, съседи и съселяни, с природата, домашните животни и така окръгля и преизпълва с вълнение и събития, с наивност и премъдрост, с болка и смях човешкото съществуване. Неслучайно „караконджул“ е прозвище на човек, обзет от безсъние. Много безсънно-интересна е срещата с героя Рамадан, сътворен от един блестящ театрален екип и изигран от обичания актьор Валери Йорданов. Режисьор на постановката е Стоян Радев. Следващите дати на представлението 19 и 28 януари, както и 16 и 28 февруари.

comment 0
visibility 1807
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ тази вечер на сцената на Народния т

„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ тази вечер на сцената на Народния театър

Пиесата „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, чийто автор е Пейо Яворов ще бъде поставена тази вечер на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ в София. Представлението ще се играе от 19:00 ч. Сценичната версия е на Юрий Дачев и Бина Харалампиева, а режисьор е Бина Харалампиева. Пред публиката ще излязат популярни и обичани артисти – Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Иван Юруков, Радина Боршош, Богдан Бухалов, Неделин Найденов. Втората по хронологичност пиеса на Пейо Яворов се съсредоточава върху психологическите колизии, които предизвикват разрива в едно щастливо семейство. Дълго пазената тайна на Бистра Попович е разкрита и това драматично променя съдбите на всички герои. Какво ни причиняват истината и любовта, макар и безгранична? Носи ли щастие разрешението на една морална дилема и на кого? Много въпроси в сгъстения от болка въздух на сцената, които често нямат еднозначен отговор, затова и продължават да ни вълнуват.

comment 0
visibility 1176
-

"Златната книга на София" търси своите преводачи

  Летописната "Златна книга на София" е един от най-ценните експонати в Музея на София. Книгата датира от 1912г., когато общинарите решават да увековечат значимите събития за града чрез летописна книга. В нея гостите на столицата от страната и чужбина могат да записват своите впечатления и пожелания, разказват от РИМ-София. Книгата се състои от над 50 неномерирани листа от луксозна хартия. Поставена е в кожена подвързия, украсена с разноцветни растителни орнаменти и златен варак по краищата, а в средата е поставен гербът на столицата в неговия оригинален вариант, създаден от Харалампи Тачев. "На началната страница е посланието на цар Фердинанд. Собственоръчно, с един обработен почерк на български език, той отправя своите благопожелания към града ни. Нарича я "мъдра София", споменава за природните ѝ хубости. Но на този първи лист, на задната страница, е поставено с много малки букви, много скромно името Елеонора. Без съмнение това е неговата втора съпруга – царица Елеонора, известна със своята пословична скромност. Следващият лист от книгата съдържа посланието на 32-ото българско правителство, начело с Иван Евстатиев Гешов", разказва пред БНР историкът Теодора Мешекова. Сред посланията в книгата има поздрави на най-различни езици от представители на различни делегации, които идват в България на национално ниво или са гости на Столичната община. Фигурират имената на най-известният кмет на града, инж. Иван Иванов, на търговецът Стефан Чапрашиков, на космонавтите Валентина Терешкова и Алексей Леонов. Книгата приключва през 1972 г. "Мислила съм за евентуално издаване на фототипно издание, но там присъстват толкова много езици, че добрият превод със съответния коментар е сложно и скъпо начинание", разказва изследователката на книгата Теодора Мешекова. Тя се надява да бъдат разчетени всички послания, оставени на различните езици. Затова летописът на София от модерната епоха все още очаква своите преводачи. В момента гостите на града ни продължават да отправят послания в нова книга - страниците ѝ вече са украсени със сребърен филигран и затова се нарича "Сребърната книга" на София.  

comment 0
visibility 1071
-

"Топлоцентрала" приключва годината със спектакъл на Явор Гърдев

С музикално-драматичния и визуален пърформанс „КАСТОР. Портрети на неизвестното“ ще приключи годината Регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала в столицата. Софийската премиера на спектакъла ще бъде на 29 декември от 20,00 часа, а на 30 декември спектакълът може да се гледа от 18,00 и от 21,00 часа. Композиторът Петър Дундаков, режисьорът Явор Гърдев и сценографът Венелин Шурелов канят зрителите на пътешествие в близкия космос. Спектакълът е едно музикално-драматично и визуално преживяване на категорията „човешко“ – между необятния космос и екзистенциалния микрокосмос. Без да е нито музикално произведение, нито театрално представление, нито видео инсталация, пърформънсът е опит за синтез между трите, уточняват от регионалния център. На сцената ще излязат изтъкнатите музиканти Пламена Гиргинова (сопрано), Божана Юрганджиева (маримба и перкусии) и Маргарита Илиева (роял), заедно с актьора Иван Бърнев (в ролята на Кастор). Идеята и музиката за пърформънса са на Петър Дундаков. Автор на текста и сценична реализация - Явор Гърдев. Визуалната среда е дело на Венелин Шурелов. Ето и какво казват тримата за спектакъла:Дундаков: "Неизвестното" е територия, в която човек пита: Кой съм аз? Как и къде съществувам?Гърдев: Кастор е един самотен човек, който постепенно разбира, че колкото повече търси параметрите на света извън себе си, толкова по-малко опори ще намери.Шурелов: Предизвикателството е да видиш себе си в бъдещето. Да разговаряш със собствената си вероятност. Да картографираш промените с надеждата да запазиш разбирането. За първи път пърформънса ще се срещне със софийската публика, след като се превърна в едно от събитията на миналата година - негова работна версия беше представена на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Спектакълът получи и номинация за наградата „Икар“ 2022 на Съюза на артистите в България за драматургичен текст. Продукцията се разпространява от Сдружение "Антракт" с финансовата подкрепа на програма „Култура“ на Столична община.

comment 0
visibility 1230
-

Павел Койчев, авторът на "Водна паша": Оптимист съм за българската култура

  Скулптурната композиция "Водна паша", която е в столичния Южен парк от септември, бързо се превърна в любима на столичани. За автора на композицията - именитият скулптор Павел Койчев, отминаващата 2022 година е свързана предимно с положителни емоции. "Положителните изненади бяха много. Те бяха свързани основно с изложбата, която имах в градската галерия в Пловдив, и с това, че в Южния парк се осъществи проектът Водна паша", споделя Койчев в интервю за БТА. Откриха скулптурната композиция "Водна паша" в Южния парк "Не се свършват талантливите хора, винаги се явяват. Всяко време си ражда талантливите артисти. Мисля, че изкуството е вечно и, пак казвам – въпреки всичко, ще върви добре. Така си мисля", каза още скулторът. По думите му във всяко време е имало и велики образци, имало е и, така да се каже, мижави. "Иска ми се малко повече средства да има за култура, защото артистът не произвежда пари. За да прави нещо артистът, някой трябва да му ги даде. Иска ми се хората, които имат средства и възможности, да осъзнаят, че трябва да се дава повече, отколкото да се взима. Струва ми се, че сега тенденцията е обратна – повече да се вземе, без да се даде", отбелязва още Койчев. Художникът казва още, че в днешно време нещата много бързо се променят - "Явява се нещо днес, утре то вече е старо". Тази тенденция обаче не води до стойности, по думите му. "Ако правиш нещо в момента и то до следобед вече е безсмислено, някак подсъзнателно ти се демотивираш.Изкуството няма никакъв друг смисъл, освен собствения. Нещо стане ли приложимо, вече трябва да си подозрителен, че може би не е изкуство, а е нещо друго. Украса ли ще бъде, манипулативна работа ли някаква, идеологическа…" От идната година Павел Койчев не очаква нищо ново:"И дано да е така, защото аз не вярвам в така нареченото развитие. Няма развитие, има разкриване. Не може да развиеш нещо, което нямаш и което не ти е дадено. Можеш само да разкриеш това, което ти е дадено и с личните ти усилия, личната ти жертва, ако щеш, да се получи някакъв резултат, който да има значение и за другите хора", отбелязва той. Скулпторът пожела на всички късмет и "всеки да прави това, което му е работа". Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“. Първата му самостоятелна изложба се състои през 1982 г., а 17 години по-късно участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.

comment 0
visibility 971
-

Коледното матине се завръща в столичната зала „България“

Столичани и гостите на София ще могат да се насладят на красива музика в празничния ден на Коледа. Събитието се осъществява под патронажа на председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Зала "България" посреща на 25 декември от 11,00 часа оперната прима Еделина Кънева и звездите Мария Илиева и Орлин Горанов. Заедно с тях на сцената на зала „България“ ще излязат и учениците от Младежката хорова капела към Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в столицата с диригент Славил Димитров. Музикален домакин на събитието е Младежката филхармония “София”. В програмата са предвидени „Joy to the world“ от Хендел, „Panis Angelicus“ от Цезар Франк, „Noel“ от Адолф Адам, „Тиха нощ, свята нощ“ от Грубер, „Лешникотрошачката“ от Чайковски и други. За първи път на софийска сцена ще прозвучи авторската песен на Славил Димитров „Коледна звезда“.

comment 0
visibility 5922
Майката на Костадин Филипов - Елена, пред Столица.bg: Не бих се съгласила с

Майката на Костадин Филипов - Елена, пред Столица.bg: Не бих се съгласила синът ми да се з...

Елена Филипова е от щастливите жени и гордите българки, изпълняващи достойно мисията на съпруга, майка и баба. Щастлива е заради щастливите си деца. Тя е жената, която е опора и извор, от който синът ѝ Костадин Филипов черпи увереност и сили в трудни моменти, но и споделя щастливи мигове. Не е от мрънкащите, недоволни и амбициозни майки, а от онези, които бдят като орлици над свободата, щастието и любовта на децата си. "Това беше спектакъл достоен за зала 1 на НДК", развълнувана сподели Елена след представянето на третата книга на сина ѝ - стихосбирката "Нощ и нож". Тогава, освен поетичен, Косьо разкри и завиден музикален талант. Заедно с мецосопраното Гергана Николаева дуетно изпълниха емблематичната "O, Sole Mio". Пред Столица.bg скромната и притеснителна Елена Филипова отвори душата си, припомни младините си, разказвайки за детските лудории на Косьо, студентските преживявания, първата работа, неизпълненото обещание и талантите на сина си. - Здравейте, Елена! Поздравления за новата стихосбирка "Нощ и нож" на сина ви Косьо Филипов! На представянето ѝ той показа и музикален талант. Откога пее, знаехте ли и за тази негова дарба?-  Благодаря! Да, знам, защото още от съвсем малък е много музикален. Нямаше три годинки, когато бяхме на море в Приморско през 1982 г. и сядахме да обядваме в стола на почивната станция. Тогава той изчезваше, бягаше ни. Тогава имаше културно-масовици, които пускаха песни да се слушат по уредбата в станцията и той винаги отиваше при културно-масовика. На това море, по стечение на обстоятелствата, се случи тази длъжност да изпълнява велинградчанка - Боряна Алексиева, която сега е в общината. Ние го търсихме, а той горе помага на Боряна да пускат музика – тази от плочите на Лили Иванова. Боряна тогава ни успокои: „Спокойно, обядвайте си, той е при мене, на сигурно място е!“ След това тръгвахме вечерта на разходка до Международния младежки център (ММЦ) и пред нас той си върви и си пее - от Приморско, до ММЦ-то. Във Велинград често отиваше у съседите, защото имаха грамофон и там слушаше музика. Основно на Лили Иванова. - И първата му плоча ли беше на Лили Иванова?- Не. Косьо беше първи клас и за Нова година му подарих първата плоча - първият албум на Георги Христов – „Черно и бяло“ и беше много щастлив. - И после?- Малко след това дядо му Костадин, на когото е кръстен, му купи грамофон и всеки месец от пенсията купуваше по една плоча на български изпълнител, а аз на всяка заплата също по една, но на чужда група или певец. - Свирил ли е на някакъв музикален инструмент?- Да, сам се записа в младежкия духов оркестър във Велинград и свиреше на обой. (Докато правя интервюто в центъра на Велинград минава една от учителките на Косьо в детската градина - Геновева Тупарова, веднага го разцелува, поздравява го и се обръща към майка му: „Ели, помниш ли, чев детската градина пееше и без него не можехме да направим тържество!“) - Вашият съпруг Тодор Филипов бе вратар на футболния "Чепинец" в най-славните години на отбора в "Б" група. Защо Косьо не стана футболист?- Баща му имаше голямо желание да го направи спортист и го записахме на плуване, то тогава във Велинград само това имаше - плуване, ски бягане и футбол. Но Динко (бел. ред.: така казват на Костадин Филипов в родния му Велинград) се прибираше много уморен, голям зор му даваха треньорите да прави много дължини в басейна. Решаваща обаче беше алергията му към хлор, който сипваха в басейна. Спомням си, че се прибираше от тренировка с раничката и нямаше сили да вечеря, веднага си лягаше. Казвах на баща му: „Стига си го тормозил! На всеки си му е дадено с какво да се занимава и какъв да стане!“ Дъщеря ни Мария е спортна натура, тренираше ски ориентиране, завърши НСА и магистратура „Кинезетерапия“. Тя си е спортният човек вкъщи. - Какво дете беше Косьо?- Много палав беше. И сега ми се свива коремът като си спомня. Един път на двора, нямахме ограда още, и аз простирам отпред пред къщата, а той постоянно тичаше около мен. И отпред имаше леха с цветя, с хризантеми, и той както си тичаше изведнъж реши да прескочи цветята и да стъпи след това пак на бордюра на бетонната алея. Обаче, вместо да стъпи на бетона, изведнъж изчезна! Височината е два метра и повече. И изведнъж на мене всичко ми се обърна. През това време минават по улицата почиващи (бел. ред.: родната къща на Косьо е на улицата на тогавашната почивна станция към социалното министерство) и аз, докато сляза по стълбите, сърцето ми щеше да спре! Носят ми го на ръце, гушнал го един от почиващите и ми го носи. И тогава не знам дали беше загубил леко съзнание от падането, но веднага извиках братовчед ни Стойчо Филипов, който беше фелдшер. Бях сложила детето да легне и той дойде да го прегледа. Тогава Косьо беше на 4-5 годинки. За щастие, нищо му нямаше! Друг случай. Бяхме го оставили на съседката Надя. Тогава пак беше паднал от висок дувар. С баща му бяхме на годеж и идва съседката и казва: „Леле, Ели, какво стана! Извинявай много!“ Но тези лудории сякаш ги израсна и изведнъж като стана част от оркестъра и започна да плува, стана някак си по-отговорен. Той винаги е бил много чувствително и много обичливо дете. И притеснително като мен. - Спазили сте традицията да кръстите първородния син на свекъра - Костадин, след като вече е имало един Костадин (по-голям първи братовчед на Косьо)?- Съпругът ми Тодор има по-голям брат. Първият внук в семейството е бил кръстен на свекър ми Костадин, но е бил в друга къща. Много исках моят син да се казва Ангел, на моя баща, но свекърва ми каза: И дума да не става! Динко ще е!. До последно се надявах да е момиче, да не е Динко. - Той сега има няколко имена - във Велинград е Динко, в Пловдив е Коце, а в София е Косьо?- Така е! Още на дядо му, който е роден в Банско, на галено казваха Динко, съкратено от Костадин. Та във Велинград той наследи това умалително име и вкъщи Косьо е Динко. - Елена, кога разбрахте, че Косьо пише стихове?- Той беше много свързан с дядо му Динко и постоянно беше с него. Свекър ми му беше повече от баща, такова разбирателство имаше между дядо и внук. Първото стихотворение е написал, когато съм се обадила в общежитието в Пловдив, за да му съобщя, че дядо му е починал. Косьо беше студент в Пловдивския университет. Веднага след това се качил на влака Пловдив-Септември, после се прехвърлил на теснолинейката за Велинград и там, по път е написал първото си стихотворение. В този момент той е изживявал и първата студентска любов, бил е в началото на връзката си. След това, години по-късно, на връщане от екскурзия в Белица спряхме на пътя и видяхме едно ударено от гръм дърво на пътя. До него една поляна с жълти цветя и над тях – Пирин, върховете му с белите калпаци и все едно това дърво като майка орлица закриляше тези цветя. И от тази уникална гледка Косьо написа стихотворение, което след това сподели във фейсбук. Косьо започва да публикува стихове на профила си във фейсбук през 2017 г. Тогава съобщение му изпраща поетесата Маргарита Петкова: „Къде си крил този талант?“ След това издателят Пламен Тотев и го пита колко стихотворения има, защото му харесват и му предлага да издаде книга. - Елена, колко години сте женени с Тошко и това ли е любовта, която пренасяш от бащиния дом в твоя и на децата си?- На 18 март 1979 г. сключихме брак, на 24 август се роди Косьо. Ние сме три сестри, аз съм най-голямата, двете по-малки от мен са близначки. Израстнахме в много задружно семейство, с много обич и уважение помежду ни. Моята майка е била някога солистка към завод „Георги Димитров“. Баща ни също много хубаво пееше, а моите сестри на два гласа пеят цигански романси, гръцки и руски песни и са разкошни. Само аз винаги съм била трети глас. (смее се) И донякъде тая музикалност ли, как да кажа, това певческото го има в моя род. И лелите му много се гордеят с това, че Косьо може да пее като тях. - Представяла ли си си някога, че синът ти ще е стане едно от най-известните лица в българския телевизионен ефир?- Не, никога! Когато отиваме да го записваме да следва в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", пътуваме и му казвам: Не гледай към антените на последния етаж на хотел „Санкт Петербург“, (там е била редакцията на радио „Канал Ком“) тук си дошъл да учиш, никаква работа! Само да разбера, че си започнал работа, мисли му! Гледай си университета, наблягай на ученето! И той ми казва: „Добре, добре!“, ама погледът му все нагоре, към антените на радиото. И идва първият 8 декември, 1997 г. На студентския празник е поканил колегите от курса му да празнуват във Велинград, запазили сме им къща за гости. И той идва унас с приятели и казва: „Майко, ще ти кажа нещо, ама няма да се ядосваш!“ А той започнал работа! Казвам му: „Ама нали се разбрахме? Та ти трябва да ходиш на лекции, на упражнения!“ Но той си беше организирал деня до последната минута. Сутрин го вземаха в 5:30 ч. с кола от общежитието, отиваше, водеше новините, от там отиваше на лекции, следобед на упражнения. Казвам му: „Много се преуморяваш, искам да си гледаш университета!“ С баща му малко бяхме против да работи докато учи, защото тогава все пак учението беше важно. - Кога ти каза, че издава първата си стихосбирка? Ти имаше ли някакви притеснения?- За стихосбирката и за много от стихотворенията не знаех, той си ги е събирал в компютъра. И едно, две бях прочела във фейсбук, но след това вече като ги започнах да ги чета всички, ги препрочитах по няколко пъти. - Обикновено най-силната връзка е между майка и син, но в повечето случаи синовете не се разбират с майките си, вие обаче сте запазили тази връзка. Отстрани погледнато ти си най-добрият му приятел. Давала ли си му съвети? Слушал ли те е? - Разбира се, дори и да не е искал, съм си позволявала да го съветвам. Знам, че е много чувствителен, просто само като го видя или по самия глас по телефона го разбирам, че нещо има, дори и да не ми каже. Но аз не му дудна, а така, както нещо правим, примерно подреждаме масата и аз подхвърлям нещо. Знам, че ме чува и му влиза в главата. - Кой е най-щастливият му момент?- Най-щастливият и най-притеснителният беше раждането на дъщеря му Елия. Стана непредвидено, на Гергьовден през 2004 г. във Велинград се роди внучка ми. И Динко беше много, ама много щастлив. Спомням си, че излизам и бързам за болницата, аз някои неща не ги знам, а той ми казва: „Майко дай едно яйце!“ Точно в тоя момент нямам у нас яйца. От съседите взехме едно сурово яйце и през пазвата на жена му, на входа на къщата, го пусна да се счупи на пода, за да може да излезе плодът лесно. - А кой е най-тежкият момент за Косьо?- Загубата на дядо му, определено. Това събитие отприщи таланта му и написа първото си стихотворение, дефакто. Това е било през 1998 г. Свекър ми беше много болен тогава и много се радваше, че Косьо е студент. И лошото дойде в най-трудното време - първата сесия на сина ми. Действително беше най-трудното време, след виденовата зима през 1997 г. Безпаричие, по пет хляба не ни стигаха на ден в семейството, наблягахме повече на хляба, за да са сити всички вкъщи. - Какво е да си майка на Косьо Филипов?- Гордост, защото той е едно прекрасно дете, прекрасен син, много романтичен, много отговорен най-вече и много любящ. От него не съм чула една пряка дума дори и някой път да му е много, много накипяло, тактичен е. - Правил ли ти е изненади?- О, да, когато си пристига във Велинград, без да знам. Решил, че няма да ми се обажда, за да не се изморявам от готвене и приготовления. И той пристига от София. Иначе от малък обича да е много подреден, свещите, романтиката. Страхотен баща и син е. - А има ли нещо, което не ти харесва в него?- Може би, че е много наивен и доста чувствителен, ама просто генът си е ген. Даже съм удивена и че се справя блестящо и на екран, особено в дните около представянето на третата му книга "Нощ и нож". Той ми скри шапката на представянето! Все съм очаквала да бъде нещо грандиозно, но като оная вечер каквото изживяване имаше, бях възхитена, а и всичките му гост! Надмина очакванията ни! Бях се стегнала, за да не заплача и до последно се сдържах да не пусна сълза на премиерата. Онази вечер ми беше леко напрегната, защото видях, че и той е под голямо напрежение - уморен, беше на ръба, но пък очите му грееха! Така изля емоциите и чувствителността си от сцената, че зарази всички с тях! За премиерата на първата му стихосбирка „На дъх от лятото“ една седмица месих погачи, за да не се изложа. Бях донесла от Велинград две огромни погачи с по 90 парчета всяка. Голямо вълнение беше в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София през пролетта на 2019 г. - Имаш ли любимо негово стихотворение или такова, посветено на теб?- Да, „На дъх от лятото“, както е и името на първата му стихосбирка. То се роди, докато Динко (Косьо) обръщаше двора във Велинград. По традиция, всяка пролет той взема правата лопата и обръща чернозема, за да садим картофи, домати, боб с баща му. Като се рони този чернозем изпод лопатата, пролетното слънце сякаш се закача с нас, а отстрани по съседните къщи хората правят пролетно почистване преди празниците - изкарали килими, китеници, одеяла! Всичко е цветно, шарено, пролетно, животът се ражда. И в това стихотворение има такива картини, затова ми е любимо - четеш и си представяш всяка картина с халищата, със самодивите, свързва празниците Гергьовден, Еньовден, Великден, Св. Св. Константин и Елена. Много, много е хубаво, даже аз мислех, че и по това стихотворение ще има песен и я свързвах с Йорданка Христова. - Когато раждаше Косьо какво си мислеше?- Като всяка майка, освободила се от болките, раждах от обяд, та чак в късния следобед на 24 август, в 17:15 ч. той дойде на бял свят. Бях много щастлива, ама много. И веднага помолих да съобщат на баща му, той беше на стадиона, тренираше преди мач.  Динко беше прекраснокрасиво бебе, като мраморен, роди се 4 кг. - Какво би му забранила и в какво не би го подкрепила?- Ако зависи, разбира се, от мен, не бих искала и не бих позволила да се занимава с политика! Той не е човек за тази работа, чист е и добронамерен, готов е винаги на всекиго да помогне. Не искам синът ми да се тормози, искам да е щастлив, какъвто е сега! Георгия Матеева

comment 0
visibility 1300
Гери Николаева с Коледен подарък за почитателите си

Гери Николаева с Коледен подарък за почитателите си (ВИДЕО)

В навечерието на Рождество Христово, оперната певица Гергана Николаева отново поднася подарък на своите почитатели. Това е една от най-красивите песни на всички времена - Аве Мария на Бах-Гуно. Този път тя си партнира с пианистът Георги Черкин и челистът Кристян Чернев. С изпълнението си заедно се молят за здраве, благодат и мир, в момент, в който човечеството е в труден период. Това е втората Аве Мария, която Гергана Николаева представя.“Решила съм да направя още няколко Аве Марии и то като подарък към моята публика за най-важните в годината християнски празници - Коледа и Великден. Музиката обединява и ни кара да бъдем по-добри”, казва оперната прима. Георги Черкин сътвори аранжиментът така, че гласът на Гергана се вплита много красиво и стилно в линията на челото. Видеото е заснето на покрива на сграда в центъра на София и почти през цялото време се вижда най-красивата катедрала в столицата - Храм паметник Александър Невски. “Аве Мария” Музика: Бах - ГуноАранжимент: Георги ЧеркинИзпълняват: Гергана Николаева, Георги Черкин и Кристиян ЧерневПродуцент: Гергана НиколаеваЗвукозапис: Милен ЯмаковСнимачен екип: Спас Шурулинков и Тома РибаровМонтаж: Стефан Маринов

comment 0
visibility 958
-

Изложба, посветена на Драган Тенев в РИМ-София

Изложба със заглавие „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“ представя Регионалният исторически музей-София. Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др. Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев - български юрист, белетрист и изкуствовед. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата. В изложбата са включени части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници. В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия. Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на Район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев. Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“ е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.

comment 0
visibility 967
-

В Столична библиотека откриха кът с украински книги

Кът с украински книги за деца и възрастни беше открит в Столичната библиотека, съобщават от Столична община. На „Украински книжен рафт“ са представени интересни издания за възрастни и деца, художествена и научнопопулярна литература от украински класици и известни съвременни автори, луксозни албуми, книги за историята и културата на Украйна. Тези издания на украински език ще могат свободно да се ползват както от читателите на Столична библиотека, така и от гражданите на Украйна и техните семейства, които временно живеят в България. Посолството на Украйна подари 123 нови ценни украински издания на Столичната библиотека в рамките на проекта. „Украински книжен рафт“ („Українська книжкова поличка“) има в 20 страни по целия свят – в Австрия, Турция, Литва, Словакия, Швеция, Чехия, Франция, Холандия, Гърция, Латвия, Финландия, Йордания, Хърватия, Ливан, Япония, Белгия, Албания, Швейцария, Южна Корея и Полша. Проектът се реализира под патронажа на първата дама на Украйна г-жа Олена Зеленска.

comment 0
visibility 820
-

НИМ представи откритията на археологическата 2022г.

За пета поредна година Националният исторически музей официално представи пред широката общественост археологическите постижения на проучвателите от отдел „Археология“ в музея. На събитието присъстваха вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова, зам.-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп. Изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова. Настоящият археологически сезон е изключително успешен, открити са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи, отбелязват от музея. Археолозите от НИМ проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта, като географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община, местните общини и частни спомоществователи. Изложбата с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.

comment 0
visibility 900
-

Георги Константинов представя „Поетична Колхида“ в Столичната библиотека

В Мраморното фоайе на Столична библиотека ще се състои премиерата на „Поетична Колхида“ – авторски рецитал на поезия на Георги Константинов, съобщават организаторите на събитието. Рециталът ще бъде съпроводен с песни на барда Румен Спасов по стихове на Георги Константинов. Заедно с представянето на известните поетични антологии на големия поет „Колхида“ и „Миг като вечност“ за първи път в София ще бъде презентирана и двуезичната поетична книга на автора „Дърво и птица“. Преводът на новото българо-гръцко издание е на кипърската поетеса от български произход Василка Петрова-Хаджипапа и Христос Хаджипапас. Георги Константинов е автор на близо 80 книги и един от най-превежданите съвременни български поети. Носител на всички национални литературни награди за поезия. По негови незабравими стихове са написани десетки популярни и обичани песни, изпълнени от най-известните ни певци и групи. В поетично-музикалната вечер ще вземе участие известният бард, поетът с китара Румен Спасов, който ще изпълни песни по текстове на Георги Константинов. Събитието на 21 декември от 18,00 часа ще зареди публиката с прекрасно предколедно настроение с поезията на Георги Константинов и музикалните изпълнения на Румен Спасов, обещават от Столична библиотека.  

Култура

София е културен център на страната и това е логично, тъй като тук са съсредоточени най-големите институции на културата. Медията ни ежедневно публикува десетки новини за културни събития и инициативи, свързани с българската култура. Огромният брой театри, кина, галерии, музеи, библиотеки, концертни зали и читалища са гаранция за качествена и богата култура, на която се радват столичани и гостите на столицата. Новините за всяко ново събитие от областта на културата,  допълнително засилват интереса на гражданите.

Театрална култура

Театрална култура

Факт е, че всички театри на територията на София не спират напълно дейността си извън сезона. Нормално е културата да няма почивен ден. Трупите на Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър и Музикалния театър имат чудесни инициативи, които поддържат непрекъснато интереса към тях на хората от всички възрасти. В репертоара на всички театри присъстват заглавия, които са непреходни и трябва да се видят от всеки любител на театъра. Много активна е и дейността на учебния театър на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Театралната култура е в своя възход. 

Студентите са пълни с енергия и нямат търпение да дадат всичко от себе си, за да намерят мястото си в театралните среди на родните театри и да се влеят в културата на страната. Новини за представленията им присъстват в медията ни всяка седмица.  

Новините за бродуейските мюзикъли, поставяни в Музикалния театър се радват на голям интерес от страна на читателите. Културата на мюзикълите намери чудесна почва у нас.

Кино култура

Кино култура

Традиционните кина от миналото вече са рядкост. Тази култура е претърпяла своето развитие. Повечето кина вече съчетават модерна визия и иновации в преставянето на филмите. Това определено увеличава многократно публиката, а новините за новостите в програмите им са доста четени. Няма как да се спрат иновациите в културата.

Последните събития в културата на София - кинофестивалите - привличат не само родни фенове и звезди, но и редица известни имена от световното кино. Кристоф Ламбер остана очарован от професионализма и таланта на българските артисти, режисьори и сценаристи, както и от културата на българите.  

Музикална култура

Музикална култура

Столицата е предпочитана за провеждането на концерти на известни певци и музиканти не само от България, но и от целия свят. Медията ни ежедневно публикува новини, отразяващи музикалната култура в столицата. Предпочитани места за провеждане на големи концерти са новата зала Арена Армеец, Зала 1 на НДК. Зала България е домакин предимно на симфонични концерти. Изобилстват новини за редица културни събития, които се провеждат в НДК. Програмата за културните прояви там е известна месеци напред и хората търсят информация за всичко актуално. Музикалната култура има своите привърженици.

Книжовна култура

Книжовна култура

С гордост можем да отбележим, че столичните библиотеки са средище на културата. Нашата медия се стреми да отразява всичко това с актуални и изчерпатени новини. 

Фондовете на най-големите библиотеки – Националната библиотека и Столична библиотека – непрекъснато се обогатяват. Екипите им се стремят да достигат до сърцата на всички възрасти по подобаващ и съвременен начин и да обогатяват културата на населението. Из районите се движи мобилна библиотека, която осигурява забавление и приятен отдих за деца и възрастни в столичните паркове. Така културата отива при хората. Редовно се публикуват новини за инициативите на библиотеките в сътрудничество с други институции, свързани с културата. В началото на учебната година имаше чудесна инициатива за училища и университети - всеки учащ, закупил карта за градския транспорт, получи безплатна карта за ползване на библиотека и си избра книга за личния си архив. Нашите новини отразиха тази проява на културата.

Традиционната инициатива Поет и Преводач на месеца в Столична библиотека също се радва на успех, а новините за предстоящия месец се чакат с нетърпение. Видно е, че културата винаги е водеща.

Музейна култура

Музейна култура

София е древен град. Историята е на всяка стъпка. Историческата култура е на особена почит. Нашите новини неведнъж информират за безценни исторически находки, на които се натъкват строители съвсем случайно. 

Новините за уникалните и забавни събития за деца в Античния комплекс Древна Сердика в района на Ларгото са особено предпочитани. Тези събития  са тематични и обогатяват културата на подрастващите. 

Националната художествена галерия наскоро беше домакин на уникална изложба – гостуваща изложба, представяща меча и златният пръстен на хан Кубрат. Новините, които нашата медия публикува, изкушиха множество любопитни почитатели на историческата култура да разгледат изложбата. 

За традиционните български празници музеите организират забавни работилници за деца. В тях децата изработват козунаци, великденски яйца, мартеници или сурвачки. Новините насочват любознателните към правилните събития и съдействат за повишаване на интереса към националната култура.

Художествена култура

Художествена култура

Голяма част от населението на столицата обича изобразителното изкуство и скулптурата и приветства всяко събитие, свързано с художествената култура. Многобройните галерии в София предлагат уникална възможност за забавление и обогатяване на културата. Някои предлагат чаша вино по време на разглеждане на изложбата. Други предлагат възможност на гостите да създадат своя картина. Всичко това се харесва от посетителите и новините за предстоящите изложби определено се чакат с нетърпение. 

Много от столичните галерии организират детски арт работилници, които се провеждат през почивните дни. Така децата успяват да научат много ценни уроци за рисуването с различни техники и да разкрият таланта си, както и да обогатят личната си култура

Медията ни отразява новините от редица мащабни събития на културата като Панаира на книгата, Новогодишен музикален фестивал и др. 

Няма как в милионен град с наличието на редица културни институции културата да не е на достатъчно високо ниво. Доказателство за това е и споделеното от редица чуждестранни гости в столицата. Столичната култура се радва на огромен интерес.

Покрай многобройните новини за дейността на столичната администрация, спортните събития, трафика и новите постижения на лекарите в столичните лечебни заведения, тези за водещите събития от културата са като свежа глътка въздух сред злободневните новини.

Новините за култура се следят с интерес не само от столичани, но и от жителите на населените места в цялата страна. Те получават актуална информация за всичко в София от нашите публикации и успяват да присъстват на избрани от тях събития от различни направления на културата

Като цяло, информацията, която дават публикуваните от медията ни новини за култура  е актуална, изчерпателна и полезна и това се потвърждава от коментарите за всяка една от тях, както и многократните споделяния в социалните мрежи. Целта ни е да достигнем до душата на всеки човек и да му дадем ценната за него информация и да му помогнем да се доближи максимално до културата. 

Театрална култура

Кино култура

Музикална култура

Книжовна култура

Музейна култура

Художествена култура

Прочетете още