Култура

Столичани ще видят 90 филма на Националния фестивал на българското кино

За поредна година на голям екран в София ще бъдат показани всички номинирани филми за нагр...

344

17/04/2024

Общинският Дом на културата „Средец“ отпразнува с концерт 50-а годишнина

С празничен концерт тази вечер Общинският културен институт – Дом на културата „Средец&l... Прочети още...

501

02/04/2024

Дни на София в Столичната библиотека

Една от най старите общински културни институция в града ще отбележи 145 години от обявяването на Со... Прочети още...

765

01/04/2024

Красимира Казанджиева омая децата в детска градина в столичния Дружба

Красамира Казанджиева, актриса номер 1 в дублажа, гостува на хлапетата от детската градина „Ро... Прочети още...

759

01/04/2024

Изложбата "Поглед към София" като повод за сериозни размишления

Един свеж "Поглед към София" предлага столичната галерия Контраст. Изложбата е с автор мла...

560

11/03/2024

Зала 2 на НДК в София отново ще се нарича Театър Азарян

Зала 2 „Азарян“ ще посрещне публиката с обновен облик и отново ще приеме името...

598

08/03/2024

Камерният оркестър на Баварското радио гостува на Европейския музикален фестивал в София

Общо 19 събития, разпределени в пролетен и есенен дял, ще се реализират до 7 декември т.г. в рамките... Прочети още...

812

07/03/2024

Синът на футболната легенда Сашо Костов уважи автора на „Гайдарят“ в София

Бизнесменът Валентин Костов, син на футболната легенда на „Левски“ Сашо Костов, пръв си ... Прочети още...

Анкета

Ще избере ли СОС председател?

Да, ще избере
Няма да избере
Да, на ротационен принцип
Ще има нови избори
Ще почакаме до пролетта

Виж резултатите

Да, ще избере (21%, 31 Гласове)
Няма да избере (25%, 37 Гласове)
Да, на ротационен принцип (12%, 18 Гласове)
Ще има нови избори (31%, 45 Гласове)
Ще почакаме до пролетта (11%, 16 Гласове)

Общо гласували: 147 Обратно към гласуване

643

07/03/2024

Примабалерината Красимира Колдамова с юбилеен гала спектакъл в Софийската опера

Юбилеен гала спектакъл на примабалерината Красимира Колдамова ще се състои на сцената на Софийската ... Прочети още...

931

16/02/2024

Столична библиотека отбелязва годишнината от обесването на Левски с две експозиции

Столична библиотека отбелязва 151-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски с ... Прочети още...

890

15/02/2024

Националната галерия почита Васил Левски с мултимедийна експозиция

Мултимедийната експозиция „Изповедта на Апостола“ ще бъде представена в &bdquo...

875

07/11/2023

Свилен Блажев показва миниатюри в столична галерия

Столичната галерия „Графикарт“ ще покаже за първи път пред публика 12 миниатюри на художника Свилен Блажев, съобщават организаторите. Художникът е популярен със своите интензивни и наситени живописни творби. Това е творецът, който налага абстракцията в българската живопис и смесва различни материали, за да даде живот на творбите си. Този път ще покажем на публиката един различен Свилен Блажев – с неговите графики и рисунки на голи тела. отбелязват от галерията. Произведенията са с различни размери, изпълнени с техниката „суха игла върху цинк“ и са част от цикъла „Великден“, които сега са събрани и публикувани в книгата „12 отпечатъци на Свилен Блажев“. Изложбата на Свилен Блажев ще може да се види от 9 ноември до 1 декември 2023 г. а вернисажът е предвиден за 9 ноември 2023 г., четвъртък, от 17:00 до 20:00 часа в галерия „Графикарт“ на ул. Златовръх № 50 в гр. София. Тази година Свилен Блажев отбелязва своя 70-ти юбилей и изложбата ще ни преведе през творческия път на художника в годините. В експозицията публиката ще може да се възхити на литографиите от сериите „Бъдници“ и „Мотиви“. По време на откриването на изложбата ще бъде представен и каталог с „Графики и рисунки“, които той е рисувал в периода от 1984 до 2023 г. Ще бъде показана и една от най-ценните за самия Свилен Блажев рисунки, която той създава през 80-те години на миналия век и която дава началото на неговия творчески път. С тази творба през 1984 г. той печели най-престижното за онова време отличие – „Национална награда за рисунка на името на Илия Бешков“. Донесена специално от фонда на Софийска градска галерия и поставена на централно място в експозицията в галерия „Графикарт“ под името „Първоизточник“, тя ще зарадва публиката. Свилен Блажев е роден на 27 септември 1953 г. в гр. Кюстендил. Завършва Художествената гимназия през 1972 г. През 1980 г. завършва стенопис в Националната художествена академия при проф. Димо Заимов. Член е на Съюза на българските художници от 1981 г. . Носител е на осем награди за живопис и рисунка на национални изложби. През 1987 г. получава „Гран При“ на Международното триенале на реалистичната живопис. Носител е на националната награда „Струма” за цялостен принос и постижения в изкуството и други. Носител е и на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 2013 г., както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.

881

07/11/2023

Добромир Банев разчита кода на любовта в новата си книга

Премиерата на дългоочакваната нова книга с любовна лирика на Добромир Банев „Всички дни ще се казват неделя“ (издание на „Персей“) ще се състои на 15.11. от 18.30 ч., в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Входът е свободен. Неделята е време, което отделяме за човека до себе си или за любимите си занимания. Ден на щастието, защото можем истински се наслаждаваме на свободата да бъдем онези, които сме всъщност – без маска и без грим, без необходимостта да правим компромиси с начина, по който виждаме света. „Всички дни ще се казват неделя“ е книга, която се чете на един дъх. Авторът умело съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, за да остави сюжетната линия интригуваща до самия край. Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим настоящето. „Сега“ и „тук“ са думи от важно значение, тъй като бъдещето остава несигурно събитие. Учим се от грешките и времето е единствен съдник за изреченото и премълчаното, за стореното и несвършеното. Любовта е кодирана в нас и в голяма степен именно от нас зависи доколко ще ѝ позволим да бъде наш неизменен спътник по пътя, който ни е отредено да извървим. „Младостта като пролет е кратка“, но винаги помним уханието на цъфналите дървета. Облаците обещават дъжд, но рано или късно слънцето изгрява отново, за да ни напомни, че е хубаво да живеем живота си с усмивка. Морето няма да престане да ни очаква, независимо колко сме пораснали. Любовта може и да е странен случай, но сме благодарни за всяка споделена секунда. Каквато и любов да сме преживели, обричаме я на незабрава – като детство, което също никога няма да си отиде. Това са част от посланията на книгата „Всички дни ще се казват неделя“, стихотворенията от която със сигурност ще се превърнат в хитове, подобно на предишните – от книгите „Любов до синьо“, „Обичай ме бавно“ и „Абсурдни времена“ (съвместно с Маргарита Петкова), които дълго време бяха в класациите за най-продавани книги в страната. Ето няколко стихотворения от книгата. Остани още ден.Да не мислим за после.В този свят изморенние с тебе сме гости. Остани още час,само мъничко още.Цял живот е пред нас.(Колко влюбени нощи!). Да, светът е жесток,ала трябва да знае:Любовта е възторг -точно мигпреди края. *** Ужасно искам да ме няма там,където пошлостта опиянява;където никой не познава срам,докато драпа за вселенска слава;където липсва вярата в Христос,но палим лицемерно свещи в черква;където в отговор на прост въпроспредателство приятелство зачерква;където любовта е само вещ,която всъщност даже лев не струва…И става твърде късно да прозреш:най-ценното с парине се купува. *** Най-трудният момент за „лека нощ“.Денят е прецъфтял. Нощта нахлува,разхвърляла звездите за разкош…Като на първа среща те целувам. Светът притихва между мен и тебв прегръдка, непонятна за безкрая.Две щедри чаши водка с много лед,насред разхвърляната малка стая. Най-важният момент за любовта,която всеки кадър режисира…„За лека нощ е рано“, казва тя.И от любовза стотен път умирам. *** Не ни остана капчица любов.Изпихме я – очаквано – до дъно.Сега, когато още сме едно,делим по равно нощите безсънни. Нелеко се живее в самота,когато някой още те прегръща…Затръшнем ли последната врата,тъгата пак при другия ни връща. Така живеем.Непонятен свят,където любовта е все в недостиг…Сами в легло за двама. Сънен град.Обичаме се –толкова е просто.

796

06/11/2023

Софийската оперета се поклони на българските композитори с концерта "Искра любородна"

Под надслова „Искра любородна“ софийската оперета стори поклон на родните будители с оригинален концерт спектакъл. Под палката на маестро Огнян Митонов прозвучаха откъси от любими родни оперети, надживели времето. Става дума за „Бунтовна песен“ на Георги Златев – Черкин, „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов, „Двубой“ и „Време за любов“ на Димитър Вълчев, „Службогонци“ на Парашкев Хаджиев. За удоволствие на меломаните прозвуча и прекрасната ария на Зорница от комичната опера „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, изпълнена от Зорница Дамянова. Да припомним, че същата ария бе един от бисерите в репертоара на голямата Лиляна Барева, чийто професионален път започва в оперетата. Зведите на Музикалния театър се изявиха на фона на колоритния декор на „Българи от старо време“. Зрителите се насладиха на изкуството на Добрина Икономова, Пеньо Пирозов, Христо Сарафов, Александър Мутафчийски, Тодор Велков, Лъчезар Лазаров, Николай Борисов. Комичната двойка Станимира Василева – Александър Панайотов взриви залата с дуета на Станка и Пешо от „Време за любов“ на големия мелодик Димитър Вълчев. Сред публиката бе известният наш режисьор Румен Нейков, който бурно аплодира артистите.. „Обичам българската оперета, вълнуват ме прекрасните и мелодии“, каза Юлия Маринова. Диригентът Огнян Митонов похвали солистите и на ухо направи някои забележки. Хорът, балетът и оркестърът на оперетата достойно защитиха отдавна завоювания престиж. Автор: Елиана Митова

914

03/11/2023

Музейни специалисти от цял свят се събират на конференция в София

Научната група на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) организира шеста научна конференция с международно участие „Дебати в музеологията“. Събитието ще се проведе на 7 и 8 ноември в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН (ул. „Московска“ 6А) и ще е посветено на разказването на истории в музеите, съобщават от културната институция. Във форумът ще вземат участие учени и музейни специалисти от цялата страна, както и представители на музейни институции от Ню Йорк, Загреб, Будапеща, Университет Йейл, Университета в Лайден и на международната организация Atelier Brückner. „Музеите, независимо от профила си, са хранилища на история и истории на обекти, на хората, които са ги произвели, употребявали и предали на музея, на онези, които са ги проучвали и експонирали. Множество са подходите, с които музеите не просто показват история, а разказват истории във времето и пространството.“, казват от Националния етнографски музей. Специалистите подчертават, че историите помагат за опростяване на различни послания, ангажират емоциите, обединяват хората и ги свързват чрез чувства. По този начин се повишава ролята на музея и налагането му като институция, която има своята обществена ангажираност и въздейства върху своята публика, дава и възможност да преживее. „Различни типове специалисти събират творческата си енергия за създаване на активна комуникация с музейната публика, в която се работи по разказването на историите и включването на публиките“, допълват от музея. В рамките на конференцията ще бъдат представени доклади, посветени на различни теми, свързани с музейния разказ през научния поглед на историци, етнолози, археолози; с ролята му в образованието и представянето на материално и нематериално наследство – разказване на истории; с отражението му върху експозиционните теми и работата с публики и др.

783

Свилен Блажев представя ретроспективна изложба в столична галерия

919

Карикатури от социализма представя в София Националната галерия

Националната художествена галерия представя изложбата „От вестника до музея“ – български карикатури, създадени в периода на социализма. Изложбата е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществен и културен живот в България между 1944 и 1989. Изложбата ще се открие утре, 2 ноември, във филиала "Музей на изкуството от периода на социализма" на ул. „Лъчезар Станчев“ 7. Официалното откриване ще е от 18,00 часа. Произведенията ще останат до 31 март 2024 г. Експозицията включва около 150 български карикатури от фонда на Националната галерия. Сред авторите, чиито произведения ще бъдат представени, са Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др. Тя е опит за реконструкция на карикатурния жанр в условията на тоталитарната система на управление на политическия, обществения и културния живот в България между 1944-та и 1989-а, отбелязват организаторите. Тематичните рамки на карикатурата през периода са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата, отбелязват организаторите. Комичното като естетическа и етична категория отдавна се е превърнало в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. "Именно изкуството на карикатурата ни дава шанс да реконструираме не толкова далечното минало, да усетим видимите и невидими разделителни линии между двата свята и най-важното – да очертаем за себе си психограмата на една епоха, обяснява кураторът на изложбата Николай Ущавалийски, заместник-директор на Националната галерия.

835

Музеят на МВР и Столична библиотека организират изнесена изложба

Изложба от графики и малки пластики „По следите“, част от колекцията „Художествени произведения“, отваря врати в зала „София“ на Столичната библиотека на 2 ноември т.г., съобщават от музея на МВР. Повод за инициативата са Денят на будителите и професионалният празник на българската полиция. Експозицията включва над 20 творби на големи български автори – Тодор Панайотов, Христо Стайков, Христо Брайков, Петър Чуклев, Дечко Тодоров, Петър Брайков, Вежди Рашидов, Георги Радулов, Цвятко Сиромашки и др. Използваните техники са офорт, литография, линогравюра, суха игла и смесена техника, а материалите – бронз и гипс. Откриването на изложбата е на 2 ноември от 11 часа. Тя ще бъде отворена до 15 ноември. Входът е безплатен. Работното време през делничните дни е от 8.30 до 18.45 часа, а в събота – от 9.00 до 14.45 часа. Колекцията „Художествени произведения“, съхранявана в Музея на МВР, съдържа повече от 550 произведения на изобразителното изкуство. Тя е формирана през годините благодарение на съвместни инициативи на Министерството на вътрешните работи и Съюза на българските художници“, в рамките на които са организирани две общи художествени изложби – живопис, графика и скулптура, а повечето от творбите, дело на значими автори в българското изобразително изкуство през 20 век, са откупени от вътрешното ведомство.

711

Синдикалисти: Блокираме институции в София с книги

957

30/10/2023

Хората на изкуството ще протестират пред Столична библиотека в Деня на будителите

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев призовава членовете на организацията да подкрепят протеста на творците и специалистите, които работят в музеите, галериите, библиотеките и читалищата. „Българската култура отново не е приоритет за правителството и това си личи по отношение на бюджета и бюджетната прогноза на Министерството на финансите. По последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства в държавата възлиза на над 80 000 000 лева“, отбелязва в отвореното писмо на Христо Мутафчиев. Протестът ще се проведе на 1 ноември, сряда. Той е организиран от Националната федерация “Култура“ към КТ „Подкрепа“. Искането на протестиращите е "спиране на процеса на разпад на нашата култура". "Инфраструктурата към, до и около храмовете /уж!/ на културата - сгради, подходи, улици и др. на много места е в отчайваща. Достатъчно е да си дадете сметка например на що за „удобно“ място за посетители се намира не какъв да е музей, а най-представителният у нас – Националният исторически музей. Затова пък като влезеш през късната есен или зимата в произволно взето читалище, има опасност просто да замръзнеш. В произволно взето читалище, което през вековете на мрак и угнетение винаги е било сърцето на българщината", отбелязват те. Организаторите призовават всички специалисти от областта на сценичните изкуства, от музеите и галериите, от библиотеките и читалищата в България да се включат в ефективните протестни действия на 1 ноември. "Ще протестираме мирно, но и настойчиво – с лозунги и плакати. В дните на протеста ще ни намерите във всички български институти за култура", заявяват те.

737

30/10/2023

Шедьоври за виолончело и пиано ще звучат в столичната зала България

976

30/10/2023

Шедьовърът „Опит за летене“ отново на сцената на Народния театър

Столичната публика ще може да се наслади на пиесата „Опит за летене“ по известното произведение на Йордан Радичков. Представлението ще се играе на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ утре – 31 октомври, от 19:00 ч., съобщават от културната институция. На сцената ще излязат цяла плеяда от обичани български актьори – Георги Мамалев, Валентин Танев, Валери Йорданов, Павлин Петрунов, Христо Петков, Стелиан Радев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Зафир Раджаб, Марин Янев, Мария Каварджикова, Благовест Благоев и Николай Урумов. Всичко в тази смешно-драматична история започва с появата на един балон, откъснал се от фронтовете на Втората световна война, който изневиделица се появява над Аврамови махали. Това събитие става причина за сформирането на три групи селяни, които започват преследването на балона. Образите на преследвачите са повече от колоритни: Даскал Киро, Хаджи Аврам, Петлето, Илийко, Матей Нищото, Аврам Совалката, Игото, Павел, Петър, Аврамовица, Аврамчето, Бабина Душица. Любопитното е, че един от актьорите в спектакъла – Георги Мамалев, участва и в първата постановка на „Опит за летене” в Народния театър през 1979 г. година, но тогава му е поверена друга роля.

745

28/10/2023

Петя Точарова, БАМП: Не само сложихме износа на българска музика „на масата“, а направихме...

Преди седмица Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ проведе в София първия по рода си в България семинар „МУЗИКАЛЕН ЕКСПОРТ: Европейски опит и български перспективи“. В продължение на цял ден в рамките на форума европейски специалисти от европейската мрежа на музикалните експортни офиси /ЕМЕЕ/, заедно с представители на различни професии и интереси в родния музикален бизнес и местна и държавна власт, дискутираха как българската музика може да получи подкрепа, за да излезе най-накрая извън границите на държавата. В почти цяла Европа този казус отдавна е регламентиран с целенасочени структурни политики в помощ на местния музикален бизнес, както и специализирани структури, където всеки артист, продуцент или мениджър може да получи различна подкрепа, за да се развива в чужбина. В България към момента няма нито диференцирана политика, която да отделя музикалния от културния бранш за някой специфични нужди, нито тази структура, наречена музикален експортен офис. Именно този проблем, изпълнителният директор на БАМП Петя Точарова и колегите ѝ представиха, в опит да направят първата крачка към разрешаването, а след семинара Петя Точарова говори пред Столица.bg. - Здравейте, г-жо Точарова. Дни след като се проведе семинарът „МУЗИКАЛЕН ЕКСПОРТ“ каква е вашата равносметка като организатор на това събитие? - Целта на Българската асоциация на музикалните продуценти беше да сложи темата за музикалния експорт „на масата“, с участието на всички заинтересовани страни – и целият спектър на музикалния бранш – артисти, автори, продуценти, промоутъри и пр., и институциите, ангажирани по един или друг начин с темата. Чуждестранните експерти от музикално-експортни офиси в Европа споделиха опит и знания, което даде допълнителна възможност за прозрачна и много конструктивна дискусия. Равносметката е повече от позитивна, тъй като не само поставихме темата на масата и успяхме всички заедно да дебатираме, а и постигнахме съгласие да се работи заедно за следващи консултации и стъпки. - То е първи официален опит да се мисли общо за регламентирането на износа на българска музика. А всяко нещо, което се прави за пръв път се сблъсква с трудности. Какви бяха трудностите, пред които вие се изправихте? - Бих ги нарекла по-скоро предизвикателства, отколкото трудности. Да се намери подходяща дата за срещата-дискусия, която да не съвпада с други важни събития както за експертите от чужбина, така и за колегите ни от сектора и българските институции май се оказа най-голямото предизвикателство. Оттам нататък, самият формат, т.е. семинар с отворена дискусия и общ разговор между 3 различни категории участници - чужди експерти, институции и професионалисти от бранша – е иновативен за България, и този факт, сам по себе си, би трябвало да бъде предизвикателство. Трябва да призная обаче, че аз лично не срещнах никакви трудности. Форматът беше отлично възприет от всички страни и даде възможност да се убедим, че този тип отворени срещи работят и дават резултати – разбира се, когато концепцията е добре обмислена и подготвена. Много ме радва фактът, че абсолютно всички институции, които поканихме, откликнаха позитивно, секторът също отчете общия интерес и беше широко представен – и чрез организации, и чрез индивидуални участници. - Какво успяхте да постигнете с тази среща-дискусия? - С риск да прозвучи нескромно – много! Най-вече – всички се съгласихме, че темата за музикалния експорт е приоритетна за целия сектор, че е абсолютно необходимо да се предприемат мерки и да се върви към изграждане на подходяща структура, в която секторът трябва да е ангажиран и да обмисли една добра стратегия, отразяваща общия му интерес. От страна на всички институции пък получихме уверение за ангажираност и подкрепа, включително и финансова, ако секторът представи добри и структурирани идеи. Тоест успяхме не само да поставим сериозно темата за експорта „на масата“, а направихме „скок“ към следващите важни етапи. Съгласете се, това никак не е малко! - Каква е следващата стъпка, която трябва да предприемете? - Секторът трябва да развие своите идеи на по-конкретно ниво, за да може следващият етап на консултации с институциите да бъде базиран на една очертана от сектора рамка. Тоест необходими са консултации между различните звена на музикалния бранш, които БАМП с удоволствие ще координира, като естествено продължение на нашата инициатива. - Нужни ли са някакви законови промени, които да подпомогнат изграждането и следването на обща стратегия за музикалния бранш в България? - Не зная защо всички в България мислят, че за всяка малка стъпка трябва промяна законодателството. Много стъпки, малки и големи, могат да бъдат сторени и без да се променят закони. Създаването на конкретни политики е по принцип в мандата на съответните министерства и институции. Тоест няма причина да считаме, поне за момента, че са нужни някакви големи промени. Възможно е да се окаже необходимо да се вземат определени решения на институционално ниво – напр. ниво министерство, в краен случай – на МС , напр. що се отнася до публично финансиране. Засега обаче, не е нужно много повече от това. - Какво е необходимо, за да бъде отворен български музикален експорт офис? - Желание, защото когато има желание, има и начин! Мисля, че и самият ни семинар доказва това. Секторът показа, че има желание да работи за създаването на такава структура, а институциите потвърдиха, че имат желание да подкрепят, ако добре се подготвим. Естествено – трябва и работа, много работа - в партньорства, с позитивизъм и с постоянство. - След като президентът на Европейската мрежа на музикалните експорт офиси /ЕМЕЕ/ Корин Садки дойде на вашето събитие и то с няколко нейни колеги, това означава ли, че ЕМЕЕ ще подпомогне България за изграждането на експорт офис? Каква помощ може да получим от Мрежата? - ЕМЕЕ бяха партньор на БАМП за организацията на събитието ни. Имаме твърдото уверение на Корин, и на ЕМЕЕ, че ще ни предоставят помощ, съвети, експертиза, документи, пазарни проучвания – колкото и докогато това ни е необходимо, и че всъщност са готови да ни „придружат“ по целия път, който трябва да извървим от първоначалната идея до създаването на български музикално-експортен офис. А в момента, в който постигнем тази цел и създадем своята експортна структура – пътят ни за членство в ЕМЕЕ ще бъде съвсем кратък! - Министерство на културата декларира ли подкрепа към инициативата и с какво ще помогне? Откъде в България очаквате подкрепа? - Г-н Виктор Стоянов, който участва в семинара от името на Министерството на културата, е не само заместник-министър на културата, той самият е част от музикалния сектор и познава отлично неговите проблеми, трудности и предизвикателства, включително и по отношение на експорта на музика. Г-н Стоянов не само участва активно в срещата и дискутира с чуждестранните експерти конкретни въпроси относно публичните политики и финансиране на подобни инициативи, но и пое ангажимента да инициира последващи срещи и консултации със заинтересованите страни. От Министерството на външните работи също можем да очакваме подкрепа, тъй като те развиват нови програми в областта на културната дипломация, а експортът е тясно свързан с нея. В Национален фонд „Култура“ пък ще има нови грантови програми, от които евентуално би могло да се потърси финансиране, на проектна основа. Също така, Столична община отдавна е силно ангажирана с въпросите на културата, има отлична програма за подпомагане на проекти в тази област, наскоро прие новата си културна стратегия – един много сериозен и амбициозен документ, в който на културните индустрии, включително и музикалната, е поставен сериозен акцент. Така че ще разчитаме на тях като солидни партньори в следващите стъпки. - Кой трябва да управлява един такъв експорт офис? Имаме ли специалисти, които да работят в него?- Стратегическата рамка – мисия, управление, основни цели, програми и пр. - несъмнено трябва да бъде одобрена от сектора и възприета от институциите. А хората, които ще работят в един такъв офис и ще управляват неговата „ежедневна“ работа, трябва да бъдат професионалисти. Макар и да имаме вече някои колеги от сектора, които познават добре спецификите на експорта, на всички ни е ясно, че в краткосрочен план ще трябва да се работи сериозно за изграждане на капацитет на професионалистите, които биха работили в него.Има ли в момента някаква яснота, някаква статистика, всъщност какъв е износът на българска музика? Колко музика се изнася? Какви жанрове? Как се случва? Яснота и статистика няма, въпреки че музика се изнася и сега – макар далеч не в мащабите, които бихме предпочели да имаме. Това се постига от отделни професионалисти с труд, страст, много работа, с успехи и неуспехи – без каквато и да е структурирана помощ, била тя финансова или пък методическа. Що се отнася до измерването, в някои области би могло по-лесно да бъде измерен износът на българска музика /напр. авторски права за български автори от чужбина/, но е много по-сложно да се измери ефектът по отношение на живата музика. - Ако трябва да отбележите само една – коя е най-голямата трудност, която стои пред тази ваша инициатива? - Трудности и предизвикателства винаги ще има – различни за различните етапи. На този ранен етап най-важно за нас ще бъде секторът да остане обединен около идеята и да изработи един blueprint на рамка и стратегия, който да стане солидна основа за консултациите с институциите и получаването на институционална финансова подкрепа, без която – нека да го кажем много ясно – една музикално-експортна структура, в страна с малък пазар и немного разпространен език като нашите, няма да може да оцелее. Ива Ивайлова

830

27/10/2023

Изложбата „Моите будители“ представя олимпийските отбори по природни науки и техните ръков...

Изложбата „Моите будители“ представя олимпийските отбори по природни науки и техните ръководители. Проектът разказва за успехите на млади хора, които мечтаят за открития и академични постижения, и за ръководители, които вдъхновяват за нови върхове в науката. Всички те са малка, но значима част от съвременните будители на България. От началото на 2023 г. досега българските олимпийци по природни науки са спечелили 34 медала от най-престижните световни турнири, сред които са международните олимпиади по математика, физика, химия, биология, лингвистика, география, информатика и астрофизика. От тези състезания нашите ученици се завърнаха с 8 златни, 9 сребърни и 17 бронзови отличия. Заедно с останалите международни, европейски и балкански турнири през тази година общо завоюваните медали стават 71 – 11 златни, 28 сребърни и 32 бронзови. „Моите будители“ се реализира за трета поредна година по идея на ФАНТАСТИКО ГРУП и има за цел да популяризира и подкрепя каузи в сферата на образованието и културата. През 2023 г. партньор и бенефициент по проекта е Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН), което подпомага подготовката на изявени ученици за участията им в световни турнири. „С много труд, упоритост, всеотдайност към науката и стотици часове на подготовка, с подкрепата на ръководителите си, олимпийците ни постигат резултати, които ги класират в челните места на световни, европейски и балкански състезания по природни науки. Инвестицията в олимпийските състезатели по природни науки е инвестиция в бъдещето на България, в нейните млади хора, които в идните години ще бъдат двигател на иновациите и на научните постижения на страната ни“, заяви Алексей Христов, председател на Управителния съвет на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Изложбата ще бъде открита на 31 октомври от 9:30ч. в Галерията на открито пред Народния театър „Иван Вазов“. Тя се осъществява със съдействието на Столична община, а автор на фотографиите и тази година е талантливият фотограф Костадин Кръстев-Коко. Пред обектива му застанаха по-голямата част от олимпийците по природни науки и техните ръководители.В специална видеопоредица се разказва за усилията, времето за подготовка, емоциите при представянето на България и спечелването на медали за страната ни. „Бих искал преди всичко да поздравя и да благодаря на родителите на българските олимпийци, на учителите им в гимназиите, които са пробудили любопитството и интереса им към науката и, разбира се, на техните ръководители, които са винаги до състезателите по пътя им към медалите и успехите. Личностите, които представяме в изложбата тази година, са истински съвременни будители. Те са пример и вдъхновение за всички нас, надявам се и за всички, които ще видят изложбата“, заяви Владимир Николов, оперативен президент на ФАНТАСТИКО ГРУП. Компанията ще подкрепи дейността на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки с 50 000лв., като по този начин общият размер на дарените средства по проекта „Моите будители“ вече е 150 000лв. През пролетта на тази година компанията създаде програмата си „ФАНТАСТИКО ДО ТЕБ“, като в първата конкурсна процедура бяха финансирани проекти в областта на образованието, културата и околната среда на обща стойност 200 000лв. За поредна година партньори на инициативата „Моите будители“ са Нов български университет и Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Двете образователни институции ще бъдат домакин на изложбата след 12 ноември. Проектът се осъществява и с медийната подкрепа на bTV Media Group.

724

25/10/2023

НДК обяви номинациите за литературните награди "Перото"

Официалната церемония на литературните награди "Перото" ще бъде на 2 ноември (четвъртък) в Литературен клуб „Перото“, НДК. На нея ще бъдат обявени победителите в отделните категории, както и голямата награда за цялостен принос. Финалните номинирани на Награди „Перото“ 2023 г. вече са готови. Престижните литературни отличия, учредени от Националния център за книгата и едноименния литературен клуб в НДК, ще бъдат връчени за девета поредна година, съобщиха от пресцентъра на Двореца на културата в София. Ето и окончателните номинации за Награди „Перото” 2023: ПрозаЕлена Алексиева за „Вулкан” – изд. Жанет 45Кристин Димитрова за „Ще се върна за теб” – изд. ОбсидианПалми Ранчев за „Хаосът в играта на джаги” – изд. Жанет 45 Детска литератураМария Донева за „Мишките отиват на опера”, художник: Кирил Златков – изд. Жанет 45Иванка Могилска за „Шарени сапунени балони”, художник: Елена Василева –– изд. Жанет 45Ножицата – Юлия Спиридонова, художник: Дамян Дамянов – изд. Сиела ДебютВалери Йорданов за „Гризачи” – изд. „Колибри“Валентин Калинов за „Всички последни неща” – изд. Жанет 45Велимир Макавеев за „Сънища в градината” – изд. АРС ПоезияГеорги Гаврилов за „Последният Буенос Айрес” – изд. ЗнациВиолета Кунева за „Кучето на Персефона” – Жанет 45Галина Николова за „Въображаеми градини” – изд. ДА Превод от български на чужд език:Марко Видал за превода на испански език на „Нова социална поези. Антология” и за сайта за поезия „La Tortuga Bulgara”Мария Вутова за превода на испански език „Времеубежище” на Георги Господинов Джорджа Спадони за превода на италиански език на „Всички на носа на гемията” на Деян Енев

689

25/10/2023