Над 40 интелектуалци и учени подкрепиха общинската Пета градска да си върне "Княгиня Клементина"

Над 40 интелектуалци и учени подкрепиха общинската Пета градска да си върне

Снимка: Столица.bg

Над 40 учени, интелектуалци и известни личности подкрепиха  да се върне името "Княгиня Клементина" на общинската Пета градска болница. Всички те са се подписали в писмо до председателя на Столичен общински съвет Елен Герджиков. Предложението вече получи положително становище на заседание на Комисията по здравеопазване на СОС и на днешната сесия ще бъде гласувано от общинските съветници.

"Долуподписаните представители на академичните и творческите среди в България бихме искали настойчиво да подкрепим предложението на общинските съветници д-р Антон Койчев и проф. Иво Петров, както и на зам.-кмета по финанси и здравеопазване, г-н Дончо Барбалов, за възстановяване на името "Княгиня Клементина" на V МБАЛ, дадено преди 130 години", се посочва в писмото.

Първият инициатор за връщане на името е директорът на Пета градска болница д-р Борил Петров. Той изпраща писмо до царската фамилия и от семейството на Симеон II отговарят, че ще се радват и одобряват идеята.

"След възшествието на сина й княгиня Клементина посещава всяка година България и активно участва в европейското възраждане на страната. Още от 1887 г. тя е практически навсякъде в обществения живот и до смъртта си е най-верният съветник на държавния глава и щедър дарител на България: „Огромното й богатство винаги беше под ръка, за да помогне на страната на сина си, далеч извън обикновения смисъл на израза „благотворителни деяния“, потвърждават чуждестранните дипломати.

За никого не е тайна, че инициативността на княгинята далеч надхвърля ежедневното дарителство. Става въпрос за жестове като милионен личен заем за навременно завършване на Ориент експреса между Цариброд-Белово и Одрин, за даряването на цял нов локомотив при откриване на отсечката Ямбол-Бургас, за поддържането на поредица от благотворителни и социални организации и заведения, за дарителство към пловдивския гарнизон и много други.

Напълно в европейските традиции княгиня Клементина задълбочено навлиза в проблемите на социално слабите и на здравеопазването, подпомагайки държавните усилия и давайки личен пример, следван от заможните градски слоеве. Така в едно писмо до Стамболов тя настоятелно моли за целенасочена държавна помощ за най-бедните и бездомните, заплашени от тежки болести; приканва министър-председателя да направи дарителска подписка сред софийските жители, като първа внася от свое име 5000 златни франка, които оставя на разпореждане на държавните и общинските власти, без да търси суетно признание.

Предложение: Пета градска болница отново да се казва "Княгиня Клементина"

Въпреки желанието й да остане на заден план в благотворителната дейност, нейният секретариат в Софийския дворец не спира работа през годината, координирайки дейността и винаги търсейки обратна връзка за изпълненото.

Княгиня Клементина води и оживена преписка с международните институции, когато сметне, че нейният авторитет може да спомогне за улесняване съдбата на българското население, като например за подпомагане на бежанците от Егейска и Вардарска Македония и от Странджанско след четническите битки, Горноджумайското (1902 г.) и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), които достигат около 350 000 души.

Безспорен венец на благотворителната дейност на княгиня Клементина е построяването и издръжката на Клементинската болница в София. Тъй като първоначалните доброволни пожертвования се оказват крайно недостатъчни и работата по болницата замира, през лятото на 1890 г. княгиня Клементина откликва на молбата на своя изповедник отец Тимотео и поема цялостното изграждане и поддръжка на лечебното заведение, като създава „Фонд Клементина“ с 25 000 лв.

През 1891 г. отпуска още 20 000 лв. за довършване на сградата, към които князът добавя 5 000 лв. Сградата, проектирана от италианския архитект Бранди е завършена за рекордния срок от една година. Естествено, помощта на княгинята не е единствена при изграждането на лечебното заведение; например Висшият медицински съвет в София също събира помощи в размер на 70 000 лева. Но след построяването основната финансова тежест за функционирането на болницата, за обучението на нейния персонал и издръжката й през годините, пада върху личните средства на княжеската майка.

По нейна молба папа Лъв XIII изпраща квалифицирани лекари и сестри, но тя настоява главният лекар винаги да бъде българин. До смъртта си през 1907 г. (общо 16 години) княгиня Клементина лично поема разходите за щатните заплати. Освен това са известни още разходи, както следва: 1000 лв. (1898 г., за изграждане на допълнителни хигиенни и слугински помещения); 20 000 лв. (1898 г., довършване на операционна зала); 12 500 лв. (1899 г., за дренажни работи); 20 000 лв. (1900 г., за салон, баня и църква); 1 116 лв. (1901 г., за нови хирургически инструменти); 5 600 лв. (1903 г., ремонт на част от болницата); 3000 лв. за електрическа инсталация, 1050 лв. за още хирургически инструменти; 8 000 лв. (1905 г. за инсталиране на централно отопление и 2000 лв. за нови инструменти.

Поради ниските цени за престой и лечение болницата традиционно завършва бюджетната година с дефицит, който обичайно се покрива от благодетелката. Това логично обяснява защо от създаването си лечебното заведение носи името „Международна католическа болница “Княгиня Клементина”.

Днес, 130 години след построяване на Клементинската болница, при доказано мажоритарно участие през годините на княгиня Клементина и като признание на безспорните й заслуги на благодетел и дарител в България, възстановяването на историческото име на V МБАЛ би бил един жест на признание и благодарност към доброто и грижата за ближния", пише още в писмото, чийто координатор на подписката е Проф. дин Петър Стоянович от Институт за исторически изследвания, БАН


ПОЛУЧЕНИ ПИСМА ЗА ПОДКРЕПА ОТ:

Проф. д-р Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания, БАН
Проф. д-р Росица Стоянова, Институт за исторически изследвания, БАН
Проф. дин Милко Палангурски, историк, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Проф. дин Веселин Янчев, СУ, Ръководител на катедра "История на България"
Владимир Пенев, актьор
доц. д-р Красимира Александрова – директор Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Доц. д-р Ивайло Шалафов, богослов, СУ, директор на Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“
проф. Греди Асса, художник и преподавател, НХА
Мартина Вачкова, актриса
Доц. Георги Лозанов, философ, медиен експерт
Георги Милков, журналист, водещ на предаването “Религията днес” по БНТ
арх. Лозан Лозанов, доайен на архитектурата в България
Проф. дн Ивайло Знеполски, философ, културолог, изкуствовед, преподавател
Член.-кор. проф. дин Васил Николов, праисторик, почетен гражданин на София
Милко Лазаров, кинорежисьор, председател на Съюза на българските филмови дейци
Димитър Стоянович, гл. редактор на списание L`Europeo, сценарист и тв водещ, член на Експ.-худ. съвет за паметници на културата към СО
Лъчезар Аврамов, кинорежисьор
Проф. д-р Веселина Вълканова, СУ, декан на ФЖМК
Проф. д-р Теодора Петрова, СУ-ФЖМК
Ани Салич, журналист, водещ новини, „Нова тв“
Д-р Румен Манов, историк, колекционер
Гл. ас. д-р Росица Лельова, Институт за исторически изследвания, БАН
Христо Алексиев, художник, колекционер
Мариана Хил, преводач, собственик на агенция Интерпреториум
Теодора Енчева, журналист
Константин Вълков, програмен директор, ДАРИК радио
Малин Кръстев, актьор
Доц. д-р Юрий Проданов, преподавател по журналистика и публицист, председател на Общото събрание на Шуменския университет
Любка Тасева, член на предстоятелството на Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“
Николай Чергаров, реставратор, член на предстоятелството на Фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“
Петър Бозуков, колекционер
Радмил Михнев, експерт
Петър Клисаров, юрист
Доц. д-р Павел Павлов, СУ, преподавател Богословски факултет
Проф. Александър Омарчевски, СУ, преподавател Богословски факултет
Д-р Дивна Гоцева, Институт за исторически изследвания при БАН
Проф. дин Юлиана Рот, Мюнхенски университет
Д-р Гюнтер Фурман, историк, Виена
Проф. дин Роман Холец, историк, Коменски университет, Братислава, Словакия
Гл.ас. д-р Алека Стрезова, Институт за исторически изследвания, БАН
ас. д-р Теодор Борисов, Институт за исторически изследвания при БАН

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Ще се сформира ли ново правителство?
  • Да, дясно-център (10%, 50 Гласове)
  • Да, голяма коалиция (18%, 94 Гласове)
  • Не, несъвместими са (16%, 85 Гласове)
  • Не, ще има нови избори (48%, 252 Гласове)
  • Не мога да преценя (8%, 41 Гласове)
Общо гласували: 522 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2.19386
  • USD
    1.72594
  • CAD
    1.30991
  • CHF
    1.72731
  • JPY
    1.51968
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Защо в София пукат гумите на варненци?

Защото им се диша свеж морски въздух.

Късмет на деня

Обърнете повече внимание на вътрешната красота днес – кожен салон, затоплящи се седалки, климатроник …

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

От 2022 г. в София:Разкрива се автобусна линия 173 от Овча купел ......

Нова автобусна линия се осигури по-добро обслужване на столичани, след като ще свързва Овча купел в болница "Света Анна"...

Прочети още keyboard_arrow_right