Мария Ачкова: Редът в столицата не е просто сбор от забрани

Проектът за наредба за обществения ред на София не е юридически изчистен и може да създаде повече проблеми, отколкото да реши, смята кметът на район „Средец“ Мария Ачкова Ще се погрижа за „сърцето“, за да бъде здрав и хармоничен целият организъм. Като районен кмет ще работя активно, за да бъде нашия район чист и безопасен, зелен и устойчив, ефективен и интересен, добре управляван и демократичен. Това обеща кандидатът на Реформаторския блок за кмет в знаковия столичен район „Средец“ Мария Ачкова, когато преди две години получи безапелационната подкрепа на избирателите от столичния център. И го прави, не само, защото там е домът на семейството й, а защото познава проблемите на хората и вярва, че те са част от решенията. Мария Ачкова е родена в София, завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистърска програма по Право на Европейския съюз. Специализирала е в Университета в Нанси и Университета в Страсбург. Работила е като юрисконсулт в Областната администрация, Област София, в Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, както и в Комисията за финансов надзор. Била е началник на отдел Правен в Столична община, а последните пет години преди да седне в кметския стол е била част от Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“. Участва в граждански инициативи и неправителствени организации. Съпредседател е на работна група по “Устойчив туризъм” на CEEWEB. Като районен кмет имате привилегията да отговаряте за центъра на столицата. Какви са всекидневните предизвикателства с които се сблъсквате почти две години, откакто положихте клетва и станахте кмет на район „Средец“? Да, район Средец е „Сърцето на София“ – т.нар. „топ- център“, където се намират голяма част от културните и административни сгради, както и много от националните паметници и символи, от емблемите на градската култура и субкултура. Това е мястото, което концентрира много и различни хора, с различни идеи и потребности, съчетава разнообразни и понякога трудно съвместими функции. Всяко действие тук отеква на много нива - има въздействие и последици за различни социални групи, затова трябва да е много добре обмислено и балансирано. Управлението на градския център е –предизвикателство, което налага внимание и наблюдателност, мисъл и познаване, възможност за добро планиране и бързина на реакциите и най-вече – отношение към града и хората му. Това не е и не може да бъде привилегия само на един районен кмет. Много и различни органи на местната и централна власт имат грижа и отговорност за това. Като районен кмет ползвам една ясна разграничителна линия – интереса на местните хора, на тези, които живеят тук. Хората от центъра на всяка столица или голям град са носители на много информация, имат самосъзнанието за своята водеща обществена роля, за възможностите, които тяхното място на живот им дава. От друга страна, те са подложени на натиск от всички страни и енергията тук е по-концентрирана, съответно и негативната – фрустрацията е силна, и сякаш ежедневно отвоюват територията си от множество неканени гости. С какви проблеми ви търсят най-често хората от района? Най-разнообразни са, но основно – недостиг на местата за паркиране, на места в детски градини и училища, на детски площадки; проблеми с шума от заведенията, събарянето на стари сгради и изникването на все по-големи строежи, лоша достъпност – трудно преминаване по тротоари и през подлези. Основни проблеми за мен са замърсеният въздух, липсата на достатъчно добре оформени пространства за отдих - детски площадки и места за събиране на възрастни хора. При наличието на стадионите в центъра - безопасността и опазването на ред и имуществото при футболни мачове и други масови събития също е голям проблем. Как работи Съветът на общността към районната администрация на „Средец“, който беше учреден миналата година? Доколко гражданите имат възможност да участват в управлението на района и къде е разумната граница на компромиса между обществения и индивидуалния интерес? Включването на гражданите и градивната им енергия в процеса на взимане на решения е много полезно. То е намерило място в предизборната ми програмата, към която се придържам. Чрез програма „Европа“ на СО, която е насочена към стимулиране на гражданското участие и подобряване на взаимоотношенията между гражданите и администрацията беше учреден Съвет на Общността на районната администрация на Средец. Съветът е консултативен орган, в него влизат 15 членове – представители на гражданите, граждански организации и микро и малкия квартален бизнес. Приеха правила за работа и определиха основни направления, по които се формират работни групи. Към момента съветът успешно заседава, обсъжда и взима отношение и становища, реализира малки проекти. До момента е изразил становище по процедурата за бюджета на общината, програмата за чистотата на въздуха, участва в проект за храненето в детските заведения, за регистрация на кучетата – домашни любимци, чистотата, паркиране. Съветът потърси партньорство на други сходни структури като обществения съвет на район „Триадица“. В момента работят и върху свой самостоятелен сайт. Изразила съм подкрепата си и с удоволствие участвам в заседанията на съвета (когато ме поканят). Докъде стигна проектът за реконструкция на площад „Португалия“? Как ще изглежда тази знакова за столичани зелена площ и доколко тя ще бъде оформена по идея на столичани? Не знам доколко градинката „Португалия“ (или градинката пред Райфайзен банк“), сама по себе си е знакова за града ни, но със сигурност е центърът на квартала около улица цар Иван Асен II, които вече са знакови. Пространството не е ремонтирано от повече от 10 години, има статут на недвижима културна ценност и денонощно концентрира всички хора, които имат досег с квартала – от майки с деца, възрастни хора и банкови служители, до футболни запалянковци, пиянки и странни нощни птици. Ремонтът на това място беше едно от първите неща, които исках да направя. Оказа се, че никак не е лесно. Заварих един направен идеен архитектурен проект – за съжаление повърхностен и формален. Тогава СУБ реализира проекта си „Сподели квартала“ /отново по програма Европа/. Естествено център на многото дискусии, обсъждания и работа на терен стана състоянието и планирането на това място. Обсъждания течаха и в Съвета на общността към район „Средец“, канихме архитекти и урбанисти, на място в самата градинка организирахме събитие, в което – всички изразиха мненията и желанията си, децата изготвиха макети. Всички мнения бяха събрани и обобщени, заданието за проектиране (одобрено от НИНКН) беше обогатено с тези препоръки. Трябваше да се изготви проект. След допитвания и оферти се установи, че за проектирането са необходими около 15 000 лв, и започнаха преговори със СО и други частноправни субекти, с отношение към мястото, да финансират проектиране. След преговори (и откази), от „Полиграфия Офис Център" и архитектурно Ателие Серафимов Архитекти изразиха готовност да направят архитектурен проект и да го дарят на Столична община. От зам.-кмета по екология на СО – г-жа Йоана Христова, получихме „зелена улица“ и уверение, че Столична община ще изпълни проекта. Вече имаме готов идеен проект. В него има варианти и в момента е пуснат на сайта и ФБ страницата на района хората да го видят и да си кажат мнението. Постери ще бъдат залепени на място (за тези, които не ползват интернет). Надявам се, съвсем скоро да е готов и пълният работен проект и от Столична община да изпълнят обещанието си за реализация. Надявам се, че резултатът ще е добър.

В район „Средец“ са едни от най-ценните културни паметници на града. В общественото пространство остава усещането, че не ценим наследството си и че често една историческа сграда се разглежда повече като скъпо място за нов строеж, отколкото като проект с добавена стойност. Какви са най-големите проблеми във връзка с опазването на сгради паметници на културата?

Опазването на историческото и културно наследство е обществена мисия и нейното изпълнение зависи от самото общество от доминиращия обществен модел. Състоянието на старите сгради – паметници на културата (от които има доста в район Средец) е само част от проблема. Много от собствениците на сгради не ги поддържат – това е факт, идентифициран и вече събудил обществената чувствителност. Не само, красотата им е занемарена, а оставени да се рушат, те се превръщат в опасност. Недостатъчно добри регулации, слаб контрол, затрудненията и липсата на стимул за собствениците – всичко това е обсъждано и изтъквано многократно. Основното е, че в обществото ни едва сега напоследък се фокусира върху въпросите за културната ни идентичност в периода между двете световни войни (откогато са повечето от тези сгради), историята на обществения елит, поръчвал, проектирал, строил живял и стопанисвал тези сгради и това, което се случва след 9 септ. 1944 г. „Одържавяването“ на сградите, изселванията и разпиляванията на родовете, които са били техни стопани, промяната на функциите и предназначението и последвалите реституция, приватизация, заменки, като че са прекъснали радостта, желанието възхищението към тези къщи и, като че са прекършили живия дух в тях. Тези сгради са символ на своето време, на една специфична и бурна епоха, после – те са станали обект на престъпления и нарушения на домогвания и хитруване. Ако ние, като общество, нямаме знанието, отношението и оценката към епохата, хората и делата, които тези сгради символизират, трудно ще успеем да се погрижим добре за тях.

Смятате ли, че публично-частните партньорства могат да създадат работещи решения за опазване на архитектурното наследство на града?

За някои сгради може би. Като цяло възможностите на публично-частните партньорства не се използват в нашето общество, въпреки, че от Европейската комисия се опитват да ни насърчат в тази насока, като подходящ инструмент за финансиране, след безвъзмездната финансова помощ. В правомощията на СОС е да реши кои обекти могат да са предмет на такова партньорство.

Обсъжда се нова наредба за обществения ред и по-високи санкции за някои нарушения. Ще помогне ли увеличаването на санкциите за нарушителите на реда?

Освен, че чисто юридически проектът не е изчистен, не е преценен добре и ефектът, който Наредбата би имала – т.нар. „ефект на въздействие“, което задължително се оценява за всеки нормативен акт.

Считам, че механичният сбор на императивни забрани няма да доведе до търсения ефект.

Имаме вече провалени опити да се приеме подобна наредба - отменени са от съда заради противоречиво регулиране на същата материя в други действащи закони. Такива са Законът за шума, Законът за опазване на околната среда, Законът за управление на отпадъците. Санкциите в проекта и редът за налагането и събирането им не са съобразени изцяло със ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) и НПК. Действията и поведенията, които пречат на по-голяма част от хората – т. нар. „обществен“ ред“, отново трябва да бъдат предмет на обществен консенсус. За тази цел е необходимо да се направи един по-задълбочен анализ, планиране и широко обсъждане, в което задължително да бъдат включени представители на всички заинтересовани страни – представители на етажни собствености, браншови организации, на заведения, потребители.

Смятам, също, че е необходимо да се направи и диференциация за различните части и зони на столицата – човек избира да живее в центъра заради едни предимства, и съответно - отива в спокойните крайградските райони заради други. Съответно трябва да приеме и недостатъците.

Смятате ли, че забраната за употреба на алкохол на обществени места е работещо решение?

Разбира се, че не е. Пиенето на бира в парка е едно от най-приятните и достъпни за всеки форми на почивка и общуване с приятели. Още повече, че самата редакция на този текст прави забраната неприложима. Записано е: употреба на алкохолни напитки…. „водеща до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите”. Всяка употреба на алкохол на открито ли е или само това, което е довело до резултата. Кога е наказуемо – преди да е довело до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите или след това… Как се преценява това? А ако нарушаването на спокойствието не е в резултат на употреба на алкохол или не е на открито? Още повече, че нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите / обществото/ по закон е престъпление – чл. 325 от Наказателен кодекс. Същото се отнася и за т.9 – „чрез извършването на непристойни действия“ – това също е престъпление по смисъла на НК.

Но както казах, този проект има много неясни разпоредби. Например – принципната и безусловна забрана в сгради в режим на етажна собственост да се извършват разрешените стопански дейности след 22 ч. влиза в противоречие с режима на работно време съгласно Наредбата за извършване на търговска дейност, където при конкретни условия това е допустимо (при съгласие на повече от 50% от собствениците и непосредствените съседи е възможно удължено работно време). Отново имаме грешна формулировка – „сграда в режим на етажна собственост“ не е жилищна сграда. Например Търговския дом, където са само офиси – също е в режим на етажна собственост. Тази разпоредба ще послужи за основание да бъде задълбочен един от основните конфликти в градския център – между заведения и ползватели на заведения и живеещите наблизо граждани.

Разумно ли е да има глоба за шума, вдиган от домашни любимци и как трябва да се решават конфликтите в съседските общности?

Този въпрос е свързан с предишните – задълженията за собствениците на домашни любимци са достатъчно и достатъчно ясно разписани. Има ги и в Закона за защита на животните, и в Наредбата за отглеждане на домашни животни на СО и в Закона за етажната собственост. Достатъчно е контролът за спазването да е по-ефективен.

Колкото до решаването на конфликтите между съседи - това е въпрос с много търсения както в живота, така и в литературата и фолклора. Добрите междусъседски отношения са много важни за добрия живот. Както казахме, животът в центъра на столицата прави хората по „притиснати“, по-фрустрирани – съответно, и конфликтите са по-чести. Гражданите идват в районната администрация често именно в хода на такъв конфликт и се опитват да го решат в своя полза със санкцията на кмета. По този начин често въвличат и администрацията в конфликта и кметът става арбитър. Като обикновено информацията, която получава не е обективна. Мисля, че един добър начин е използването на един независим „помирител“ – медиатор, който извън административната машина и последващият съдебен процес, да накара страните да намерят обективно решение. Но, все пак основите остават в доброто възпитание и толерантността.

Източник: streetwatch