Зафир Зарков пред Столица.bg: Устойчивата градска мобилност дава приоритет на пешеходците

Експерти изработиха План за устойчива градска мобилност в София и стратегическият документ трябва да бъде приет от сесия на СОС. Вече е подписан от политическите сили в местния парламент и одобрението от всички е знак, че се мисли в бъдеще, глобално, а не на парче. Оптимизирането на градската мобилност е нов начин на мислене, нови мерки и проекти, чиято реализация цели подобряването на качеството на живот в столицата, опазването на околната среда и приоритизиране на средствата за придвижване из града. Всяка промяна стряска и получава сериозен граждански отпор, когато не се разбира. Ще има ли по-добра транспортна схема в София, кое ще е водещето - пешеходците или автомобилите, и още много въпроси, на които всеки търси отговор. Отговор, който ще улесни начина на живот на хората и подобри мобилността в многомилионна София. За мерките, проектите, промените и удобствата, които предвижда новия стратегически документ пред Столица.bg разказва зам.-председателят на Постоянната комисия по транспорт в СОС Зафир Зарков.

- Господин Зарков, каква е целта на този План за устойчива градска мобилност?
- Стратегически документ, който трябва да отговори на мобилността на хората, на бизнеса в градовете и техните околоности. И най-важното да доведе до по-добро качество на живот. София е най-бързо развиващия се град в България. Тази динамика, която има в града го превръщат в най-атрактивното и най-желано място за живеене и работа у нас. От своя страна това води до нарастване на населението. Според различни данни в последните 15 години населението се увеличава постоянно, като добавим и увеличението на туристическия поток, този непрекъснат растеж оказва натиск върху транспортната инфраструктура и околната среда. Жизнеспособността на града също е потърпевша и имено това предизивикателство изисква да се предприеме стратегия за мобилност, която да се основава на иновации и добри практики.

- Какво означава Устойчива градска мобилност (УГМ)?
- Устойчивата мобилност означава на практика способността да се задоволят разообразни транспортни потребности на всички граждани по начин, който най-малко вреди на околната среда. Достъпност и свързаност на града. Реално Устойчивата градска мобилност изисква промяна на мисленето, на градското планиране. Едновременно с това придвижването с лични автомобили трябва да отстъпва на по-атрактивните форми и на масовия градския транспорт, включително на ходенето пеша, колоездене, споделените автомобили. Знаем, че в много европейски градове полагат сериозни усилия и прилагат Планове за устойчива мобилност и това спомага тези градове да бъдат по привлекателни и по жизнени.

- По-конкретно, дайте пример, като начало с какво и откъде ще започне прилагането на този План?
- Най-напред трябва да започнем с промяна. Затова започнах с промяната на мисленето. Защото, ако през 70-те и 80-те години имаме насочване изцяло на усилията към изграждането на булеварди и улици за удобството на автомобилистите и това е било водещо, сега сме XXI век, технологиите са други и градовете имат други приоритети. Обръщането на тази философия е обръщане на пирамидата в транспортните комуникации на съвременния град. Тази обърната пирамида е свързана с устойчивата мобилност и дава приоритет на пешеходното движение, а след това на велописпедното, обществения транспорт, споделени автомобили и най-накрая лични автомобили.

- Реализацията на Плана за устойчива градска мобилност обхваща дълъг период - до 2035 г. и предвижда над 200 инициативи и проекти в 6 направления, кои са те?
- Да, развитието изисква промени, които трябва да се направят в Обществен транспорт, Улична мрежа и платено паркиране, Пешеходна мрежа, Велосипедна мрежа, Интелигентни транспортни системи, Електрически превозни средства и градска логистика, която се отнася до всички транспортни средства за снабдяване на обекти в столицата.

- Какви са те?
- Увеличение на пешеходното придвижване в града е важна цел. Експертите препоръчват да продължат усилията на СО за повече пешеходни зони, подобряване на пешеходната инфраструктурата, премахване на препятствия от тротоарите.
Велосипеден транспорт. Макар през 2011г. 0,1% от столични са се придвижвали с велосипед, а сега да са около 2% този екологичен и здравословен начин на придвижване в града трябва да бъде насърчаван и развиван. Трябва да имаме конкретна цел, например във Виена 6% от пътуванията са с колело. Експертите се спират на мерки, които обсъждаме, а именно свързаност на веломрежата и продължаване на нейното изграждане. Друга препоръка е изграждане на система от обществени велосипеди, през 2016г. СО стартира процедура за избор на концесионер, която бе обжалвана.

- Все пак какво препоръчват експертите?
- В обществения транспорт препоръчват да се продължава на изграждането на метрото. Важно очакване на потенциалните ползватели на обществения транспорт е в добра тарифираща система, позволяваща заплащане по време или изминато разстояние, изграждане на обособени трасета и бус ленти на градския транспорт с цел повишаване на средната скорост. Има препоръка и за по-добър контрол на бус лентите. Тук може да отбележим, че от този месец 40 камери на СО следят за нарушители именно в бус лентите. Интересен факт е че 38% от анкетираните са заявили, че не биха ползвали градски транспорт при каквито и да било подобрения в обществения транспорт, което до някъде се обуславя от лисата на достатъчно ограничения. Наред с рекордната моторизация в столицата, над 500 коли на 1000 човека, се отчита увеличение на пътуванията с личен автомобил, което е тема за сериозен размисъл.

- Много столичани ползват и жп-транспорт - до Банкя, Казичене, Горна баня?

- Отделено е специално внимание и за възможно бъдещо развитие на ЖП транспорта за ареала около София и създаване на допълнителни интермодални връзки с градския транспорт на София. За Улична мрежа и автомобилно движение експертите отчитат важността за доизграждане на рингови и тангенциални трасета от първостепенната улична мрежа и участъци като пробив „Данаил Николаев“, бул. „Т. Каблешков“, Източна и Западна тангенти, Околовръстния път в участъците между „Младост“ и АМ „Тракия“ и между бул. „Бъкстон“ и АМ „Люлин“, Булевард „Копенхаген“ и др. по повечето от тях се работи в момента. Също и трансформацията на съществуващи улици като пешеходни и споделени пространства.

- Как ще се реши проблемът с много автомобили в столицата?

- При автомобилното движение се отчита високата моторизация в София. Всеки втори жител има автомобил. За сравнение в Берлин и Виена на всеки трети жител се пада един автомобил. Предлага се ограничаване на преминаването през идеалния център с цел намаляване на транзитния трафик през него. Създаване на зона с паркиране до един час за най-натоварените места в центъра на града. Разбира се отчита се и застарелия автопарк у нас и необходимостта от още буферни паркинги извън ЦГЧ. Отделят и специално внимание на електромобилите и бъдещото им развитие в града.