На България отново са нужни будители!

Колко е важно духовното просвещение за един народ? Този въпрос често си задаваме когато дойде национален празник или бъдем силно потресени от нечия явна проява на неграмотност и простота. Днес честваме Деня на народните будители и евентуално можем да се замислим над това. А утре? Истината е, че наглед лесният и очевиден отговор поражда един по-труден и неприятен въпрос. Ако приемем, че образованието и просветата са от изключителна важност за бъдещето на нацията, трябва да се запитаме докъде сме стигнали в това отношение и дали изобщо сме на правилния път. Висшите ни учебни заведения непрекъснато бълват кадри и това дава основание на някои политици да ни обяснят, че видиш ли народът ни е изключително образован и начетен. На заден план остава факта, че в момента кандидат-студентите са по-малко от местата, които им се предлагат за получаване на необходимите дипломи. Съвсем неслучайно акцентирам на дипломите, защото те са се превърнали в самоцел, а не придобитите знания и умения. Правейки препратка към средните училище там забелязваме подобна тенденция, като оценките изглеждат единствено важни за учениците, които гледат с все по-празни погледи вече дигитализираната дъска. Ако изобщо погледнат в нея, предвид доста по-интересните неща, които се случват в социалните мрежи, достояние на повечето през модерния смартфон. Но за какво да виним децата, които просто следват модела на своите родители? Тяхното поведение е само следствие от това, на което са научени и свикнали. Преходът към добре развито информационно общество  промени цялостната концепция за образование. Глобалната мрежа даде много добри възможности за намиране на информация, успяваща да задоволи изначалното човешко любопитство. Но също така създаде безброй опции за губене на времето, всякакви развлечения и все по-малко търсене на ползотворна информация. Разбира се, проблемът не трябва да се разглежда на лудитско ниво, като омраза и опит да се спре техническият прогрес. Трябва обаче някои неща да бъдат разбрани на съзнателно ниво. По- конкретно това са всички произтичащи последствия  от "зомбирането", посредством непрекъснатото използване на технологиите. Образованиeто и просвещението на народа са в пряка зависимост с личното и кариерно развитие на всеки българин, както и икономиката на страната. Непрекъснато слушаме как България се подобрява в този или онзи икономически показател (брутен вътрешен продукт, покупателна способност на населението и т.н.), но в същото време виждаме как сме на опашката на Европа и останалите страни продължават да увеличават разликата спрямо нас. Но поддържаме заблудата, че вървим в правилната посока. Може би защото ни е страх да погледнем реалността или пък си самовнушаваме, че нищо не зависи от нас. Тук трябва да зададем въпроса- от кои нас и има ли въобще нас? Защото честваме национални празници заедно, поздравяваме се, но за всичко останало всеки се спасява поединично. Използвайки думата "българи" трябва да вложим някакво съдържание в нея. На България отново са нужни будители. Необходими са апостоли, които просто и разбираемо да покажат проблемите, които превръщат България в обезлюдяваща територия, с функционално неграмотно население. Будител може да бъде всеки, който пожелае да поеме отговорност върху собствената си съдба и действия, а с личния си пример и красноречие, да помогне на останалите да направят същото. Защото мантрата, че човек за човека е вълк си е чиста заблуда, с ясна цел-разделяй и владей. По презумпция човек за човека е брат и гледането в една посока е нещо нормално и естествено. Бъдете будители, поемете отговорност за собствената си съдба и за тази на страната си. Учете и се развивайте, защото за това възраст няма. Днешният празник не трябва да се разглежда само като поглед в миналото, но и като вяра и отговорност за бъдещето!