Петолъчната звезда над София - тъжният край на един комунистически символ

Преди почти 28 години - на 4 октомври 1990 г., беше свалена червената петолъчна звезда от Партийния дом, намиращ се в центъра на столицата. Това събитие става сутринта около 9 часа. Само за 3 минути тя е демонтирана, закачена със стоманени въжета и вдигната с хеликоптер. Това се запечатва във снимки и видео. Над 30 години червената звезда е владствала не само над София, но като че ли и върху умовете и сърцата на българския народ. Завеждащият на Музей на социалистическото изкуство, който е филиал на Националната художествена галерия, казва че си спомняме за символите на социализма - сърпа и чука, свития юмрук, развятото червено знаме, но най-знаков е „червената петолъчна звезда". В столичния Музея на социалистическото изкуство се съхраняват артефакти от времето на социализма. Посетителите идват тук водени от интерес и вероятно от тъгата по един отминал период. Мястото на червената петолъчка, свалена от Партийния дом е в своето естествено място. Тя е сред монументалните скулптури преди всичко на известни български и съветски комунисти. Вдясно на входа на Музея на социалистическото изкуство се намира първата петолъчка, която се извисява над Партийния дом в София цели 30 години. Веднага след изграждането му през 1954 г. е решено да се монтира петолъчна звезда по подобие на рубинената звезда, намираща се на кулата на Кремъл в Москва. Тя е поставена от болшевиките през 30-те години на ХХ век. Макар и наречена рубинена, тя е изработена от червено стъкло. Нощем се осветява от прожекторите на близките постройки и свети с отразена светлина. Историята на символиката на звездата е много по отдавнашна от историята на социалистическото движение. Например витрувианският човек от скицата на Леонардо да Винчи. Символиката на пентаграма в християнството, която е „петте рани на Христос”. А като социалистически символ, петолъчката символизира петте континента, където е трябвало да се разпростре социалистическото движение, продължава разказа си завеждащият на музея Ущавалийски. Секратариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия през юли 1984 г. е взел решение за преустройство на петолъчката, поставена над Партийния дом. Новата звезда трябва да свети отвътре. Българският й проектант е архитект професор Иван Иванчев. Златното й покритие е изработено в България в завод „Комуна” – Сопот. Оборудването, съоръженията към петолъчката, опаковката и т. н. са поръчани в Съветския съюз. Всичко това струва 573 246 преводни рубли. Заделените за транспорт и допълнителни разходи средства възлизат на 14 643 рубли или половин милион долара, според курса по това време. Петолъчката е изработена от синтетичен рубин, с диаметър 3 м. Тя тежи1 200 кг. В нея се намира източникът на светлина, който е с мощност от 5 000 вата и рефрактор от огледала. Той равномерно разпределя светлината през фацетите на рубина. Предвидени са системи против обледяване и за вентилация. Това дава възможност петолъчката да се експлоатира при температура на въздуха от -27,5  С до +37,4⁰ С. Когато старата звезда от 1954 г. е свалена съвсем тихо, след като 30 години се е извисявала на пилона над Партийния дом, известно време се намира в Музея на София. Мястото там не е достатъчно и е преместена в двора на бившата Централна баня. Рубиненият социалисти символ намери своя нов живот в открития Музея на социалистическото изкуство. Този символ и други такива са необходими. Те трябва да ни напомнят, че е съществувал такъв период в историята ни.