Почитаме св. равноапостоли Константин и Елена

Православният свят почита днес – 21 май, св. велики царе равноапостолни Константин и Елена.

В чест на празника с благословението на Негово Светейшество митрополит на Софийски и патриарх Български Неофит от 9:30 ч. ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия в новоосветения храм „Св. равноапостолни царе Константин и Елена“ в с. Гара Елин Пелин.

Известно е, че император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия. В негова чест новият столичен град е кръстен Константинопол. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра.

В началото на 4 век Евангелито било на голяма почит, а християните - многобройни. Това не се нравело на тогавашните управници Деоклетиан и Максимин, които били езичници. Затова заповядали да се рушат храмовете, да се горят богословските книги, а „неверниците“ да се наказват. С тази задача били натоварени двамата цезари Констаций Хлор и Галерий.

Констанций бил миролюбив човек и много уважавал християните. По своя воля прекратил гоненията срещу тях, а някои дори удостоил с високи длъжности. В добродетелност възпитал и своя син Константин, който от малък бил посветен в християнската вяра. Когато пораснал, той станал любимец на народа и на войската. А през 306 г. единодушно бил избран за император вместо баща си.

По същото време останалата част от империята страдала от игото на жестокия Максенций. През 312 г. римляните помолили Константин да ги избави от гнет и страдания. Смелият император събрал голяма войска и се отправил към Рим.

Преди да влезе в града, той и войниците му видели на небето кръст от звезди и надпис: „С това ще победиш!”. А в нощта Бог изпратил послание до мъдрия държавник, в което се казвало, че трябва да направи знаме, с формата на кръст и да изобрази кръст на оръжията, щитовете и шлемовете на своите войници.

Константин изпълнил повелята. Рим го посрещнал триумфално и го провъзгласил за император на цялата империя. Той въздигнал за своя столица Константинопол. После свикал Вселенски събор през 325 г., с който въдворил мир и спокойствие в църквата, силно смущавана дотогава от ереста на Арий. Издал много укази в защита на християните, а християнската вяра възтържествувала в цялата римска империя.

След това Константин Велики започнал да стои храмове и в езическия Йерусалим. Мисията поверил на майка си – царица Елена, която отдавна била християнка. Там тя открила животворния Кръст Господен и построила няколко църкви – в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

Скоро след завръщането си от свещения град царица Елена починала. През 337 г., на 65-годишна възраст умрял и император Константин. Тялото му било отнесено в Цариград и тържествено погребано в църквата „Св. Апостоли”.

Оттогава император Константин Велики и царица Елена заслужили названието равноапостоли.

На този празник в някои български села все още се почита старият обичай - танцуване върху жарава. Нестинарите минават през живите въглени, държейки икона на св. св. Константин и Елена.