Родителски права при развод и има ли разлика, ако децата са родени извън брак

Родителски права при развод и има ли разлика, ако децата са родени извън бр

Снимка: Столица.bg

Какво гласи законът?
Основният закон, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничество и попечителство е Семейният кодекс. През годините кодексът е променян няколко пъти, като сега действащият е приет през 2009 г. и като сравнително осъвремен закон, чрез него се направи опит да бъдат обхванати по възможност голяма част от обществените отношения.

Това се наложи съвсем естествено, тъй като както всички останали общества в Европа, а и извън нея и в нашето общество настъпиха сериозни промени, които до голяма степен разчупиха стереотипите и консервативното мислене. През последните години се наблюдава тенденция все повече хора да съжителстват без да сключват граждански брак. Създават поколение и отглеждат децата си съвместно, което от своя страна оформи института на фактическото съпружеско съжителство.

В този смисъл, Семейният кодекс уреждащ семейните отношения, изцяло се води от принципа на особена закрила на децата и пълно равенство на родените в брак, извън брака и на осиновените деца. Тоест, независимо дали децата са родени от брачни партньори, от лица съжителстващи без брак или са осиновени, законът ги поставя наравно. Този принцип е от съществено значение, както с оглед защита правата и интересите на децата, така и с оглед техния произход.

По отношения на родените от брак или от фактическо съжителство деца, родителите имат еднакви права и задължения. Както вече споменахме, законът ги приравнява, изцяло в интерес на децата. Това означава, че при евентуален развод или настъпила фактическа раздяла между небрачни партньори, всеки един от тях продължава да има качеството „родител” и неговите права и задължения по отношение на децата са налице.

В случай на раздяла или когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения на всеки един от родителите с детето и неговата издръжка.

Ако родителите са в спор и не могат да постигнат споразумение по тези въпроси, всеки един от тях, независимо дали са в брак или не, може да отправи въпроса за решаване до съответния районен съд по местоживеене на детето, като в този случай съдът служебно следи за интереса на детето и се произнася по всички въпроси, по които е сезиран.

Въпросът с наследяването

При всяко положение децата наследяват своите родители, както и родителите наследяват децата си. Няма никакво значение, дали децата са родени в брак или извън брак, когато става въпрос за наследяване между родител и дете. Единствената съществена разлика между брачни и небрачни партньори е, че лицата в брак се наследяват един друг, докато лицата, живели във фактическо съпружеско съжителство не се наследяват един друг по смисъла на закона.

Осиновяването и правата на родителите при развод или раздяла

По отношението на осиновяването, законът изрично указва, че едно дете може да бъде осиновено от двама души, само и единствено ако те са съпрузи. Тоест, лица, които съжителстват формално без да имат сключен граждански брак, не могат заедно да осиновят дете. Детето може да бъде осиновено само от единия от тях, като в този случай родствени връзки ще бъдат създадени само между осиновител и осиновен.

Осиновените деца са приравнени с родените биологични деца и законът не ги разделя, относно правата които имат и относно възникването на качеството „родител“ по отношение на осиновителите. Това означава, че при развод или фактическа раздяла на партньорите всеки един от тях има всички права и задължения по отношение на осиновеното дете.

Kакви имуществени права имат съпрузите и партньорите, съжителстващи без брак?

При встъпване в брак, съпрузите имат право да изберат няколко режима на имуществени отношения. Основният е режимът на общност, при който всичко поридобито по време на брака от двамата съпрузи е общо имущество и на двамата.

Вторият вариант е законов режим на разделност, при който още при сключването на граждански брак, съпрузите заявяват, че имуществото, което всеки от тях придобие по време на брака е негова лична собственост, което логично води до изводът, че другият съпруг не придобива никаква част от това имущество.

Третият режим е т.нар.“договорен режим“, при който съпрузите подписват брачен договор, чрез който уреждат имуществените си отношения. Този договор подлежи на вписване в Агенция по вписванията. Във всеки един случай, при който съпрузите не са избрали изричен режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.

Много съществено е да се знае, че във всеки един момент от брака, съпрузите могат да вземат решение да променят режима си на имуществени отношения, като преминат от режим на общност в режим на разделност, сключат брачен договор или преминат обратно към режим на съпружеска имуществена общност, ако вече са избрали и регистрирали друг режим.

При лица, съжителстващи без брак не възникват имуществени отношения при придобиване на недвижими имот и при раздяла не се налага да бъдат уредени правни последици, касаещи такъв род отношения.

От адвокат Зарухи Задикян,
Адвокатска кантора „Задикян & Станчев“

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (22%, 29 Гласове)
  • Няма да избере (27%, 35 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (13%, 17 Гласове)
  • Ще има нови избори (29%, 38 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (10%, 13 Гласове)
Общо гласували: 132 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2,21747
  • USD
    2,00516
  • CAD
    1,48428
  • CHF
    2,04478
  • JPY
    1,40273
Реклама

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

Глобяват „Грийн Партнърс“ със 100 000 лв. за сечта в Борисовата г......

Софийският административен съд потвърди наказателно постановление, издадено от Главния архитект на Столична община, с ко...

Прочети още keyboard_arrow_right