Съединението на България-отговорност за бъдещите поколения

На този ден преди 132 години се осъществява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Така е поправена отчасти една историческа несправедливост, наложена чрез Берлинския договор. Победата не е пълна, защото част от земите населени от българи, остават извън пределите на страната ни. Въпреки това успехът е много голям, защото е постигнат без подкрепата на Великите сили. Този акт показва готовността на всички българи да забравят различията си, в името на националния идеал.  В това число влизат, както обикновените хора от всички прослойки на обществото, така и политическия елит, начело с княз Александър I Батенберг и министър-председателя Петко Каравелов. С укази за обща мобилизация в Княжеството и свикване на народно събрание, те ясно демонстрират единство в позициите и пълен синхрон в действията си, поне за делото на Съединението. Няма да се спирам по-подробно на историческите събития, защото те са добре известни (или поне би трябвало) на всички българи. Искам да акцентирам по-скоро на отговорността на съвременните българи, която произтича от този подвиг на предците ни. Съединението на България е важна крачка към преследването на нашия национален идеал. В исторически план България често прави една кардинална грешка. Тя се касае до подценяването на дипломацията, като силно средство за преследване на националните интереси и стремежи.  С оръжие и дипломация се постига повече, отколкото само с оръжие. В 21 век България изглежда променена в доста отношения, но забравили ли сме националния си идеал? Навлизането на новите технологии сближи или отдалечи хората и в частност българите, живеещи в пределите на различни държави? Запазиха ли българското си самосъзнание тези хора? Тези въпроси нямат лесни отговори и би било твърде лекомислено да подценим важността им. Истината е. че съвременният мултикултуралистичен и глобализиран свят не се интересува от ничие национално самосъзнание, идеали  и дори език.  Капиталът и търговските взаимоотношения нямат национална принадлежност. Частните и корпоративни интереси стоят над тези на нациите. Това до някаква степен променя измеренията на националния идеал. Той вече не се съдържа само в събирането и обединението под един флаг на българите с общ език, култура, разбирания, история и традиции. В новия контекст на развитие на събитията,  можем вече да говорим  изобщо за съхраняването ни като нация. Икономическите реалности довеждат до продължаващо обезлюдяване и застаряване сред населението на България. Донякъде това е обосновано с по-добрите финансови възможности извън пределите на държавата ни, от друга с вътрешни проблеми-корупция, престъпност, шуробаджанащина и т.н. Факт е обаче, че населението на България намалява, а националното самосъзнание на хората често се изчерпва със статус в социалните мрежи, с кратка и несъстоятелна честитка на националните празници. Историята на България изобилства от военни подвизи, победи и постижения. Наш дълг и отговорност е да съхраним националните си идеали, които са в същността на българщината. Историческата памет трябва да бъде не само повод за гордост, но и предпоставка за бъдещето развитие на родината ни. Честит празник, българи! България е там, където има дори един българин. Всеки от нас е посланик на България, пазете я и я обичайте! Тодор Беленски