Столичният храм "Свети Седмочисленици" празнува 11...

Един от най-красивите и обичани храмове в столицата - "Свети Седмочисленици", празнува своя храмов празник на днешния 27 юли. На тази дата през 1903г. църквата е била осветена.

Покровители на храма са светите Седмочисленици - Св. Кирил и Методи и техните ученици - св. Климет, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. На днешния ден почитаме и тяхната памет.

Храмът има дълга и противоречива история. До 1900г. това е била “Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия”, известна още като “Имарет джамия”, или "Черната джамия" в спомените на старите софиянци. По предания се смята, че джамията е изградена върху по-древен храм - християнски манастир, посветен на Св. Иван Рилски. След Освободителната война, джамията губи значението си, изоставена е и е превърната в склад за муниции. Сградите към нея - имарет и баня, са превърнати в затвор.

С провъзгласяването на София за столица идва и необходимостта в тази част на града да бъде построена църква. Идеята изоставената джамия да бъде преустроена в църква принадлежи на Петко Каравелов, който не доживява освещаването на храма, но е погребан пред олтарната стена. Тази идея трудно си пробива път, но след доста спорове, в края на краищата се налага.

"Хубавата сграда на джамията ще се запази от разрушение и с малко пари ще се обърне във великолепен храм, какъвто няма по цяла България, когато проектираната нова църква поради липса на достатъчно средства не ще се построи скоро и ще бъде малка и няма да се отличава от другите наши църкви. Нам ни трябват високи, светли храмове, да повдигат религиозното чувство – тесни, тъмни подземия имаме и тъй достатъчно”, отбелязва Каравелов във в. "Пряпорец" през 1900г.

Църквата е изградена с доброволни пожертвования от гражданите, предимно от енорията. Средствата за градежа първоначално са били набирани от старата църква “св.Петка”, в специален фонд , който възлизал на сума 37000 златни лева. Преустройството на джамията в църква е извършено върху цялостната постройка на джамията и по-точно около централния и корпус. Направена е само пристройка от притвора и камбанарията. Друга особеност е пробиването на югоизточната стена, за да се иззида олтарната абсида Освен това са отворени две странични врати с красиви колонади.

При освещаването си храмът все още не е напълно изографисан. Този процес продължава повече от 70 години - чак до края на 70-те години на ХХ век, а едва през 1996 г. стенописите са осветени.