Ади Конедарева, първият сертифициран Google traine...

Очевидно, че вече е наложително и е дошъл точнотият момент за реформа, трансформация, иновации, технологии и както искате го наречете, но със сигурност е наложителна адекватна промянат в системата на родното образование. Учениците вече не искат, а учителите не могат да продължат по старому, което изначава, че е дошло двремето за революционна промяна в образованието ни. И е точният момент - година след разтърсващата и коварна, 2 -годишна карантира заради епидемия от COVID-19, която показа, че адаптивността е жизненоважна са здравеопазване и образование.

В последните 3 години се смениха няколко образователни министъра и всеки направи своите малки стъпки към голямата промяна. В МОН обаче е пълно с "експерти" - хора, които никога не са се изправяли пред децата в клас и черната дъска. Учителите на терен, както е модерно сега, все по-често говорят публично за пропуските и искат модернизиране на една от консервативни системи - образованието. Време е!

Един столичен учител пред Столица.bg: Разочарована съм от системата!

Публикуваме без редакторска намеса поста на Ади Конедарева, първият сертифициран обучител на Google /trainer/ в София и обучава учители. Дали Ади Конедарева ще бъде чута, най-вече в МОН и Столичния инспекторат на МОН?

Напоследък много мисля за бъдещето на образованието и за това как то трябва да се развива, за да отговори на нуждите на бързо променящия се свят. Традиционните методи, макар и да са ни служили добре в миналото, вече не подготвят нашите ученици за предизвикателствата на бъдещето. Виждам го! Свидетели сме! Динамичните промени в технологиите, глобализацията и обществените ценности изискват сериозна манталитетна трансформация в образователната система.

В бъдеще ролята на учителя според мен трябва да бъде по-скоро на фасилитатор и ментор, а не на единствен трансмитер на знания. Учителите ще бъдат там, за да напътстват учениците, да стимулират тяхното любопитство и да ги подпомагат, за да развиват критично мислене и умения за решаване на проблеми. Бъдещият учител трябва да вдъхва любов към ученето, като показва на учениците как да учат, а не само какво да учат.

Методите на преподаване трябва да бъдат адаптирани към различните стилове на учене и към уникалния потенциал на всеки ученик. Необходимо е да насърчаваме културата на активното учене, при която учениците се насърчават да задават въпроси, да изследват и експериментират, а не пасивно да консумират информация. Технологиите вече играят значителна роля тук, предлагат персонализирани и адаптивни начини на обучение и правят образованието по-ангажиращо и интерактивно. Просто трябва да знаем как да си служим с тях, а не да си мислим, че ще заместят човешкото присъствие.

Учениците на бъдещето ще учат в среда, която насърчава тяхната индивидуалност и творчество. Класните стаи трябва да бъдат превърнати в адаптивни дигитални учебни среди( ILP), насърчавайки ученето от връстници и работата в екип. Образованието вече няма да бъде ограничено в стените на класната стая, а ще обхване по-широката общност и виртуалния свят, като ще включва обучение, базирано на проекти и опит.
За да задържим учителите и учениците в училищата, трябва да създадем среда, която е безопасна, подкрепяща и вдъхновяваща. За учителите това означава осигуряване на възможности за непрекъснато професионално развитие, уважителна работна среда и подходящо възнаграждение. За учениците това означава да се чувстват чути, оценени и мотивирани. Училищата трябва да се съсредоточат върху насърчаването на положителна култура на учене, която зачита разнообразието и насърчава приобщаването.

Образованието е в основата на нашето общество и е крайно време да преосмислим как изграждаме тази основа за бъдещите поколения. Промените няма да са лесни и няма да са бързи, но вярвам, че са необходими и си заслужават.
Нека се борим!

Вероятно много от Вас ще ме атакуват с критики, но просто изразих моята гледна точка, която се базира на опита ми в България и чужбина?