Официалните рокли и костюми на 15 IX показват, че образователната система съсипва нервите на възрастните

Утре всички ще говорят за първия учебен ден. За мен е важен денят преди 15 септември!

Ето защо:
- официално това е последният ден от ваканцията. Нашата беше хубава, дори и по стандартите на изумително изискващия ми син. Две морета, басейн, много игра с приятели, ново коте - мечтано от него от дълго време и , разбира се, обичайните досадни родители. Но, благодарение на цялото семейство и приятелите му, ваканцията беше чудесна! Поговорете с детето си не за утрешния ден, а за ваканцията - направете нещо щуро с него, бум тряс, ваканция е още малко! Изпийте чаша вино, бира, поздравете се, че от утре децата са на училище!

- мамо, извинявай, но ако Митко сам не пожелае, няма да е облечен напълно официално утре. 3 клас е, тържества няма, ще е с нова прическа, чист и прегледен, разбира се. Децата не се гледат едни други кой е с нова риза, кой с рокля с бухнала пола, кой с лъснати обувки. Те отиват да се видат с приятелите си и им е важно бързо да смъкнат раницата с новите учебници и да се похвалят с белите си. Затова чиста тениска или риза, чисти панталони или дънки, и това е. Важно е да влезе уверено и с усмивка в клас.

- На снимките от 15 септември виждат повече родители - стегнати в костюми и рокли като за официална вечеря, напълно сковани от стрес, които единствено показват, че образователната система съсипва нервите на всички възрастни. И на учителите също. По-леко тази година - училището е за децата, нашето време там свърши. И ни личи - влизаме в двора обременени с очаквания и страхове Дишайте и пуснете хлапетата да се учат сами. Животът на децата ни е техен и е време да отстъпим назад. А училището е първият тест за това дали можем.

- Долу букетите рязан цвят, дребните подаръци прахосъбирачки! Разбирам емоционалната стойност на жеста, но той е важен за вас. Учителите разбират нашата грижа от това как се отнасяме към тях не на 15 септември, а всеки ден от учебната година. Аз купувам саксия цвете и всяка година даряваме книги за малката библиотека в класната стая. Бъдете съмишленици с учителите в усилията им да работят с децата ни, не изисквайте от тях това, което системата не им дава да направят. А това е много. Приемете, че те нямат време за всяко дете, че учението продължава и вкъщи, че конкуренция винаги ще има, че ще има падане и ставане, и така до завършването. Учителите не са всесилни, както и ние, така че фокусът е детето ни - то да иска да се учи. Затова и бъдещето е неизвестно, защото всеки учи различно.

- И последно - децата не са равни. Както и ние. Те трябва да стартират равностойно, а оттам нататък, както се случат нещата. Уважавайте изборите, които ученикът ви прави, помагайте му да ги прави обмислено, но го оставете да си носи отговорността за тях. Дори и малките ученици трябва да знаят, че има неща, които зависят само от тях самите, а не са кукли на конци за родителите си. Помогнете им да бъдат самостоятелни. Подкрепете ги да бъдат емпатични, да се стремят към успех, който сами "коват". Бъдете щастливи, тревожни с тях, но не им отнемайте свободата да грешат.

Това е от мен - и аз тепърва ще се уча в 3 клас, после изпити в 4.клас и т.н. Идея си нямам какво ще бъде! Ще успяваме, грешим, но от първия учебен ден знам - след вратите на двора на училището животът е на Митко ученика, не на моя син.

Мая Цанева