Кметът на "Искър" пред Столица.bg: Пазим "Дружба" от презастрояване, плануваме 3 градини

В Дружба предстои да се приеме ПУП и това прави изключително чувствителни живеещите. Кварталът е един от малкото в София, който не е презастроен и зелените площи и междублоковите пространства са запазени. До голяма степен заслугата е на районния кмет на „Искър“ Ивайло Цеков, защото работи с гражданските сдружениея, неправителствени организации и с гражданите. Всяка новост и строителство в „Дружба“ 1 и 2 минават през обществени обсъждания, както и плановете на квартала. И въпреки това кметът често неоснователно е критикуван заради върнати частни терени и инвестиционни намерения за строителство. Голям е интересът и към облагородяването на емблематичното за „Дружба“ езеро. Какво ще се промени в „Дружба“ през 2019 г. разкрива кметът Ивайло Цеков пред Столица.bg.

- Г-н Цеков, Бюджет 2019 на Столична община ще се гласува в СОС в четвъртък, ще има ли за отчуждаване терени около езерото „Дружба“?

- Неколкократно сме подавали информация, която районът може да предостави за собственост на частните терени и разчитам тази година да се пристъпи към отчуждаването им.

- Колко терена са частни?

- Четири. И са на различни места в парка. Те са възстановявани през годините след съдебни решения, както и повечето от терените в района, там където има застрояване. Ролята на районната община, в процеса на възстановяване на земите, е до толкова, че нас ни питат застроена ли е или не съответната територия. Ние даваме становище и вече всеки има провото да обжалва.

- Има ли някакъв проект за езерото в „Дружба“?

- Ние не сме разработвали такъв проект. В СО има такива предложения. В първата си част на реконструкцията, която очаквам още тази година да стане факт, сме предвидили зоните с детските площадки, защото са много важни за жителите. Те са с голяма посещаемост, дори откакто има метро, тук идват и хора от други квартали и райони на София.

- Къде ще бъдат тези площадки?

- В зоната откъм църквата, от другата страна на мостчето. Предварителните планове са там. И в момента има детска площадка. Мястото се използва и за разходка на кучета. Крайно време е да има място, специално обособено със заграждения за кучетата. Като има терен за тях, няма да се притесняват майките с колички.

- Фонтанът в езерото се хареса на гражданите, но имаше и съпротивителни сили. Колко струва изграждането на съоръжението?

- Идеята тръгна от това, че имахме проблем със заблатяването на водата. Искахме да поставим аератори, защото водата няма достатъчно кислород, съответно застоява. Оттам се разви идеята, все пак да направим нещо красиво. Да съчетаем полезното с приятното. Така се появи фонтанът с осветлението. За тази една година той стана емблематичен за „Дружба“. 30 000 лв е изработката. Поръчан е от дирекция „Зелена система“.

- Ще има ли и други фонтани в езерото?

- Надявам се. Щом се приема положително от хората.

- „Дружба“ вече се слави като Дружбай?

- Доста често срещам това име. То тръгна от високата сграда на Цариградско шосе.

- Какво започнахте през 2018 г., което трябва да се завърши през 2019 г.?

- Най-важният ни проект е реконструкцията и разширението на 96-а детска градина. Започнахме през август 2018-а. Буквално там се свалят всички ентернитови стени. Много ни е важно ремонтът да приключи бързо, за да върнем децата, които са разпределени по всички детски градини.

- Кога трябва да се отвори?

- По предварителни разчети трябва градината да е готова през август. На мен ми се иска да е готова до края на юни. За да можем през юли да направим разместването, тъй като в бюджета на Столична община е включена и друга градина за ремонт - 36-а, която също е на наша територия. Но това далеч не е всичко, което правим за детските градини в района. Вече изградихме три двуетажни корпуса към ДГ № 13 „Калинка”, ДГ № 144 „Ханс Кристиан Андерсен“ и ДГ № 185 „Звездичка“, като по този начин създадохме възможност за разширяване на капацитета им.

- Какво включва разширението на 96-а детска градина?
- Физкултурен салон и още две нови групи - детска и яслена. Темата за
детските градини не е районна, но през последните години изградихме няколко нови корпуса. Опитваме се на места, където има съществуващи детски градини да дострояваме и разширяваме.

-А нови детски градини ще се строят ли?

- В новите планове на „Дружба“ сме се опитали да предвидим нови детски градини, но в голяма степен са върху частни терени, което означава, че вероятно ще се мине през съдебни решения. Дано да успеем да преминем през тях с желания от нас резултат. Процесът е дълъг, да оставим първо да се приемат
ПУП-овете, после трябва да се мине през отчуждаване.

- Колко детски градини предвиждате?

- Специално в плановете, в „Дружба“ 2,3,4 5 част са предвидени по една.
Повтарям, че е важно да влязат в сила тези планове. Те са много важни за развитието на квартала и всички зони. Ние, освен жилищни зони, тагентираме и с промишлени зони.

- При приемането на ПУП-овете е възможно да има доста недоволство и съпротивление, какво ще кажете на хората?

- Важно е да се приемат, за да се знае къде, какво ще има. За да могат храта да разберат, че е по-добре да има план, защото законът дава право на всеки собственик да действа самостоятелно. А в градоустройството има правила и те се спазват.

- 2019 г. е доста важна, защото е изборна. Кои проекти в района са важни
за вас?

- Заложено е в бюджета на Столична община да решим проблема с всички ентернитови детски градини. През годините направихме доста реконструкции и ремонти. Вече градините изглеждат по един доста по-нормален за обитаване начин. Това беше много важно за нас, за родителите и най-вече за децата. 36-а градина е последната ентернитова на териотрията на „Искър“.

- Говори се, че теренът на частната детска градина "Херман Хесе" също е частен и след 10 години там ще има жилищна кооперация?

- Теренът е общински. Доволен съм, че ме питате. Специално тази детска градина по времето на предходен кмет, по времето на Стефан Софиянски, е разменена за няколко апартамента като сграда. В момента функционира. Това, което ние направихме е, че се постарахме да я запазим и в плановете като детска градина. Макар че е частна, там не може да се построи жилищна сграда, нито офис сграда, нито каквото и да било друго, освен градина. Няма лошо че е частна, но ще си остане градина. Земята, повтарям, не е дадена, тя е общинска.

- Какво ще има в „Дружба 2“, пета част?

- Плановете ги разгледахме миналата година с обществени обсъждания и хората бяха много активни. За първи път виждам на обществено обсъждане толкова много хора. Направихме го в залата на училище. Каквото и да кажа, най-добре е да се види на сайта на Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО, там са качени плановете. В едната част не приехме плана. Имаше много искания и становища на живущите. Ще се търси промяна. Плюсовете на този план са, че са запазени в цялост всички междублокови пространства и не е предвидено каквото и да било застрояване. Трите нови детски градини, които са заложени като план, защото в тази част на „Дружба“ имаме една единствена детска градина. Там са доста от живеещите с малки деца и има необходимост от нови градини.

-Вие сте от кметовете в районите, които успяхте да запазите тези междублокови пространства и това е най-ценното - че в „Дружба“ има метро и не е презастроено?

- Това е благодарение на работата ни с гражданските сдружения, на госпожа Лорита Радева, общински съветник и председател на комисията по опазване на околната среда в СОС. Винаги е била много активна по тази тема и с нея се опитваме да запазим „Дружба“ такава, каквато е. Но и да надграждаме. Търсим баланса, защото не може нищо да не се строи, не не трябва и всичко да се застроява. Така че се опитваме да не допуснем презастрояване, спазвайки закона. „Дружба 2“ например е замислен и е построен като цялостен комплекс - с по-широки улици, с идеално разположение. Стараем се това да не се наруши. За съжаление през годините са възстановени страшно много имоти в тези територии. Възстановявани са ниви във вече урбанизирана територия.

- В „Дружба“ има две ромските точки. Едната е в съседство до кметството, другата е при бл. 3, 4, 5 и 6. Как се справяте?

- Бл. 3, 4 и 5 са строени през 60-те години, когато са населени роми от цяла София. Това вече са няколко поколения роми. През 1968 година започва първото заселване. Има огромна разлика между тези, които са заселени тогава. Една огромна част от тях, смея да твърдя, са интегрирани до голяма степен. До кметството са изцяло 100% общински жилища. Имаме проблеми с тяхното обитание, неплащане на сметки и затова регулярно правим проверки. Когато не се спазват парвилата, по законов ред освобождаваме тези жилища. В 3-ти, 4-ти, 5-и и 6-и блок също има общински, но през годините са продавани и голяма част са купени. В бл. 6 около половината жилища са общински.

- Там проблемите са и пред блока - миризма и мръсотия?

- През годините и този проблем го решаваме. И имаме напредък. Регулярно работим с тези общности, включваме ги в самите процеси - да пазят. Смятам, че има видима разлика през последните години.

- Достатъчно общински жилища ли има в района?

- „Дружба“ е един от районите с доста общински жилища. Имаме 1000, но чакащите са около 800 картотеки. Нямаме нов жилищен фонд и от 2005 г. не сме придобивали нови жилища. Сега се готви нова наредба с нови правила. Дал съм своите предложения, защото в по-голямата част, съществуващите са остарели, с изчерпани възможности. За мен лично основен проблем е, че едно общинско жилище се приема като собствено, като наследствено. И тук се губи моментът с функцията. Това смятам, че СОС, чрез новата наредба, ще го реши - да има срочност, като например човек по няколко пъти, през годините да получава договор, но той да не е безсрочен. Функцията на общинското жилище е да ти помогне до момента, в който имаш нужда, но това да не е поколения наред.

- Във „Дружба“ общо има 3 параклиса, но няма голяма църква. Водени ли са с вас някакви разговори за строителство на голям храм?

- В Бусманци има голяма и стара църква. Въпросът с църквите не е към районната община. Но един от храмовете на езерото е построен в последните 20 години с дарение от всички хора. Доскоро се водеше общински. Като разбрах, направихме така, че да се прехвърли на Патриаршията, защото не мисля, че местната власт може да се бърка в църквата. В момента се достроява параклиса "Свети Илия" в „Дружба 2“. Там осигуряват храна за бедни. Ние също сме помагали. Много дарители има и помагат на хора и от други квартали на София.

- С какво бихте се похвалили?
- Район „Искър“ е първенец по програмата „Зелена София“, с най-много спечелени проекти на етажните собствености е.

- В „Дружба“, а и в район „Искър“ като цяло, няма голяма спортна зала. Съжалявате ли за неосъществения проект за строителство в „Дружба 2“?

- Много съжалявам, че не се реализира този проект. Това беше страхотна възможност да има многофункционална спортна зала за много спортове в 68-мо училище. Щеше да е вътре в квартала и да е близо и удобно за децата, които пеша можеха да стигат до нея. Това щеше да стане с изцяло частна инвестиция, с право на ползване за 30 години. След това общината щеше да придобие самата сграда. Смятам, че пропуснахме добра възможност. Идеята беше да се отвори спортна паралелка. Възстановихме басейна, направиха се подобрения и можеше да стане прекрасна спортна база. За съжаление, след организирания натиск и нежелание на хората, инвеститорът се отказа.

- Колко училища в „Дружба“ имат басейни?

- И трите училища в „Дружба 2“ са с басейни. Два работят, а третия не - от много години.