Изкъртени и пропаднали жълти павета дразнят столичани

Жълтите павета стават все по ценена находка за столичани. Вероятно и затова хората са много чувствителни към този вид настилка в София. Вероятно, защото е уникална, свързана с историята на града и красива, но столичани забелязват разместените или липсващи жълти павета. На такива места попадна Столица.bg. Те са пред Народно събрание и по "Цар Освободител". Софиянци редовно сигнализират за липсващите каменни кубчета, но не винаги от общината обръщат внимание. Идва есента и започват дъждовете, а между паветата има разстояние и се образуват локви", коментира млада дама.  Дразнещо е когато пред Народно събрание липсва част от паважа. Не само, защото е грозно, но и автомобилите попадат в дупка и се чупят, твърдят пък шофьори. "Вярно, че това не е най-важният проблем на Столична община, но след като са избрали настилката да е от жълти павета, трябва да се грижат и да ги поддържат. Като сериозен проблем се очертава, че у нас липсват майстори, които да редят качествено паветата. Затова и колкото и пъти да се пренарежда настилката, само след месец се отварят дупки", коментираха пред Столица.bg граждани. Жълтите каменни блокове са сред най-популярните символи на центъра на София и са свързани с административния, културен и исторически център. Според легенда паветата са дар за сватбата на цар Фердинанд. Исторически обаче те са внесени от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния градоначалник Мартин Тодоров. 28 400 кв. м настилка е поставена с керамичен паваж - жълти павета през 1907 г. На следващата 1908 г. още 30 902,46 кв. м или общо 59 302,46 кв. м. Времето, през което централните софийски улици започват да жълтеят 1907-1908 г., съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904-1912 г.), припомнят историци.