Буюк джамия

Сградата, която обитава в момента Националния археологически институт с музей, е бившата Буюк джамия. Името й в превод означава Голяма джамия.

Строежът на джамията започва през 1451 г. и продължава цели 40 години. Строителството инициира Махмуд паша. Той е велик везир на Мехмед II Завоевателя. Изграждането на джамията приключва през 1494 г., а Махмуд паша не доживява да я види готова. Според статистиката, сградата на Буюк джамия е една от най-старите сгради, които са запазили своя облик в София.

До 19 век джамията играе роля на важна обществена сграда в София. Там се събирали пълководците от района преди да тръгнат на поход. До 19 век по сградата на джамията не се констатират промени. Тя има поражения от възникналите две силни земетресения тогава. Едното от минаретата пада. Това определено всява смут сред мюсюлманите в града. Те решават, че бог м дава някакъв знак. От този момент джамията не се използва като молитвен храм. Тя е изоставена и занемарена.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. тя става полева болница. След Освобождението сградата на джамията приютява културни ценности от миналото и настоящето. Тази чест й е предоставена заради централното й разположение. През 1892 г. Фердинанд издава указ за предоставяне на джамията на Народния музей. Тя е сериозно повредена по време на бомбардировките през 1944 г. от американските самолети. Освен части от сградата, унищожена е и част от документацията и архива на археологическия музей.

Сградата официално е обявена за Археологически музей през 1905 г. Експозицията, която се съхранява в Буюк джамия се смята за най-богатата на Балканския полуостров. 

Галерия

За контакти

• languageСофия