Сградата на Народното събрание

Непосредствено след освобождението българските депутати заседавали в дървена барака, използвана за зрелища. След като през 1882 г. бараката изгаря, Тодор Икономов, министър на обществените сгради, започва да търси място, което е удобно за построяване на сграда за Народното събрание. Иван Вазов описва избраното място много образно. Според него това е купище, находящо се извън града, на което са били разпънати няколко цигански колиби.

Това пусто пространство било дарено на българските парламентаристи от Софийското градско общинско управление и било с площ 3723 кв. м.

Решението за издигането на настоящата сграда на парламента се взима в началото на 1884 г. Конкурсът за проект на сградата печели Константин Йованович, архитект от Виена с български произход. Малко след това е гласувано финансирането на строежа - 220 хил. франка. През ноември 1884 г. княз Александър І, Стефан Стамболов и търновския митрополит Климент слагат основния камък на строежа. Сградата се строи и обзавежда до 1886 г. Строителните дейности се следят от арх. Фридрих Грюнангер, главен архитект към Дирекцията за обществено строителство, и Йозеф Прошек, негов асистент.

Въпреки, че е напълно готова сградата, депутатите започват заседанията си през 1885 г. В периода 1896 – 1899 г. в северната част се прави двуетажно разширение на сградата. Проектът е на арх. Йордан Миланов. Разширението било предназначено за архив и канцеларии. През 1925 г. започва строежа ба северно крило на 3 етажа, което включва чакалня, кулоари и архив.

Сградата е засегната частично от бомбардировките над столицата през 1944 г. През годините са правени ремонти, но те не са променили първоначалния облик на сградата на Народното събрание, както и характера на интериора.

Сградата на Народното събрание е централно разположена в композицията от сгради на едноименния площад. Тя е в стил неоренесанс, а на фронтона е поставен надписа „Съединението прави силата“.

Галерия

За контакти

• languageСофия
• placeпл. „Княз Александър I“ 1, Център, София