„Българска армия“ с разрешение за ползване, „Червено знаме“ в разруха: какво обеща кабинетът за спортните бази в София

Правителството включи четири столични бази в модел за частни инвестиции до 2029 г., но за три няма график по обекти

Един стадион вече е въведен в експлоатация. Втори комплекс остава опасна руина, трети няма актуален инвестиционен график, а четвърти е затворен заради състоянието на козирката. Това е реалната картина зад правителственото обещание за спортните бази „Българска армия“, „Червено знаме“, „Септември“ и „Академик“ в София.

Четирите столични обекта са посочени поименно в Програмата за управление на България за периода 2026–2030 г. Кабинетът възнамерява до декември 2029 г. да прилага модели на публично-частно партньорство за тяхното изграждане, реконструкция, модернизация или управление.

Това не е обещание, че всички четири бази непременно ще бъдат изцяло обновени до края на 2029 г. Точният ангажимент на правителството е да приложи партньорски модели при ясни правила, прозрачни процедури и защита на обществения интерес. Очакваният резултат е привличането на частни инвестиции и по-ефективното управление на спортните имоти.

Разграничението е важно. Изготвеният анализ, обявената процедура или избраният частен партньор са започнали действия. Подписаният договор и осигуреният капитал са следващ етап. Едва завършеното строителство, разрешението за ползване и реалният достъп на спортисти и граждани представляват фактическо изпълнение.

Сред четирите обекта най-напред е стадион „Българска армия“ в Борисовата градина. На 9 септември реконструираното съоръжение получи необходимото разрешение за ползване и беше въведено в експлоатация. Столица.bg съобщи за приключването на процедурата за новия стадион „Българска армия“.

Разрешението за ползване е реален и проверим резултат, но не трябва да се смесва с фактическото предоставяне на стадиона на ЦСКА и с провеждането на първия официален мач. При обявяването на документа клубът уточни, че предстоят действията по предоставяне на съоръжението за използване.

„Българска армия“ е и най-ясният пример как партньорството между държавата и частен участник може да стигне до завършено строителство. Държавата и клубната страна участват като равноправни акционери в „Спортни имоти Българска армия“ АД.

Проектът обаче беше подготвен и започнат преди приемането на новата управленска програма. Затова завършеният стадион показва възможен модел, но не може да бъде представян като инвестиция, стартирала вследствие на програмата за 2026–2030 г.

На няколко километра от него картината е напълно различна. Спортен комплекс „Червено знаме“ в район „Слатина“ е частна държавна собственост и се управлява от „Сердика спортни имоти“ ЕАД. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерството на младежта и спорта.

Комплексът не функционира по предназначение от години. След инцидента през юни, при който дете падна в необезопасена шахта, между държавните институции, Столичната община и район „Слатина“ беше проведена координационна среща. Общата оценка беше, че теренът представлява изключително опасна зона с компрометирана ограда, необезопасени шахти, рушащи се сгради и открита електрическа инфраструктура.

Сред набелязаните мерки бяха увеличаване на физическата охрана, изграждане на видеонаблюдение, възстановяване на оградата и ограничаване на нерегламентирания достъп. Столица.bg проследи спешните действия за обезопасяване на „Червено знаме“.

Това са необходими мерки за защита на хората, но обезопасяването не е равнозначно на възстановяване на спортния комплекс. Към 23 септември не е открита публикувана нова процедура за избор на частен партньор, актуален инвестиционен договор или осигурено финансиране за цялостната реконструкция.

Историята на „Червено знаме“ съдържа и по-старо държавно обещание. През 2022 г. Министерският съвет предвиди 1 млн. лв., равностойни на около 511 хил. евро, за изработване на цялостен инвестиционен проект. Беше възложено и конструктивно обследване на сградния фонд.

Четири години по-късно комплексът продължава да бъде определян от институциите като опасен и тежко разрушен. Не е публикуван актуален отчет какво точно е изработено с отпуснатите средства, кои части от стария проект остават приложими и дали документацията ще бъде използвана при бъдещото партньорство.

При спортен комплекс „Септември“ в район „Красна поляна“ липсва актуална публична картина. Последната подробна оценка на Министерството на младежта и спорта, публикувана през 2022 г., определя футболния терен, лекоатлетическата писта и трибуните като амортизирани, неподдържани и негодни за използване.

Тази оценка вече е стара и не може автоматично да се приема като описание на всяко съоръжение към септември 2026 г. Министерството обаче не е публикувало по-ново техническо обследване, инвестиционен проект, бюджет или график, чрез които да се види какво е сегашното състояние на комплекса и как ще бъде изпълнено новото правителствено обещание.

През 2024 г. Столичният общински съвет предприе стъпки за придобиване на комплекс „Септември“, но Министерството на младежта и спорта се противопостави на прехвърлянето. Аргументът на ведомството беше, че няма достатъчно яснота за бъдещото управление, поддръжка и модернизация на имота.

Този спор показва защо собствеността е ключова. Докато „Септември“ остава държавен имот, водещата отговорност за инвестиционния модел е на Министерството на младежта и спорта. Столичната община може да инвестира или да поеме управлението само след решение за прехвърляне, споразумение или друга законова форма на сътрудничество.

Четвъртият посочен обект е „Академик“. Управленската програма използва само наименованието на базата, без адрес и подробно описание на включените съоръжения. В софийския контекст проверката насочва към стадион „Академик“ и плувния комплекс в район „Слатина“, които са под управлението на структури към спортното министерство.

Последната информация от района показва, че стадион „Академик“ е затворен от години заради опасното състояние на козирката, а бъдещето на плувния комплекс остава неизяснено. Кметът на „Слатина“ Георги Илиев е поискал среща със спортния министър, защото решенията за двата обекта не могат да бъдат взети от районната администрация. Столица.bg писа за очакваните решения за стадион „Академик“.

Нужно е Министерството на младежта и спорта да уточни какво точно включва правителственият ангажимент – само стадиона, плувния комплекс, целия спортен терен или други имоти, управлявани от „Академика 2011“ ЕАД. Без точно определен обект обещанието не може да бъде проследявано по проект, бюджет, договор и срок.

В началото на септември спортният министър Енчо Керязов обяви, че държавата е възстановила контрола върху спортните бази под управлението на министерството. По думите му са установени тежки нарушения, включително неплащани с години наеми, част от неизрядните ползватели са напуснали обектите и предстои провеждането на нови процедури.

Това е започнало контролно и административно действие, но все още не е строително или инвестиционно изпълнение. Не е публикуван общ доклад по обекти, от който да се видят нарушенията, прекратените отношения, натрупаните задължения и предприетите действия конкретно за „Червено знаме“, „Септември“ и „Академик“.

Правителствената програма предвижда още един инструмент, който може да осветли състоянието на столичните спортни имоти. До декември 2028 г. трябва да бъде създадена единна национална цифрова карта с информация за местоположението, състоянието, предназначението и достъпността на спортните обекти.

До декември 2027 г. трябва да бъде въведено и електронно кандидатстване, управление и отчитане на спортните проекти чрез ИСУН или друга платформа. Това би позволило по-лесно да се проверява кои бази получават средства, на какъв етап са договорите и дали поставените цели са изпълнени.

За София подобна публичност е особено важна. В града има държавни, общински, университетски, ведомствени и частни спортни съоръжения, а за гражданите често остава неясно коя институция отговаря за ремонта, охраната, достъпа и цените.

Четирите бази от управленската програма не са обикновени общински спортни площадки. При тях водещата отговорност е на държавата – пряко чрез Министерството на младежта и спорта или чрез дружества, в които ведомството упражнява правата на собственик.

Столичната община и районните администрации имат други правомощия. Те участват в устройствените процедури, строителния контрол, транспортния достъп, градската среда и координацията при опасни обекти. Местната власт обаче не може сама да възложи реконструкция на държавна база или да избере инвеститор за имот, който не притежава.

Това не освобождава Общината от задължението да използва контролните си правомощия, когато един обект застрашава гражданите. При „Червено знаме“ именно столичната администрация и район „Слатина“ инициираха координацията за обезопасяване, но имуществената и инвестиционната отговорност остава на държавата и държавното дружество.

Публично-частният модел може да осигури необходимите средства за обновяване на големи спортни комплекси. Частният партньор може да поеме проектирането, строителството и част от управлението, а държавата да запази собствеността и контрола върху предназначението на имота.

Рискът е публичната спортна база да бъде превърната предимно в търговски комплекс или достъпът на гражданите и клубовете да стане прекалено скъп. Затова обещаната защита на обществения интерес трябва да бъде преведена в конкретни договорни условия.

Те трябва да включват гарантирани часове за детски и масов спорт, условия за ползване от федерации и клубове, достъп за хора с увреждания, прозрачни цени, ограничения върху допълнителното застрояване и санкции при неизпълнение. Необходимо е да бъде ясно и какво се случва с направените инвестиции след изтичането на договора.

Към 23 септември проверката показва четири различни етапа. „Българска армия“ има разрешение за ползване и е въведен в експлоатация. При „Червено знаме“ са започнали действия за безопасност, но няма доказана цялостна реконструкция. За „Септември“ няма актуален публичен инвестиционен план. „Академик“ остава затворен, а точният обхват на правителствения ангажимент не е уточнен.

Следователно правителствената мярка засега е преди всичко програмно намерение с краен срок, а не общо обезпечена инвестиционна програма за четирите софийски обекта. За три от тях не са открити едновременно определен проект, актуален бюджет, процедура, договор и график за реално изпълнение.

Първата истинска проверка ще бъде дали Министерството на младежта и спорта ще публикува през 2027 г. отделна пътна карта за всяка база. Тя трябва да посочва собствеността, техническото състояние, необходимата инвестиция, избрания партньорски модел, обществените гаранции и срока за започване на реални дейности.

Столица.bg ще следи дали обещанието за частни инвестиции ще стигне до прозрачни договори и работещи спортни бази – и дали столичани ще получат реален достъп, а не само поредна административна процедура.