Православният свят отбелязва днес един от най-големите християнски празници – Възкресение Христово – денят, в който Божият син възкръсва измежду мъртвите, за да се възвиси в Небесното царство.
От 11:00 ч. в митрополитски храм „Св. Неделя“ ще бъде отслужена Вечерня в първия ден на Възкресение Христово – Пасха.
Великден винаги се празнува три поредни дни, като първият е в неделя. На този ден сутринта се отслужва тържествена вечерня, т.нар. „Второ Възкресение”. Тогава на различни езици се чете Евангелието в онази му част, разказваща за явяването на Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението му и вестта за Възкресението му сред различните народи.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Пасха (или Песах), затова християнският празник е в зависимост от еврейския, обяснява Проф. протопрезвитер Николай Шиваров пред pravoslavieto.com.
Пасхата, или Песах, е празник, свързан с Изхода на еврейския народ от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато нашата църква за подвижните празници като Великден се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.
На Възкресение Христово всеки вади новите си дрехи и се облича с тях, за да отиде на църква. Това е символ на новото начало, на възкресението и възраждането през пролетта.
Прието е на първия ден от Великден да се ходи на гости у кумовете, като се носят яйца и козунаци. Първата храна, която се яде след великите пости, е яйце „сборено” по великденски обичай.
Агнето също е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То олицетворява Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като Божи агнец. В много домове традицията повелява днес да се яде агнешко.
Навремето след празничния обяд кумиците са извеждали момите извън селото, където са ги люлеели на специални украсени с цветя люлки. Ритуалът се е правел за предпазване от змейове и срещу женски болести.
Поздравът „Христос Воскресе” се използва 40 дни след Великден.
Христос Воскресе! Бъдете здрави, смирени и благословени!
Коментари
Последни
Спират поетапно парното в София
Заради необичайното и рязко затопляне на времето и тенденцията високите среднодневни температу... Прочети още...
Ремонт спира водата в част от столичния жк Дружба 1
Заради подмяна на сградно отклонение в ж.к. „Дружба“ 1 се налага спиране на водоподаване... Прочети още...
Анулирани полети от Виена до София заради стачка на австрийските авиокомпании
Продължава стачката на австрийските авиокомпании. Анулирани са полетите между Виена и София, съобщав... Прочети още...
Катастрофа с двама пострадали мотористи на столичния бул. „Г.М. Димитров“
Пътнотранспортно произшествие между лек автомобил и два мотора е станало на бул. „ д-р Г. М. Д... Прочети още...
Виж също
closeНа "Дондуков" : ИТН върнаха мандата, следва служебен кабинет...
Очаквано, от партия "Има такъв народ" върнаха проучвателния мандат, който получиха днес от президента Румен Радев. На св...
Прочети още keyboard_arrow_right