Добромир Банев: Учил съм се от Евтим Евтимов, любовната лирика е вечна

Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-84), заместник главен редактор на списание "Пламък" през 1966-75; главен редактор на вестник "Литературен фронт" (1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание "Родолюбие" (1989-91).

Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в. "Пиринско дело" през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат.

Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с тривиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра.

В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност.

Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура,  близостта до народнопесенната стилистика, успешните естрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.

За него съвременният поет Добромир Банев споделя: „Още като дете жадно четях стиховете на Евтимов. От него „купих“ ритмиката, характерна за класическия стих. Вероятно най-свързващото между нас е, че и аз като него гледам на любовта като на явление, от което зависи всичко съществено в нашия живот. Необходимостта да обичаме и да бъдем обичани никога няма да изчезне, затова и любовната лирика остава вечна“.

Представяме ви стихотворение на Добромир Банев, посветено на Евтим Евтимов:

На Евтим Евтимов

от Добромир Банев

Объркани от толкова лъжи,
сега мълчим като в абзац на Димов.
Любов на максимално тих режим!
Целувките нагарчат –
старо вино.

Отиде си внезапно младостта.
Септември обещава дълга есен.
Не ти набрах достатъчно цветя.
Не ми допя най-хубавата песен.

Мълчим, изправени един пред друг.
(Наум си обещаваме безкрая).
Крещят лъжите. Правят ни напук.
А те са част от нас и тази стая…

Най-хубавото, зная, предстои.
Горчива обич – за горчиво вино.
Мълчанието ни
е като в стих,
написан вече от Евтим Евтимов.

(„Обичай ме бавно“, изд. „Персей“)

Автор: Добромир Банев