Георги Лозанов пред Столица.bg: Опитвам да си пред...

София, колкото и да расте и да се забързва, пази човешката си мяра, излъчва зелена светлина от многото си паркове и толерантност от различните си храмове, остава си някак интимна столица. Роден съм в нея, на улица „Авицена“ и все се опитвам да си представя, ако родният ми град ми беше гадже, какво щеше да е то.

Нямаше да е кой знае колко бляскаво и суетно, но щеше да е предано и потискащо образовано. Щеше да използва всеки повод да се връща към римската античност, да се прехласва по силата на вярата през Средновековието, да се гордее с модернизацията на страната след Освобождението и да иска непременно да го заведа в музея на сецисиона във Виена, да съчувства на хората през комунизма за отнетата им свобода, но и да се възхищава, че въпреки всичко са живели, създавали са изкуство и настроение…

А когато му кажа на моето гадже София – Поспри малко, не се ли умори да говориш?, то ме хваща за ръка и пеша ще ме качва на Черни връх. Аз пък, по случай празника му мисля да го поканя на ресторант – в някой от многото, които се появиха из града през новия век и по нищо не отстъпват на най-добрите в другите европейски столици.

Георги Лозанов