Кабинетът обещава приоритетно финансиране за Боянската църква и Княжеския дворец през 2027–2029 г.

В програмата има ангажимент за реставрация на двата софийски обекта, но засега няма обявени конкретни суми и график.

Два от най-разпознаваемите исторически обекти на София – Боянската църква и Княжеският дворец, са сред конкретно посочените столични обекти в Програмата за управление на България 2026–2030 г. За периода 2027–2029 г. правителството предвижда приоритетно финансиране за тяхната консервация и реставрация.

Това е едно от малкото обещания в управленската програма, в които са назовани конкретни културни обекти в София. Самото записване в програмата обаче все още не означава осигурен бюджет, възложена реставрация или започнала работа.

Проверка на Столица.bg към 2 октомври 2026 г. не откри публикувани конкретни суми за двата обекта, подробен график на предвидените дейности или обществени поръчки, от които да е видно, че изпълнението на новия ангажимент вече е започнало.

Така първият реален тест за обещанието ще бъде държавният бюджет за 2027 г. и средносрочната бюджетна прогноза за 2027–2029 г.

От обещание към реални пари

Правителството вече одобри бюджетната процедура за 2027 г. Тя обхваща подготовката на държавния бюджет за следващата година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г.

Именно в тези документи трябва да стане ясно дали обявеното „приоритетно финансиране“ ще получи конкретно финансово изражение.

Към момента остава неизвестно колко ще струват планираните дейности по Боянската църква и Княжеския дворец, дали финансирането ще бъде предоставено наведнъж или на етапи и как ще бъдат разпределени средствата между двата обекта.

Не е публикуван и конкретен календар за реализация.

Тук има важно уточнение: записаният период 2027–2029 г. е период за приоритетно финансиране. Самата формулировка не означава автоматично, че всички реставрационни дейности и по двата обекта трябва да бъдат окончателно завършени до 31 декември 2029 г.

Боянската църква – световно наследство в София

При Боянската църква държавният ангажимент засяга обект със световно значение.

Храмът е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Църковният комплекс е съставен от части, изграждани през различни исторически периоди, а стенописите от 1259 г. са сред най-ценните образци на средновековната живопис.

Реставрацията и опазването на подобен паметник не могат да бъдат разглеждани като обикновен ремонт.

Всяка намеса трябва да бъде съобразена със специалния режим за защита на културното наследство, със състоянието на стенописите и сградата и с международните ангажименти на България.

През 2024 г. Министерството на културата официално съобщи за конкретни нужди от допълваща реставрация и консервация след посещение на министъра на културата в Боянската църква.

Има и още един важен ориентир.

През 2025 г. Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО одобри промяна в границите на защитения обект и препоръча България да приключи Плана за консервация и управление на Боянската църква и да го представи на Световния център за наследство.

Това означава, че обещанието за държавно финансиране през 2027–2029 г. идва в момент, когато вече са установени конкретни нужди и има международна препоръка за следваща важна стъпка в управлението на паметника.

Какво точно ще се реставрира в Боянската църква?

Точно тук започват въпросите, на които управленската програма все още не дава отговор.

Не е уточнено дали средствата ще бъдат насочени към стенописите, конструкцията и фасадите на църквата, инженерните системи, средата около паметника или към изпълнението на бъдещия план за консервация и управление.

Възможно е програмата да включва комбинация от дейности, но конкретен проект с обхват и стойност засега не е публикуван.

За Боянската църква това разграничение е особено важно. По данни на ЮНЕСКО основни консервационни и реставрационни работи по стенописите са завършени през 2008 г., след което обектът се поддържа при специални условия и наблюдение.

Следователно новото финансиране не трябва автоматично да бъде възприемано като повторение на предишната реставрация. Тепърва трябва да стане ясно какъв точно проблем ще решава новата инвестиция.

Княжеският дворец – реставрация в действащ музей

Вторият конкретно посочен столичен обект е Княжеският дворец на площад „Княз Александър I“.

Историята на сградата е пряко свързана с превръщането на София в столица след Освобождението.

Княз Александър I Батенберг възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер преустройството на бившия османски конак. На 26 декември 1882 г. дворецът е официално открит.

По-късно сградата е разширена, а днес части от историческия комплекс се използват от Националната галерия и Националния етнографски музей.

В залите на Двореца и сега се организират временни изложби на българско и чуждестранно изкуство.

Именно това прави бъдещата реставрация различна от работа по необитаем исторически обект.

Княжеският дворец е действащо културно пространство в центъра на София.

Не е ясно дали планираните средства ще бъдат използвани за фасадите, покрива, конструктивни елементи, историческите интериори, инсталациите или експозиционните пространства.

Не е обявено и дали бъдещите дейности ще изискват временно затваряне на части от сградата или ще бъдат извършвани поетапно при продължаваща музейна дейност.

Два обекта, но засега без обявена цена

Това е най-същественият въпрос към началото на октомври.

Правителството вече е определило кои два софийски културни обекта иска да постави сред приоритетите за периода 2027–2029 г., но все още не е ясно колко ще струва това.

Няма публикувана разбивка на необходимите инвестиции.

Няма обявени отделни бюджети за Боянската църква и Княжеския дворец.

Няма и публичен график, който да показва кога трябва да започнат проектирането, съгласуването, процедурите и същинските реставрационни дейности.

Затова към момента най-точното определение е: има конкретно политическо и програмно обещание, но все още няма доказано финансово обезпечено изпълнение.

За София първият важен срок идва през 2027 г.

Следващите месеци ще покажат дали ангажиментът ще премине от управленската програма към реалния бюджет.

За да започне същинско изпълнение, трябва да се появят поне няколко конкретни елемента: определен финансов ресурс, технически и реставрационни задания, възложители, съгласувания, процедури и реалистични срокове.

При Боянската църква допълнително трябва да стане ясно как бъдещите действия ще бъдат съобразени със статута на обекта на световното наследство и с препоръката на ЮНЕСКО за план за консервация и управление.

При Княжеския дворец основният въпрос е какъв ще бъде точният обхват на реставрацията на една от най-представителните исторически сгради в центъра на София, която продължава да функционира като музей.

Бюджетът за 2027 г. ще бъде първата възможност да се види дали обещаното „приоритетно финансиране“ ще се превърне в конкретни средства.

Столица.bg ще проследи какви суми ще бъдат заложени за Боянската църква и Княжеския дворец, какви дейности ще бъдат планирани и кога ще започне реалното им изпълнение.