Кабинетът обещава ранно предупреждение за наводнения: какво получава София и кога

Платформа трябва да има през 2027 г., новата система – през 2029 г.; София чака средства за още 66 речни участъка

София влиза в есента с общинска програма за почистване на речните корита, но най-важните нови инструменти, които зависят от държавата, все още са предимно ангажименти с бъдещи срокове. Правителството обещава национална платформа за водния риск до септември 2027 г., а до края на 2029 г. – система за ранно предупреждение и прогнозиране.

За столицата това би трябвало да означава по-добро събиране и обмен на данни за валежите, речните нива, ВиК мрежата, критичните участъци и възможните щети. В Програмата за управление на България за периода 2026–2030 г. обаче няма отделен план за София, списък с конкретни столични обекти или посочен бюджет, по който да бъде измерено каква част от националната система ще бъде изградена в града.

Първо трябва да бъде създадена национална платформа за водния риск и т.нар. Регистър на загубите. Срокът е септември 2027 г. До декември 2029 г. кабинетът обещава още система за ранно предупреждение и прогнозиране на водния риск, както и интегрирана Национална система за управление на водите с наблюдение, анализ и прогнозиране в реално време.

Това са три свързани, но различни ангажимента. Платформата трябва да обединява информацията, регистърът – да показва настъпилите загуби, а системите за прогнозиране и ранно предупреждение – да подпомагат институциите при предстоящ риск. В програмата не е обяснено дали гражданите ще получават директни известия, кои данни ще бъдат публични и как новите инструменти ще се свържат с общинските системи и операторите на ВиК инфраструктура.

И в момента България разполага с метеорологични прогнози, системи за оповестяване и планове за управление на риска от наводнения за периода 2022–2027 г. Затова обещаното от правителството не бива да се представя като първата защита срещу наводнения в страната. Целта е съществуващите данни и механизми да бъдат надградени в обща цифрова среда, която да позволява по-точно прогнозиране и по-бързи решения.

На 9 септември 2026 г. представители на Министерския съвет, ресорни ведомства, областните управители, Националното сдружение на общините и държавни агенции обсъдиха превантивните мерки преди есенния сезон. Представеният анализ е установил 210 речни участъка с нарушена проводимост в страната. В 168 от тях е установена храстова и дървесна растителност, а в други – наноси от пясък и чакъл. При около 3% от проверените участъци е отчетена комбинация от растителност и битови отпадъци.

На срещата са разграничени спешни и дългосрочни действия. Сред обсъдените възможности са почистване на най-рисковите участъци преди есента, по-добра координация чрез областните управители и законодателни промени, които да улеснят поддръжката на речните корита от общините.

Това е реално започнало административно и координационно действие от страна на кабинета, но не е равнозначно на завършена превенция. В официалната информация не е публикуван списъкът на 210-те участъка, не е посочено колко от тях се намират на територията на Столичната община и няма разбивка какви средства, срокове и изпълнители са определени за всеки обект.

Към 19 септември в проверените официални източници не е открита обявена обществена поръчка или сключен договор за националната платформа за водния риск. Не е публикуван и техническият ѝ обхват – кои институции ще подават данни, колко често ще се актуализират те и кой ще носи отговорност за достоверността им.

Следователно при държавните ангажименти има програмно намерение, поставени срокове и започнала координация, но все още няма доказано техническо изпълнение на обещаната цифрова система.

За София необходимостта от по-добра координация се вижда при всяка по-интензивна буря. На 24 август Столичната община отчете 14 сигнала за завирявания, 34 за паднали дървета и три за повредени светофарни уредби. Общинските екипи са работили по отводняване на запушени шахти.

Тези сигнали не означават, че на 24 август в София е имало наводнение в мащаба на бедствие. Те показват обаче колко бързо силният валеж, листната маса, натоварената канализация и особеностите на улиците могат да създадат локални проблеми.

Причината за едно завиряване не може да бъде определена само по снимка или сигнал. Тя може да е запушена улична шахта, недостатъчен капацитет на канализационен колектор, непропусклив терен, проблем в речно корито, пътна денивелация или съчетание от няколко фактора. Затова не всяко завиряване е отговорност само на Общината, на държавата или на „Софийска вода“.

Столичната община вече изпълнява собствена превантивна програма. През 2026 г. са предвидени за почистване 170 участъка от речни корита с обща дължина над 81 километра. Осигуреният общински бюджет е над 1,2 млн. евро, а обявеният срок за приключване е краят на годината.

Работата започна по река Владайска в близост до бул. „Акад. Иван Гешов“ и по река Какач в район „Връбница“. В програмата са включени още Перловската река, водостоци по Южната дъга на Околовръстния път, Банишка река в „Младост“, Суходолската река в „Илинден“ и Драгалевската река в „Лозенец“.

Сред посочените като критични са дерета по улиците „Планинец“ и „Панчарица“ в район „Витоша“, река Аджибарица в „Студентски“, Новачица в „Изгрев“ и Боянска бара. Дейностите включват премахване на саморасла растителност и опасни дървета, изземване на наноси и събиране на битови и строителни отпадъци.

Това е фактическо местно изпълнение – има бюджет, определени участъци, работа на терен и краен срок. То обаче не е резултат от новата национална платформа и не трябва автоматично да се отчита като изпълнение на правителствената програма. Общинската дейност е част от ежегодната превенция и е започната по отделен местен график.

Столичната община очаква и финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за почистването на още 66 участъка. Към 19 септември в проверените официални източници не е открито решение, което да удостоверява отпускането на тези средства.

Това е непосредственият въпрос към кабинета с пряк ефект върху София. Докато националните цифрови системи са със срокове през 2027 и 2029 г., решението за допълнителните участъци може да повлияе върху превантивната работа още през настоящия есенен сезон.

Важно е трите публично обявени числа да не бъдат смесвани. Националният анализ за 210 проблемни речни участъка, общинската програма за 170 участъка в София и искането за средства за още 66 столични участъка са различни масиви от данни. Не е публикувана информация дали и доколко те се припокриват.

Държавата отговаря за националната политика, нормативните правила, плановете за управление на риска от наводнения, басейновото управление, общите системи за наблюдение и държавните механизми за финансиране. Областният управител координира взаимодействието между централната власт, общините и държавните структури на регионално ниво.

Столичната община отговаря за превантивните дейности в рамките на своите правомощия, за поддържането на общинската инфраструктура, за почистването на възложените ѝ речни участъци, за уличното отводняване и за реакцията на общинските аварийни екипи. Районните администрации подават информация за рискови места и участват в наблюдението и координацията на местните действия.

„Софийска вода“ управлява водоснабдителните и канализационните услуги в рамките на концесионния договор и отговаря за експлоатацията и поддръжката на предоставената ѝ мрежа. Столичната община упражнява концесионен контрол, а Комисията за енергийно и водно регулиране определя и наблюдава изискванията към ВиК услугите.

Разделението на отговорностите не трябва да се използва за взаимно прехвърляне на вина. За ефективна защита са необходими общи данни, ясни процедури и координация между държавата, Общината, районите, ВиК оператора, пожарната, басейновата дирекция и метеорологичните служби. Именно тази връзка би трябвало да осигури обещаната национална система.

Правителствената програма включва и отделни ангажименти за свлачищата. До май 2030 г. трябва да бъдат разширени регистрацията и наблюдението на свлачищните райони, както и геозащитните мерки за стабилизиране на терени, включително чрез подпомагане на общините.

Темата има конкретен столичен адрес. През май Столица.bg съобщи за свлачище с площ около 13 декара в по-слабо благоустроена част на Западния парк, близо до жилищни зони в местността „Смърдана“. Откритието е направено при университетско теренно проучване.

Към момента не е публикувано официално доказателство, че този терен е вписан като отделен обект в държавния регистър, че е започнало постоянно инструментално наблюдение или че има осигурени средства за укрепване. Коректният журналистически извод е, че има установен терен, за който институциите трябва да дадат информация, а не че вече е одобрен държавен проект.

В програмата е записан и ангажимент до април 2030 г. да бъдат планирани и изпълнени инвестиции за съответствие с новите европейски изисквания за пречистване на градските отпадъчни води. Не са посочени конкретни софийски колектори, канализационни съоръжения или стойност на инвестициите за столицата.

Програмата за интелигентно измерване чрез умни водомери е насочена към пет други приоритетни региона – Търговище–Омуртаг, Перник, Кюстендил, Ловеч и Плевен. София не е включена в този конкретен пилот, което не означава, че в столицата не могат да се реализират отделни проекти от ВиК оператора.

Предвидено е и изграждане на цифрови двойници на водоснабдителни системи, но срокът е декември 2035 г. – пет години след края на настоящата управленска програма. Затова този ангажимент не може да бъде използван като измерим резултат, който кабинетът трябва да постигне до 2030 г.

Към 19 септември общата оценка е смесена. Правителството е поставило конкретни срокове за националните системи, провело е координационна среща и разполага с анализ за проблемни речни участъци в страната. Не са публикувани обаче софийска разбивка, държавно финансиране за конкретни столични обекти, техническо задание или договор за платформата за водния риск.

Столичната община има осигурени над 1,2 млн. евро и реално работи по 170 речни участъка. Отделно чака решение на държавата за още 66. Този баланс показва, че непосредствената превенция е местна задача, но по-голямата цифрова и финансова рамка зависи от кабинета.

Рискът пред срока за националната платформа през септември 2027 г. е среден, ако техническото задание, бюджетът и обществената поръчка не бъдат обявени достатъчно рано. При системите с краен срок през декември 2029 г. времевият резерв е по-голям, но мащабът е значително по-сложен – трябва да бъдат свързани данни от множество институции, оператори и местни власти.

Най-важните въпроси към Министерския съвет, МРРБ и МОСВ са кои от установените 210 проблемни участъка са в София; какви действия са разпоредени за тях; кога ще бъде взето решение за поисканото финансиране на 66-те допълнителни столични участъка; какъв е бюджетът на платформата за водния риск; кога ще започне процедурата за нейното изграждане и как София ще бъде включена в обмена на данни.

Държавата трябва да посочи и как гражданите ще получават предупреждения, кои данни ще бъдат публични и кой ще следи дали институциите ги актуализират навреме. Столичната община от своя страна следва да публикува напредъка по всички 170 участъка, изпълнените количества и обектите, които остават зависими от допълнително държавно финансиране.

Столица.bg ще следи дали обещаната цифрова защита ще премине от програмни срокове към бюджет, поръчка и работеща система – и дали София ще получи навреме средствата за най-рисковите речни участъци.