От калните сокаци до електрическите лампи: как София се превръща в модерна столица

След Освобождението градът има под 12 000 жители, криви улици и почти липсващо благоустройство, а само две десетилетия по-късно вече разполага с електрическо осветление

Кални улици, тесни сокаци, ниски къщи и почти липсваща модерна инфраструктура – така изглежда София в годините, когато е избрана за столица на България.

Само за няколко десетилетия градът претърпява огромна промяна и постепенно придобива европейски облик. Историята на тази трансформация е във фокуса на „Непознатата столица“ в „Темата на NOVA“.

Когато Учредителното събрание избира София за столица на 3 април 1879 г., градът все още носи силно изразения облик на османско селище. По официални данни за 1878 г. тук живеят 11 694 души, има 3306 къщи, две училища, седем църкви, 120 дюкяна, 62 механи и 19 фурни. Площта му е едва 2,84 кв. км.

Уличната мрежа е съставена предимно от тесни и криволичещи улици. В спомените и документите от онова време София често е описвана като кална, с недостатъчно вода и без изградена канализация.

В анонса на NOVA е припомнено дори описание, според което около днешния площад „Македония“ свободно са се движели животни. Районът тогава изглежда коренно различно от днешното натоварено кръстовище в центъра на столицата.

Започва пренареждането на София

Една от решаващите стъпки в преобразяването на града е създаването на първите му модерни планове.

Официалните документи на Столична община показват, че още след Освобождението започва работа по кадастралното заснемане и бъдещата регулация. Регулационният план е възложен през 1879 г., приет от Министерския съвет на 16 януари 1880 г. и утвърден от княз Александър Батенберг през април същата година.

През 1881 г. е одобрено изменение на плана под ръководството на инженер Ликурго Амадей, с което се правят допълнителни промени в уличната мрежа и устройството на града.

Новото планиране постепенно заменя хаотичните сокаци с по-широки и прави улици. Започва изграждането на обществени сгради, площади и булеварди, които и днес определят облика на централна София.

За строителството на новата столица са привлечени архитекти и инженери от различни европейски държави. Сред тях са чехът Антонин Колар, австриецът Фридрих Грюнангер, швейцарецът Херман Майер и други специалисти, които внасят европейски архитектурни влияния.

София светва на 1 ноември 1900 г.

Един от символичните моменти в модернизацията идва на 1 ноември 1900 г., когато в София е въведено електрическото осветление.

Тогава влиза в експлоатация ВЕЦ „Панчарево“, която осигурява електричество за столицата. Регионалният исторически музей – София описва момента като впечатляваща промяна за жителите на града, които за първи път виждат улиците масово осветени с електричество.

Само два месеца по-късно – на 1 януари 1901 г., по улиците на София тръгват и първите електрически трамваи. Първоначално те се движат по шест маршрута с общо 23 км единичен коловоз, обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета.

Така за малко повече от две десетилетия градът започва да се отдалечава от облика, който има при Освобождението – появяват се електричество, обществен транспорт, нови административни сгради и по-добре организирана улична мрежа.

Историите за тази промяна, за първите балове в княжеския дворец и за хората, участвали в изграждането на новата столица, са част от „Непознатата столица“ в „Темата на NOVA“, която ще бъде излъчена тази вечер след централната емисия новини.