Изпрати Новина
Изпрати Новина
1236
.jpeg)
Неясният автомобилен режим, натоварените улици, съдебният спор за платеното паркиране и трафикът в търсене на място показват по-голямата картина.
Уикендът в Националната спортна академия „Васил Левски“ показва една от положителните страни на София. Спортните терени са пълни, деца идват за тренировки и състезания, родители ги придружават, алеите и зелените пространства се използват активно, а комплексът привлича постоянен поток от посетители. НСА очевидно изпълнява една от най-важните си обществени функции – да привлича деца и възрастни към спорта.
Същият този интерес обаче се вижда и по улиците около кампуса. В натоварените часове свободните места бързо се запълват, автомобилите паркират плътно по прилежащите улици, а други продължават да обикалят района в търсене на възможност да спрат. Снимките на Столица.bg от място показват едновременно значителен брой автомобили във вътрешността на НСА и натоварено улично паркиране извън комплекса.
Така един съвсем конкретен въпрос – как е организиран автомобилният достъп до НСА – отвежда към много по-широка тема за паркирането в Студентски град, планираната Зелена зона, съдебния спор около реформата на платеното паркиране и политиката на София за ограничаване на транспортните емисии.
Как се влиза с автомобил в НСА?
Автомобилният достъп до вътрешността на кампуса е контролиран. При наблюдение на място се виждат различни начини за преминаване през бариерите – автоматично разпознаване на регистрационен номер, използване на карта и отваряне след намеса на охраната.
Подобна система сама по себе си е напълно обяснима за университетски и спортен комплекс с мащабите на НСА. Въпросът не е защо има бариера, а доколко правилата зад нея са публични и разбираеми за външния посетител.
Столица.bg провери публикуваната нормативна и административна информация на Академията. В нея има правила за достъпа до сгради и територии и е предвиден контрол на достъпа, но сред публично достъпната информация не открихме конкретно описание на действащия автомобилен режим – кой може да получи автоматично разпознаване на номер, по какъв ред се издава карта, кога може да бъде допуснат външен автомобил и има ли специален режим за посетители на спортните обекти.
Това не означава, че вътрешни правила няма. Означава, че човек, който за първи път води дете на тренировка или посещава спортен обект, трудно може предварително да разбере какви са възможностите му за достъп и паркиране.
Паркинги има – въпросът е как се използват
Темата има и собствена история в архива на Столица.bg. Още през август 2023 г. медията ни показа как НСА изгради със собствени средства два паркинга откъм бул. „Св. Климент Охридски“, като единият беше представен със 100 места за студенти и граждани, а вторият – с още 45 места със служебен режим.
Тогава беше обявено, че по-големият паркинг може да бъде използван безплатно от студенти и граждани, при условие че автомобилите не остават там през нощта.
Три години по-късно същественият въпрос е не дали тези места физически съществуват, а какъв е режимът за използването им днес. В актуалната информация на НСА паркинг продължава да фигурира като част от кампуса, но не открихме също толкова ясно публично описание дали обявеният през 2023 г. режим за граждани е запазен и как външен посетител практически получава достъп до тези места.
Публичните данни показват и извършвани през същия период ремонти на вътрешни алеи и паркингови пространства в комплекса. Това потвърждава, че в инфраструктурата е инвестирано, но не дава основание автоматично всяка ремонтна процедура да бъде приравнявана с конкретните паркинги, представени през 2023 г.
Наличието на паркоместа и организацията на достъпа до тях са две различни неща.
От оградата на НСА започва проблемът на Студентски град
Около кампуса функционират няколко различни режима едновременно – вътрешни паркоместа с контролиран достъп, свободно паркиране по улиците и частни платени паркинги. В пиковите часове всички те трябва да обслужват един и същ поток от посетители.
И тук случаят престава да бъде само въпрос на организацията в НСА.
Паркирането в Студентски град е проблем от години. Още през 2023 г. районната администрация работеше по нова транспортна схема с обособяване на допълнителни места за автомобили, а в различни части на квартала постепенно започнаха да се преобразуват пространства за паркиране.
В разговор със Столица.bg през същата година районният кмет Петко Горанов посочи, че отделните малки паркинги не могат сами да решат общия проблем, докато значителни държавни терени в района остават неизползвани.
Работата по отделни точки продължи – например една от калните площи в Студентски град беше преобразувана в паркинг – но мащабът на автомобилния поток в квартала постави въпроса за по-общ режим.
Така постепенно в дневния ред влезе Зелената зона. Преди още СОС да вземе решение, в район „Студентски“ вече се обсъждаше дали регулираното паркиране може да бъде решение за квартал, натоварен с огромен брой автомобили.
Синя и Зелена зона – една реформа, но различен режим около НСА
През ноември 2025 г. Столичният общински съвет прие мащабна промяна на системата за платено паркиране. Реформата засяга едновременно Синята и Зелената зона – техния обхват, цени, работно време и начина, по който част от кварталите се включват в системата.
За НСА важният детайл е, че районът около Академията е предвиден за Зелена, а не за Синя зона.
В новия обхват са включени улици в непосредствена близост до спортния кампус, сред които „Проф. Атанас Иширков“ и „Димитър Стефанов“. При евентуално влизане в сила на тази част от реформата значителна част от свободното улично паркиране около НСА би преминала към регулиран режим.
За район „Студентски“ първоначално беше предвидено това да се случи не по-късно от началото на 2027 г.
Тази дата обаче вече не може да се разглежда отделно от съдебния спор.
Съдът промени хронологията
Историята около новите зони мина през няколко различни съдебни етапа.
След първото спиране в края на 2025 г. през януари 2026 г. Върховният административен съд обезсили първоначалното определение. Тогава Столица.bg проследи как съдебното решение се отразява върху цените и режима на Синята и Зелената зона.
След влизането на измененията в сила обаче последва ново искане за спиране. През февруари Административният съд – София-град блокира действието на ключови текстове, а през март ВАС остави това спиране в сила.
Сред засегнатите промени е и разширяването на териториалния обхват на Синята и Зелената зона.
Така към момента новото разширение на Зелената зона към Студентски град не действа, независимо че в решението на СОС продължава да фигурира първоначално определеният срок за района.
Реалното въвеждане зависи от развитието на съдебното производство и последващото прилагане на реформата.
Зелената зона може да регулира паркирането, но не създава нови места
Регулираното почасово паркиране може да ограничи дългосрочното заемане на места и да увеличи оборота им. Това обаче не увеличава физически броя на паркоместата.
Тази разлика е особено важна около НСА.
Тук натоварването е специфично – в определени часове голям брой деца, родители, треньори и спортисти пристигат почти едновременно за занимания с приблизително еднаква продължителност. Ако вътрешният режим на кампуса и уличното паркиране около него не са координирани, въвеждането на зона може да регулира част от проблема, но няма автоматично да премахне пиковото търсене.
При подобни големи генератори на движение въпросът е не само дали паркирането струва пари, а как вътрешният паркинг, околните улици, общественият транспорт и информацията към посетителите работят като една система.
От паркирането до нискоемисионната зона
Има и още един пласт, който рядко се разглежда заедно с темата за паркоместата – транспортните емисии.
София постепенно затяга режима за най-замърсяващите автомобили. От зимата на 2025/2026 г. нискоемисионната зона беше разширена към значително по-голяма част от централната градска територия, като ограниченията се прилагат според екологичната група на автомобила.
НСА и Студентски град не попадат в този нискоемисионен ринг. Това обаче не прави организацията на движението около тях без значение за качеството на въздуха.
Когато водач не знае къде може да остави автомобила и продължава да обикаля в търсене на място, се генерира допълнително движение – с престой, ниска скорост, спиране и потегляне.
За района около НСА няма публично измерване, което да показва каква част от трафика е именно движение в търсене на място, затова би било спекулативно да се посочва конкретен процент или количество емисии.
Но принципното противоречие заслужава внимание: от едната страна градът предприема ограничения върху замърсяващите автомобили, а от другата недостатъчно предвидимото паркиране може да генерира излишен автомобилен пробег.
Решението не е задължително повече паркоместа. То може да бъде по-добър оборот на съществуващите, кратковременен достъп, предварителна информация, обществен транспорт, пешеходна достъпност или комбинация от тези мерки.
От една бариера до градската политика
Така конкретният случай около НСА показва пресечната точка на няколко различни политики. Академията управлява достъпа до собствената си територия. Столична община и районът организират уличната среда. Частните паркинги добавят собствен капацитет. СОС е приел разширяване на платеното паркиране, но ключова част от реформата остава блокирана от съдебния спор. Успоредно с това София въвежда все по-сериозни мерки за ограничаване на транспортните емисии.
Снимките от един натоварен уикенд край НСА са само конкретната начална точка. По-големият въпрос е дали достъпът, паркирането, общественият транспорт и екологичните ограничения се планират като части от една обща система или всяка политика продължава да решава отделно своя малък фрагмент от проблема.
НСА привлича голям брой деца, спортисти и граждани и това е положителната страна на историята. Колкото по-активно се използва кампусът, толкова по-важно е движението около него да бъде предвидимо – с ясно обяснен вътрешен режим, връзка с градската организация и решения, които ограничават излишното движение.
Целта не е непременно повече автомобили зад бариерите, а по-малко автомобили, които обикалят около тях без ясна представа къде могат да спрат.
Сподели
Виж Резултатите