Тайните на столицата! 5 неща, които не знаете за София

Градът – държава, това е нашата столица София. В нея са съсредоточени властта, бизнесът, почти половината от производството на страната е в столицата. Повече от ¼ от населението на България живее в София. Градът, с древна история, чийто жители минават 2 млн. и чийто девиз е „Расте, но не старее” има тайни, има неизвестни от историята факти. И макар да си мислим, че знаем доста, можем да научим и още. Парковете Борисовата градина – наречена „белите дробове” на столицата, заради голямата зелена площ в сърцето на София. Градина с повече от 130-годишна история. Преди Освобождението тази територия се е намирала на края на града и жителите й са пасли добитъка си. Наричали са я „Табията”, защото на близо се е намирало укрепление. През 1879 г. една голяма част от тази площ е превърната в гробище. Това предизвикало масовото недоволство на жителите на града. Кметът на София Иван Хаджиенов прави предложение тази градина да стане разсадник – пепиниера, в който да се отглеждат храсти, дръвчета и цветя не само за градината, а и за други бъдещи паркове. И през март 1882 г. идеята на кмета е одобрена и Съвета на градското общинско управление гласува това място да се превърне в парк. След проучване, кметът наема градинаря на румънския кралски двор – швейцареца Даниел Неф. Той се заеме с оформянето на градината и изработва плана за създаването на разсадника. Когато престолонаследникът княз Борис навършил 1 година, в негова чест на 9 януари 1895 г. Пепиниерата официално е наречена „Княз Борисова градина“. След 9 септември 1944 г. името е променено на „Парк на свободата”.  През 1988 г. градината е обявена за резерват на градинско-парковото изкуство с национално значение. След настъпилите промени в страната, в началото на 1992 г. старото име на парка е върнато. Сега, за по-кратко, едно от любимите места на столичани е известно като Борисова градина. Водата Още от римско време София е водоснабдявана от Витоша. След Освобождението, през 1882 г. са набавени 5 000 м дървени тръби за него. Столицата е имала 21 чешми с изворна вода и 33 с речна вода. Модерното водоснабдяване започва през 1885 г. Тогава се прави първият резервоар и водопроводът вече е с чугунени тръби, чиято дължина е 37 км. Населението на града е 27 000 души, но проектът предвиждал да се задоволяват нуждите от вода на 60 000-но население. Водата на Витоша е каптирана през 1907 г., а Рилският водопровод се строи през 1913-1934 г. София притежава цяло богатство от минерални извори. Благодарение на минералната вода тук се появяват първите селища. Благодарение на минералните извори те се развиват. Водата им е на голяма дълбочина и е предпазена от замърсяване. Минералните извори тук са 49 от осем типа хидротермални зони. Техният общ дебит е 480 л/сек., а температура е от 30 до 90 градуса. Осветлението За осветлението на улиците на София преди Освобождението няма точни данни. През март 1878 г. в целия град вечер са се палели 69 фенера, но от тях 29 били повредени. Те светели, но не осветявали. На първото заседание на Първия общински съвет на София е решено да се създаде специална служба, която да отговаря за уличното осветление. Решено било и газените лампи да се заменят с петролни, като се поставят на дървени стълбове. След като София е обявена за столица през 1879 г., в Европа и САЩ се използвало осветлението с електрическите дъгови лампи. Това събудило интереса на властите и се предполага, че такава крушка е светнала първо в двореца на 01.07.1879 г. по случай възкачването на престола на Княз Александър І Батенберг. В архивите на общината за януари 1882  год. е записано, че за осветяването на палата всеки ден са горели четиринадесет „светила”. През 1886-1887 г. общинската управа обсъжда уличното осветление на столицата – дали да е с газ или с електричество. Някои от предложенията са били куриозни, погледнати от позицията на времето. Една от идеите била да се окачи на балон само една мощна лампа, която да осветява града. Или пък тя да бъде поставена на Витоша на връх „Камен дел“ и да се насочи към града. За това е имало възражения, че напречните улици ще са тъмни и засенчени. На 1 ноември 1900 г. е пуснато първото електрическо осветление на София, когато заработва и Водно-електрическата централа в Панчарево. До края на годината вече има 884 поставени лампи. А първият проблем с уличното осветление на София става на 17.01.1901 год., когато замръзва водата на река Искър. Тогава замръзват и турбините на ВЕЦ-а. Улиците на столицата остават тъмни от 7.00 до 21.00 часа. Транспорта През 1898 г. общината дава на концесия изграждането на трамвайни линии и електричеството на френско и белгийско дружество. Тържествено е открито движението на трамваите в София на 01.01.1901 г. Първият трамвай свързвал гарата с ул. „Граф Игнатиев” до пресечката с бул. „Васил Левски”. Трамваите се движели по 6 трамвайни маршрута. През 1935 г. се появява и първата автобусна служба в София. Тя е обслужвала крайните квартали на града. Тролейбусите започнали да се използват официално през февруари 1941 г., когато е открита първата тролейбусна линия на Балканите. Маршрутът на тролейбуса е бил от спирка "Горнобански път" до Горна баня. А през януари 1998 г. е пуснат в експлоатация първият участък на Софийското метро, който има 5 станции и дължина 6.5 км. Сградите Ротондата „Св. Георги” с археологически комплекс намираща се в центъра на града, се смята за  най-старата запазена сграда в столицата. Тя е датирана от  IV век. Първата болница в столицата е открита на 1 май 1879 г., като е използвала помещения в турския склад „Новите хамбари“. След 8 години постройката е разрушена. На нейно място е изграден мавзолеят на княз Александър І Батенберг. През Втората световна война София е бомбардирана от британските и американските ВВС. Разрушени са повече от 10 000 жилища, 11 здравни заведения, над 40 училища, 8 театри и кина, 1684 магазина и складове, 536 работилници. В София през 1962 г. е изградена сградата на Софийския държавен цирк, която е имала 2 000 места. Куполът на цирка е бил висок 19 м. Външният му диаметър е бил 43 м, а манежът е имал дължина 13 м. В построяването на сградата на Софийския държавен цирк са вложени 2.8 млн. лева. Тя обаче изгаря през 1983 г., като извършителят на деянието не е открит. След голямото земетресение от 1963 г., чийто епицентър е Скопие, България подарява на град Скопие копие на сградата на Софийския държавен цирк.

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (22%, 30 Гласове)
  • Няма да избере (26%, 36 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (12%, 17 Гласове)
  • Ще има нови избори (29%, 40 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (11%, 15 Гласове)
Общо гласували: 138 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2,21747
  • USD
    2,00516
  • CAD
    1,48428
  • CHF
    2,04478
  • JPY
    1,40273
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Защо в София пукат гумите на варненци?

Защото им се диша свеж морски въздух.

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

На "Дондуков" : ИТН върнаха мандата, следва служебен кабинет...

Очаквано, от партия "Има такъв народ" върнаха проучвателния мандат, който получиха днес от президента Румен Радев. На св...

Прочети още keyboard_arrow_right