Избери своя район за новини и предложения близо до теб

Такса смет в София през 2027 г.: какво обещава държавата и какво трябва да реши СОС

13/09/2026 12:24 • Столица.bg • 2588
Контейнери за разделно събиране на отпадъци в Княжеската градина в София.
Снимка: Wouter Hagens / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
Увеличи шрифта Намали шрифта Печат Сподели

Държавата определя закона, а СОС – местния модел и ставките; засега няма прието решение за сметките на столичани

Правителството е поело ангажимент до януари 2027 г. да утвърди принципа „замърсителят плаща“ при определянето на таксата за битови отпадъци. За София това може да промени начина, по който домакинствата и бизнесът плащат за събирането, транспортирането и третирането на отпадъците.

Към 13 септември 2026 г. обаче няма публично обявени окончателен модел и приети ставки, от които столичани да разберат колко ще плащат през 2027 г. Не е решено и дали размерът на таксата ще се определя според броя на ползвателите на имота, броя и обема на съдовете, честотата на извозване, използването на специални торби или комбинация от различни основи.

Това означава, че на този етап не може да се твърди нито че такса смет за всички домакинства ще поскъпне, нито че определени групи непременно ще плащат по-малко. Принципът е записан като цел, но конкретната сметка за всеки столичен имот ще зависи от решенията на Столичния общински съвет и от данните, с които Общината разполага.

В Програмата за управление на България за периода 2026–2030 г. ангажиментът е включен сред мерките за развитие на кръговата икономика. Формулировката предвижда принципът „замърсителят плаща“ да бъде утвърден чрез Закона за местните данъци и такси със срок януари 2027 г.

Срокът е за държавната нормативна рамка, а не за автоматично издаване на нови сметки на всички жители на София. Дори след законова промяна ще бъдат необходими решения на местно равнище, изчисляване на разходите за услугата, определяне на приложимите основи и приемане на размера на таксата от Столичния общински съвет.

Такса смет не е данък, въпреки че често се нарича така в разговорната реч. Тя е местна такса, предназначена да покрива конкретни услуги – събиране и транспортиране на битовите отпадъци, тяхното третиране и поддържане на чистотата на обществените територии.

При досегашния модел за голяма част от жилищните имоти в София размерът е свързан със стойността на имота, а не с реално измерено количество изхвърлен отпадък. Така две домакинства с различен брой членове могат да плащат различно заради оценката на жилището, без това непременно да отразява количеството боклук, което произвеждат.

Идеята на принципа „замърсителят плаща“ е да се създаде по-пряка връзка между използването на услугата и дължимата такса. Това обаче не означава задължително, че отпадъкът на всяко домакинство ще бъде претеглян и таксуван на килограм. Законът позволява използването на различни основи в зависимост от вида на имота, организацията на сметосъбирането и възможностите за надеждно отчитане.

За еднофамилни къщи с индивидуални съдове може да бъде приложим модел, свързан с обема и честотата на извозване. При жилищните блокове със споделени контейнери индивидуалното измерване е значително по-трудно. Там възможен показател е броят на регистрираните ползватели, но подобен подход изисква точни и редовно актуализирани данни.

Най-голямото предизвикателство за София е не формулирането на принципа, а практическото му прилагане в град с над един милион жители, хиляди многофамилни сгради и големи различия между отделните квартали. Организацията в централните райони не може автоматично да бъде пренесена в кварталите с еднофамилни къщи, вилните зони, промишлените територии и населените места извън компактния град.

През 2025 г. Столичната община започна да събира предварителна информация за възможното прилагане на новите основи. Гражданите и фирмите можеха да подават данни, които да подпомогнат подготовката на бъдещия модел.

Общината изрично уточни, че това предварително събиране на информация не променя автоматично размера на таксата и не води до санкции за гражданите, които не са подали декларация. Целта беше да се изгради по-надеждна информационна база за броя на ползвателите, използваните съдове и начина, по който се предоставя услугата.

Тази подготовка е реално административно действие, но не е равнозначна на приет модел. Към момента не е публикуван окончателен анализ каква част от столичните имоти могат да бъдат таксувани според индивидуално количество, къде ще се използва броят на ползвателите и как ще бъдат разпределени разходите за почистването на улици, площади, паркове и други обществени пространства.

Отговорността между държавата и местната власт е разделена. Народното събрание приема законовите правила, а Министерският съвет, Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите отговарят за националната политика и необходимата нормативна подготовка.

Столичната община трябва да изготви местния модел, разчетите и предложението за план-сметка. Столичният общински съвет е органът, който приема общинската наредба, основите за изчисляване и конкретните ставки. Районните администрации не определят размера на таксата, но могат да участват с информация за организацията на сметосъбирането и проблемите по места.

Затова евентуално забавяне не може автоматично да бъде приписано само на правителството или само на Общината. Държавата трябва да осигури ясни и приложими правила, а местната власт – достоверни данни, техническа организация и прозрачен разчет на разходите.

Преминаването към нов модел беше отлагано, като през 2026 г. общините получиха възможност да продължат да използват досегашните основи. Аргументът за преходния период е, че рязкото въвеждане без достатъчно информация може да доведе до неправилно изчислени задължения, затруднения при събирането на таксата и риск част от разходите да останат непокрити.

Отлагането дава време за подготовка, но поставя и въпроса какво точно трябва да бъде готово до януари 2027 г., за да се смята правителственият ангажимент за изпълнен. Необходимо е да се изясни дали срокът се отнася само до законова промяна, до приемането на местни модели или до фактическото изчисляване на таксата по новите правила.

За домакинствата ключовият въпрос е как ще бъде определен броят на ползвателите. Регистрацията по постоянен или настоящ адрес невинаги отразява колко души действително живеят в дадено жилище. Съществуват необитавани имоти, жилища под наем, краткосрочно настаняване и случаи, при които хората живеят на адрес, различен от официално декларирания.

За бизнеса проблемът е различен. Търговските обекти, офисите, производствените предприятия, заведенията и хотелите създават различни количества и видове отпадъци. Един справедлив модел трябва да отчита реалното използване на услугата, без да прехвърля непропорционална тежест между гражданите и фирмите.

Потенциалната полза от реформата е по-прозрачно и справедливо разпределение на разходите. Ако домакинствата и предприятията могат да намаляват таксата чрез ограничаване и разделно събиране на отпадъците, принципът би създал реален икономически стимул за рециклиране.

Рискът е обратният – новият модел да се превърне единствено в различна формула за разпределяне на същите или по-високи разходи, без гражданите да имат възможност да влияят върху сметката си. Това би се случило, ако няма надеждно измерване, достатъчно съдове за разделно събиране, контрол срещу нерегламентираното изхвърляне и ясна информация как се формира таксата.

Промяната не отменя необходимостта Общината да докаже размера и ефективността на разходите за чистота. Независимо каква основа бъде избрана, годишната план-сметка трябва да показва колко струват отделните услуги и как тези разходи се разпределят между различните групи ползватели.

За столичани важният документ няма да бъде само промяната в закона. Решаващи ще бъдат проектът на местната наредба, план-сметката за чистотата и конкретните ставки за 2027 г. Именно от тях ще стане ясно кой модел ще се прилага в София, кои имоти ще бъдат засегнати и дали ще има преходен период.

Преди приемането на решенията трябва да бъде публикувана оценка на въздействието с примерни изчисления за различни видове имоти. Без такива разчети хората няма как да преценят дали новият принцип ще направи системата по-справедлива или само ще промени начина, по който се разпределя сметката.

Към 13 септември 2026 г. може да се потвърди, че има правителствен ангажимент със срок януари 2027 г., законов преходен период и започнала подготовка от страна на Столичната община. Не е открито прието решение на СОС за окончателния модел и ставките, по които домакинствата и бизнесът ще плащат през 2027 г.

Това прави есента на 2026 г. ключова за реформата. В следващите месеци държавата трябва да изясни нормативната рамка, а Столичната община и СОС – да представят местния модел, финансовите разчети и ефекта върху различните групи платци.

Въпросите, на които институциите трябва да отговорят, са какво точно ще бъде променено до януари 2027 г.; коя основа ще използва София за жилищата и бизнеса; как ще се определя броят на ползвателите; как ще се таксуват необитаемите имоти; ще има ли индивидуални съдове или специални торби; как ще се предотврати изхвърлянето в чужди контейнери; какъв ще бъде ефектът върху сметките и ще има ли преходен период.

Столица.bg ще следи дали принципът „замърсителят плаща“ ще бъде превърнат в разбираем, проверим и справедлив модел за такса смет в София.

Добави Столица.bg като предпочитан източник в Google
Добави

Харесай статията

116K Like
Харесай нашата страница

и следи всички новини от столицата

Столица.bg
Столица.bg
Всички Новини

Анкета

След случая с Кнопа: Нужни ли са по-строги наказания за насилие над животни?

😂 Виц на Седмицата

София за много хора е като отвъдното... който е отишъл веднъж - не се е върнал повече!

Сподели Виж Още Вицове

от stolica.bg

🍀 Късметче от София

от stolica.bg